Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПО ПЪТЯ КЪМ ДОБРИЯ СОБСТВЕНИК ЧРЕЗ ПАРАГРАФ 22


Доктор Данийка: О, не се оплаквам. Знам, че
се води война. Знам, че много хора ще трябва да страдат, за да
я спечелим. Но защо аз трябва да бъда един от тях? Защо не мобилизират
някои от старите доктори, дето дърдорят по събрания за големите
жертви, които медицинската професия е готова да направи? Аз не
искам да правя жертви. Искам да правя пари.


Из Параграф 22 на Джоузеф Хелър


Очевидно на същото се надяват и няколко поколения
живи българи, но колкото повече време минава, толкова по-малко
вярват на обещанията за реформи. Дори непоправимият оптимист -
вицепремиерът Александър Божков, призна през миналата седмица,
че поради глобалната финансова криза предвидените в бюджета приходи
от раздържавяването няма да бъдат изпълнени. И добре че е криза,
та да даде обяснение за несполуките ни. Напоследък новините за
големи сделки у нас като че ли се изчерпват с продажбата на Българска
пощенска банка за 38 млн. щ. долара. Очевидно приходите от някои
нашумели напоследък сделки, като Химко например, ще
са още по-скромни, а сигурно няма да са малко и продажбите за
1 долар. В това отношение можем да се сравним с нашите северни
съседи. Министърът на приватизацията на Румъния Сорин Димитру
вече обяви специален списък от предприятия, които ще се продават
за 1 долар. Сред тях са и металургичният комбинат в Търговище,
и рафинерията Петромида. Всъщност наддаването за Петромида
много напомня на някои български случки. Румънското правителство
определи като най-добра офертата на регистрираното в офшорна зона
дружество Петромида - САЩ, обещало да плати 450 млн.
щ. долара за 51% от акциите на рафинерията. Когато обаче трябваше
да се броят парите, се установи, че дружеството не може да осигури
такава сума. (Точно като Химко нали? Но за него Стелар
Глобал предлагаше 123 млн. щ. долара, преди да се разбере,
че няма намерение да ги плати.)


Практиката показва, че, макар и трудно, купувачи
за големите фирми се намират, докато към малките почти няма интерес.
У нас все още предстоят продажбите на Петрол, Нефтохим,
БТК, БУЛБАНК, Булгартабак, БМФ.


Друг проблем на държавата е увеличаването на броя
на пенсионерите и намаляването на населението в трудоспособна
възраст - за в бъдеще все по малко работещи ще осигуряват пари
за пенсиите на все повече пенсионери. Амбицията на управляващото
мнозинство бе да разреши този проблем чрез втората вълна на масовата
приватизация. Лошата първа вълна трябваше да се замени
с добра втора, а лошите приватизационни
фондове - с добрите пенсионни. Дали обаче замяната
на лошата масова приватизация с добрата е толкова лесна?


Параграф 22


Майлоу към Йосарян: Той открадна целия чаршаф
и аз му го взех обратно с пакета пресовани фурми, които вие вложихте
в предприятието. Ето защо четвъртината от чаршафа е ваша. Изкарахте
хубава печалба с вашето капиталовложение, особено защото си получавате
обратно всичките пресовани фурми, които ми дадохте.


Майлоу към Макуот: Половината от чаршафа е
ваша, защото от самото начало чаршафът беше ваш и аз наистина
не разбирам от какво се оплаквате, тъй като не бихте имали никаква
част от него, ако капитан Йосарян и аз не бяхме се намесили във
ваша полза.


Макуот: Кой се оплаква? Аз просто се мъча да
си представя какво мога да направя с половин чаршаф.


Майлоу: Можете да направите един куп неща с
половин чаршаф. Останалата четвъртина от чаршафа аз турих настрана
за себе си като награда за моята предприемчивост, труд и инициатива.
То не е за мен, нали разбирате, а за синдиката. Това е нещо, което
и вие може да направите с половината чаршаф. Можете да я оставите
на синдиката и да гледате как расте.


Макуот: Какъв синдикат?


Майлоу: Синдикатът, който бих желал да основа
някой ден, така че да мога да дам на всички ви добрата храна,
която заслужавате...




Някои от управляващите силно се изнервят, когато
се говори, че имат намерение да правят втора приватизационна
вълна. За тях първата е въплъщение на всичко лошо.
В нея е имало краен срок за закупуването на бонове и точен списък
за предлаганите предприятия. Затова сега краен срок няма да има.
Няма да има и списък. Предвиждаше се на централизираните търгове
да се предложат по 5% от всяко акционерно дружество с държавно
участие, докато не се намесиха МВФ и Световната банка. Експертите
им прозряха, че по този начин пенсионните фондове ще спечелят
малки пакети от неатрактивни предприятия, които впоследствие трудно
ще успеят да продадат. Изпълнителният директор на Агенцията за
приватизация Захари Желязков само допълни позициите им с думите,
че неговата цел е да осигурява парични приходи в бюджета, а боновото
раздържавяване не способства този процес. Между другото допреди
да сдаде властта, същата позиция отстояваше и ексфинансовият министър
Димитър Костов. Но това не помогна нито на него, нито на правителството
му.


