Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ: ФОКУСЪТ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОРЪЧКА

Стана лоша традиция кметовете
на София, независимо дали идват от Плевен, или са кореняци, да
влизат в остър обществен конфликт с всяка спонтанно предложена
от живота идея. Така кметът Нинов по най-безпардонен начин разгони
битпазара зад театър София, който след дълги-дълги
години бе първата обществена заявка за по-свободен, неконтролиран
и неканализиран от тоталитарния режим живот. На неговото място
в момента зеят миязми, които само поради своята затуленост не
са привлекли вниманието на гражданството (но и на кметството!).


След него кметът Янчулев
разгони също така спонтанно възникналия пазар на картини, икони,
антиквариат и други дребни благинки на домашния бит,
избрал си за обиталище градинката срещу Военния клуб. В името
на някаква бъдеща естетизация и цивилизованост на пространството
Янчулев освободи градинката и натири търговците около храма Св.
Александър Невски. Градинката в момента е печална картина
със своя напълно занемарен вид.


Сега кметът Софиянски
- ако се вярна на възжълтите медии - е на път да се нареди в тази
тъжно-жалка редичка от реформатори на столицата. Но
не е така! Той бе инициаторът на първата промяна в културния живот
на града, разположен в откритото пространство на пл. Славейков,
чрез провеждането на архитектурен конкурс за урбанистично решение
на тази столична забележителност. Площадът, който също така спонтанно
приюти търговията с книги и изведе в откритото пространство функцията
на голяма част от околните - някога повече, сега по-малко - книжарници
и магазини за книжарски стоки.


Въпреки всичко чрез медиите
се оформи една подозрително последователна нетърпимост към всички
предложения на живота отдолу, към всяка форма на обществена
проява с културен или по-общохуманен характер. Спонтанното възникване
на тези островчета на публичен културен (но и социален!) живот
подсказва, че вътре в обществото зреят процеси, които в даден
момент търсят излаз в градските пространства и много бързо приобщават
още по-широки кръгове от гражданството. Така се създават зоните
за социални контакти, които в нашия град застрашително бързо намаляват.
Най-пресен е примерът с откриването на автомобилното движение
по бул. Витоша, който, макар и насилствено, макар
и заради пропаганден ефект, бе заживял в съзнанието и навиците
на гражданството като пешеходна зона. Ремонтът на бул. Христо
Ботев, заради който се пусна автомобилният поток по Витоша,
отдавна завърши, но и колите по булеварда останаха. Така пешеходната
зона в тази централна част на София е окончателно компрометирана,
а това стесни силно и социалните контакти. Този пример от практиката
на сегашното ни кметство стимулира и нееднозначното отношение
към проекта за пл. Славейков.


Излишно е да споменаваме,
че точно днес, когато обществото ни се атомизира и капсулира,
хуманисти, архитекти урбанисти, дизайнери и не на последно място
специалисти от кметството са длъжни повече от всякога да мислят
за възможностите на гражданството да общува. Една от малкото подобни
възможности предлага пл. Славейков с книжарската търговия
на открито и разположените околовръст магазини за литература,
антикварни книжарници и пр. Вярно е, че пространството е задръстено
и пренаселено, че е мръсно и занемарено (а нима другите градски
обиталища по центъра са в по-приветлив вид?), но поне е автентично
и атрактивно. Вярно е и това, че и в сферата на тази търговия,
както впрочем и във всички останали съставки на нашия частен и
обществено-политически живот, спекулантите и мошениците са неизменна
част от цялото. Но е вярно и това, че проектът на арх. Станислав
Константинов ни най-малко не игнорира сегашното културно и обществено
съдържание на изведените под открито небе дейности. Медиите обаче
реагираха адекватно на стереотипите на взаимоотношенията с кметските
управи. Реагираха инфантилно (ах и ох за горката книга, за горките
български писатели, за горката атракция, каквато, видите ли, съществува
и на пл. Теразия в Белград, и в Латинския квартал
и по големите булеварди на Париж, а и в американските градове)
и пропуснаха да навлязат в дълбочината на проблема.


Хората в нашия град се
научиха, уви, да бъдат подозрителни към всяка административна
намеса. Но пък и администрациите са подозрително последователни
при опитите си да каптират спонтанните настроения,
обиталища, прояви и други. Особено когато е знайно, че обществената
култура на столичани е на отчайващо ниско равнище, за което съществуват
неизброими примери. Последният е с великолепните дизайнерски решения
на спирките на градския транспорт и прилежащите им павилиони за
продажби на преса, които само за година-година и половина са напълно
компрометирани.


Проектът за естетизацията
на пл. Славейков и урбанистичното преустройство е
отворен във времето. В този смисъл това, което предстои, е само
начален етап с възможност за постепенно и многопосочно развитие.
Но и в този си вид той не елиминира сегашната функция на книжното
тържище. Напротив - стимулира я с предвидените 150 сергии. И я
облекчава. И я обогатява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във