Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЛЯЧКА ИЛИ ЛОВЦИ В ЕЛЕКТОРАЛНОТО СТРЕЛБИЩЕ?

В днешния български свят активно се експонират граждански организации, едни с повече, други с по-малко партиен грим. Което още не означава, че те са просто дериват на партийните формации. Но вероятностите за такава негативна еволюция не са призрачни. Една подвижна цел хаотично блуждае в периметъра на българското електорално стрелбище. Плячката обещава да е богата, но не и лесна. С доброволна обреченост в прицела на ловците кръжат разочарованите, измамените, равнодушните, омерзените. Негласувалите вчера и колебаещите се за утре.


Кой ли не насочва дулото към нея, кой не обсъжда комбинативно впрягането на тази скрита мощ, кой не предприема дискретни усърдия за нейното тихо приобщаване! Копнеж от различни страни,но с еднакви мотиви и намерения. Действията на някои от тях са уморително познати, други правят първи ловни репетиции, трети просто опитват пушките си. Без да е епидемично явление, тази новост придобива у нас устойчив облик на близка перспектива. Само единадесет години след 1989 г. думата партия възстановява непривлекателното си звучене, каквито и разкрасяващи прилагателни да стоят пред или след нея. Още в ембрионален стадий, партийната политика у нас е изправена

пред опасността от девалвация

безсилие и фарисейство. Ехидните подмятания спрямо нейните стойности напомнят вицовете по ведомствените клубове от времето на Бащицата - остроумничим за негова сметка, но при първата покровителствена милувка старателно и често цитираме неговите мъдрости и с дълбок поклон се ръкуваме при неговото милостиво докосване. Днес преобръщането на политическия климат у нас малко облагороди тази отблъскваща битова панорама. И все пак между преди и сега е угнетяващо недостатъчно, колчем стане дума за почтеност, достойнство, гражданска доблест.


Кратък исторически щрих може да ни увери колко плътно и колко отдавна идеята за граждански асоциации е свързана с практическата същност на политическата демокрация. Няма национален политически релеф, в който влиянието на гражданския сектор да не е основна индикация за толерантност и демокрация. Тук е уместно да отбележим, че гражданският сектор има по-широк обхват от гражданските организации и сдружения, защото последните винаги могат да бъдат застрашавани от партийни прониквания. Тази зависимост е дълбоко вкоренена в българската историческа традиция още през възрожденската епоха. Кога възниква потребността от възникване на граждански сдружения? В хронологически и практически смисъл преди и след утвърждаването на съответната по страни демократическа система. Отсъствието на един от тези придружаващи демократическия процес фактори трасира

продължителна историческа тенденция

независимо от неговите начални успехи. Това обяснява защо във Франция и САЩ протичат еднакви демократически революции през XVIII век, но с дълбоки и трайни различия впоследствие. Тук възниква въпросът на колко години е политическата демокрация в световен обхват и конкретен смисъл. Двата крайни и в еднаква степен верни отговора на този въпрос са: на две хиляди и петстотин и на около осемдесет! В античния свят думите демокрация и робство вървяха паралелно по хронология и принадлежност. Нека напомним, че самата демокрация бе изобретена не от робите и не за робите, а като предпоставка за постъпателно развитие. Изразът всички хора се раждат равни в Декларацията за Независимост от 4 юли 1776 г. означаваше всички - без жените, робите и индианците. Дори и когато се появи Декларацията за правата на човека и гражданина на 26 август 1789 г., това съвсем не означаваше демокрация в модерен смисъл. Бастилията не бе атакувана, за да се появи конституцията от 1791 г., която разделяше гражданите на активни и пасивни според имуществен ценз. Въпреки че тъкмо пасивните превзеха Бастилията и пренесоха идеята за правата на гражданите из света върху остриетата на своите пики и щикове!


Спомням си университетска конференция, на която една англичанка направо се разгневи, когато усърдни наши европеизатори обявиха,че британското общество през викторианската епоха било демократично. Едва

след 1919 г. в Европа и Америка

са приложени принципите на формалното политическо равенство. Но веднага следват разпространените в Централна и Източна Европа тоталитарни режими между двете войни. Дотогава можем да говори само за либерални обществено-политически системи в Западна Европа и Северна Америка, за своеобразна преддемократична епоха. При нея жените могат да гласуват само в Норвегия и в щата Уайоминг. Това е история - ще кажат някои. Но агресивните стълкновения в Алабама преди три десетилетия и сблъсъците в Сиатъл, Прага, Брюксел и Ница днес не са за снизходително пранебрежение. В миналото чрез установяването на всеобщото избирателно право настъпи формалното политическо равенство. Но проблемите на народовластието останаха. Те лежаха не в пропорционалното представителство, а в

проблема на управлението

Излиза, че и при перфектни, с оглед на условията, институциите и процедурите на демокрацията избори може да се излъчи далеч не перфектно правителство. Тогава? Тъкмо тук и за това се появява допълнението граждански контрол. Не като алтернатива,а като съдействие на демократичното управление. Не като самоцелно отрицание, а едновременно като морал и рацио на демокрацията. Това прилепване към нея отразява не само нарастващото отчуждение от слабата ефективност на традиционните решения или стремеж към приобщаване на неутрални електориални зони. Преди всичко това е опит за изпреварване на допустимата деградация на демократична система не като идея, а като функция.


Някога на гнилата демокрация презрително се смееха Хитлер, Мусолини, Салазар, Перон и Сталин. Откъде се е появило това словосъчетание? Дали е само измислица на тираните, или умело манипулирана политическа импотентност? Затова пред политическата демокрация все още стоят изпитания. Колкото и парадоксално да звучи, те са породени от елементи на нейната недемократичност.


Невъзможността от пълно тъждество между представителството и волята на всички, дори и при спазване правата на политическите малцинства, винаги ще прави демокрацията уязвима. Защото тя не е само избирателна кампания и нейните резултати. Тъкмо при такива обстоятелства се изпробват възможностите на гражданското общество като практическо и активно продължение на обществения договор. То стои не само над партиите, то е и наддържавно. Институциите на това общество са непартийни, но не и аполитични. Иначе какви са смисълът и предназначението на самото им съществуване? Гражданското общество не дублира общественото мнение. То е космополитно по дух, но неизбежно носи националната багра на специфична и злободневна събитийна конкретика. Става дума за нормална човешка логика, при която онзи, които се е излъгал в своите политически предпочитания веднъж на четири или шест години, да не трябва да чака само датата, когато ще се изправи пак пред избирателната урна, за да поправи стореното. Ако една реформа води не към подобрение, а към влошаване на живота в неговия чисто екзистенциален смисъл, демокрацията се обръща срещу демократите. Модерното понятие за демокрацията загубва своите социални измерения и се трансформира към системи от формални политически процедури и институционни гаранции - пише през 1994 г. американката Илейн Ууд. Звучи преувеличено, но не и неоснователно!


Проблемът с неясния израз гражданско общество е, че и с него може да бъде изкусно спекулирано. Непоклатимата философия на абонираните политикани личи и без да е декларирана: Знаем, че знаете какво правим, но вие нищо не можете да направите - така ни казват с демонстративното си поведение те. Но един ден тази невъзмутимост все ще възмути някого. Гражданските движения са нужни, за да цивилизоват гневния взрив от това възмущение.

ТПС


Димитър Луджев с щастлив смях блуждае между битието си на граждански и партиен лидер - все с някоя цев ще улучи пореден депутатски мандат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във