Факт е, че ако първоначално предложеният модел на
масова приватизация се приложи, най-печеливши ще са работническо-мениджърските
дружества, които биха получили достатъчно безплатен бонов ресурс,
за да изкупят малките и средните предприятия. Пенсионните фондове
обаче щяха да се задръстят с пакети от акции на предприятия, не
по-големи от 10% от капитала им.


На кръглата маса за приватизацията, проведена в рамките
на Десетата национална конференция на СДС, председателят на парламентарната
Икономическа комисия Никола Николов, шефът на БФБ Георги Прохаски
и заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов по един
или друг начин подкрепиха тезата, че избраният модел на масово
раздържавяване не отговаря на обещанията, дадени в програмата
България 2001. Предложението на МВФ и Световната банка
е на централизираните търгове да се пуснат пакети от големи компании,
след като е сключена сделка с касов купувач за продажба на мажоритарния
пакет. Така стойността на акциите ще бъде висока, мажоритарният
собственик няма да бъде средностатистически български мошеник
и вероятно ще има интерес да увеличи дела си, както това направиха
Солвей в Соди - Девня, и Юнион Миниер
в МДК - Пирдоп. Така че експертите от Фонда и Световната
банка са си съвсем прави.


Всъщност и при първата вълна на масовата приватизация
много се говореше за нейното съчетаване с касовата. Поради тази
причина бяха пуснати пакети по 20-25% от акциите на големите предприятия
с идеята, че по-късно ще се сключат касови сделки за мажоритарния
дял. Пакети от над 50 до 90% бяха предложени главно от малки и
средни предприятия. Какво се получи? Приватизационните фондове
в повечето случаи успяха да придобият акции в множество предприятия,
но се разделиха с участието си само в някои от тях. Големите фондове
пък и досега безуспешно се опитват да преструктурират голяма част
от дяловете си в придобитите дружества, защото на пазара липсват
купувачи.


Окрупняването на пакетите от акции в едно или друго
предприятие бе труден процес, тъй като според законовите изисквания
приватизационните фондове бяха ограничени да притежават до 34%
от акциите на дадено дружество. Сега пък проектозаконът за допълнителното
пенсионно осигуряване налага на пенсионните фондове още по-жестока
рестрикция - до 10% от капитала на приватизиращите се с бонове
дружества.


В същото време и пенсионните, и приватизационните
фондове могат да бъдат определени като портфейлни инвеститори,
в които обикновено работят главно финансисти, но не и специалисти
в определен бранш. Освен това, за разлика от Полша, у нас са малко
големите инвеститори, които рискуват с участие в масовата приватизация.
Сред кандидатите за учредяване на пенсионни фондове в Полша са
такива финансови акули като AIG, ING, Bankers trust и Zurich Re.
В България в масовото раздържавяване играят главно местни (силни
по партийна линия) играчи и вече са налице няколко финансово-индустриални
групи. Обикновено всеки бивш приватизационен фонд гравитира около
някоя банка или застрахователно дружество, а от него се пръкват
я инвестиционен посредник, я серия холдинги и, като неписано правило,
някой пенсионен фонд.


Разбира се, основният въпрос, който стои пред приватизацията
е намирането на добрия собственик, който ще вдигне предприятието
на крака. Този собственик трябва да има достъп до пазари и да
може да въведе модерен мениджмънт. Продаването на акции през борсата
или чрез централизирани търгове има няколко големи преимущества
- процесът е бърз, гарантира се пълна прозрачност и липсват възможности
за корупция. Проблемът обаче е че в много случаи предприятията
нямат мажоритарен собственик, акционерите им водят борба за надмощие
помежду си, през което време финансовото им състояние обикновено
се влошава.


При тази ситуация предложението на МВФ и Световната
банка за начина на провеждане на втората раздържавителна вълна
остава сякаш единствено приемливо. Още повече че държавата ще
успее да покрие изискването на СБ по FESAL 2 за постигане на 50%
частна собственост до средата на следващата година.


Няма съмнение, че пътят към добрия собственик
е дълъг. Но както се изрази на Десетата национална конференция
на СДС Александър Божков: Първият собственик не е последен!


Майлоу: Държавата не може да се меси в бизнеса
и аз нямам никакво желание да забърквам държавата в моя бизнес.
Но работата на държавата е бизнес. Това са думи на Калвин Кулидж,
а Калвин Кулидж е бил президент и следователно трябва да е вярно.
И върху държавата лежи задължението да купи всичкия египетски
памук, който никой не иска, така че аз да мога да изкарам печалба,
нали? Но как да накарам правителството да го направи?


Йосарян: Подкупи го.


Майлоу: Да го подкупя! Засрами се! Подкупите
са забранени от закона и ти много добре знаеш това. Но законът
не забранява да се изкарва печалба, нали? Значи не е противозаконно
да подкупя някого, за да си осигуря справедлива печалба, нали?
Но отде да знам кого да подкупя?


Йосарян: О, не се тревожи за това. Предложи
достатъчно голям подкуп и хората сами ще те намерят.


Из Параграф 22 на Джоузеф Хелър

Facebook logo
Бъдете с нас и във