Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЛЕВЕНСКИЯТ СЪД БЛОКИРА УСИЛИЯТА НА БАНКИТЕ ДА СИ ПОЛУЧАТ ОБРАТНО ПАРИТЕ ОТ ПЛАМА

Юристите на банките кредиторки на Плама се видяха в чудо с Плевенския окръжен съд. Три от банките - ПЧБ, ОББ и МИНЕРАЛБАНК, повече от година се опитват да си съберат по съдебен ред вземанията от плевенската рафинерия. Оказва се обаче, че усилията им не намират подкрепа в съдебната власт. Напротив - създава се впечатление, че местните магистрати са едва ли не един от отбранителните валове, които вардят Плама от нейните кредитори. И засега всички опити той да бъде преодолян се разбиват в стената на съдебната бюрокрация. Възможните причини за неуспехите са няколко. Първата, е че въпросните три банки не разполагат с достатъчно добри юристи. Втората е, че съдиите в Плевен са решили да изпълняват и социални функции, като протакат откриването на процедура по обявяването на рафинерията в несъстоятелност, тъй като това ще доведе до масова безработица в града. Третата причина може би трябва да се търси в силните връзки и взаимна зависимост между хората в един малък град, където общите интереси понякога преливат в местен национализъм. Каквито и да са причините обаче, фактът е един - всички опити на ПЧБ, на ОББ, и на МИНЕРАЛБАНК да открият процедура по обявяване на Плама в несъстоятелност засега пропадат. Така, волно или неволно, местните магистрати съдействат за обезсмислянето на постулата, че кредиторът винаги има право и съдействат за митологизацията на некоректния, но ненаказуем длъжник. Последният случай с ПЧБ е ярко доказателство за това, защото, дори и доведена до фалит, тя не може да получи удовлетворение от своите длъжници. Банката започна делото срещу рафинерията още през 1996 година. Тогава квесторите на кредитната институция постигнаха с Плама споразумение за разсрочено плащане. През декември същата година предприятието обеща да погасява по 200 хил. щ. долара месечно. През следващата половин година обаче, въпреки всички обещания, то не изпълни ангажиментите си. Затова през лятото на миналата година ПЧБ поднови делото за откриване на процедура по обявяването на своя длъжник в несъстоятелност. В края на 1997 г. Плевенският окръжен съд най-сетне даде ход на делото и назначи вещо лице, което трябваше да оцени активите и пасивите на Плама. Само на базата на подобна оценка съдът може да вземе решение дали задълженията на рафинерията превишават чистите й вземания и ако това е така, да открие процедура по обявяването й в несъстоятелност. Развръзката се очакваше още в началото на тази година. Но не би... През януари делото по иска на ПЧБ бе пренасрочено за началото на март. На 4 март, неясно по какви причини, плевенският съд отложи делото за 10-и същия месец. На уречената дата плевенските магистрати отново не успяха да вземат решение. Този път причината бе гражданското неподчинение. То попречило на вещото лице, натоварено с оценката на активите и пасивите на Плама, да получи достъп до документацията и да си свърши работата. Интересно обаче защо същото това лице не е поискало съдът да задължи органите на реда да му осигурят достъп до необходимата документация. То е имало право на това, но по неведоми причини не се е възползвало от него.


Магистратите са препоръчали оценката на активите и пасивите да бъде направена от лицензиран оценител. Делото по иска на ПЧБ ще се гледа отново през април, като точната дата ще бъде определена допълнително. Така че решаването на проблема с вземанията на банката - а те са 10.6 млн. щ. долара и 161 млн. лв., още един път се отлага в бъдещето.


Подобни са случаите и с ОББ и с МИНЕРАЛБАНК, които от миналата година също водят дела за откриване на процедура по обявяването на Плама в несъстоятелност. На 9 април съдът за пореден път ще разгледа иска на ОББ, която има да взема от рафинерията около 8 млн. щ. долара. В края на същия месец е насрочено и второто гледане на делото по иска на МИНЕРАЛБАНК, която претендира за 1.6 млрд. лв. и 2.9 млн. щ. долара. Както вече в.БАНКЕРЪ писа, синдиците на банката са особено раздразнени от несериозното отношение на плевенските магистрати към делото. Гледането му на 17 февруари тази година бе провалено, тъй като ответникът - Плама, бе нередовно призован, и то по вина на служител от съда. От МИНЕРАЛБАНК се оплакаха на министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, но резултати от тази жалба все още липсват.


В миналия си брой (бр.10/9-15 март 1998 г.) в.БАНКЕРЪ прогнозира, че всички предстоящи гледания на делата по искове за откриване на процедура за обявяване на Плама в несъстоятелност ще бъдат отложени поне по още един път. През този период до края на април ще стане ясно дали International Equities Corporation - новият собственик на Евроенерджи холдинг ООД и респективно на Плама, има сериозни намерения да предложи на банките приемлива схема за погасяване на задълженията на рафинерията. Ако тя бъде приета от кредиторите и се изпълнява, исковете срещу Плама ще бъдат оттеглени, ако не... съдебната одисея ще продължи.


И колкото парадоксално да изглежда на пръв поглед, откриването на процедура за обявяване на Плама в несъстоятелност може дори да ускори вдигането й на крака (ако това въобще е възможно). Според Търговския закон след откриване на процедурата синдикът свиква комитета на кредиторите и изготвя оздравителен план на предприятието, който трябва да се одобри както от въпросния комитет, така и от съда. Това до голяма степен ще опрости сегашните комуникации кредитори-длъжник-собственик на длъжника, който между другото също има да взема от предприятието си 36 млрд. лева. Така банките и ДФРР, които имат да си събират от предприятието над 84 млн. долара, ще могат пряко да контролират вдигането на рафинерията на крака, изпълнението на оздравителните мерки и паричните потоци на предприятието.


Освен всичко друго собствениците на рафинерията отдавна сами трябваше да поискат от съда откриването на процедура по обявяването й в несъстоятелност. Това ги задължава чл. 626 в глава 36-а от Търговския закон. Според него, ако в срок от 15 дни търговец (а по смисъла на този закон всички дружества са търговци) не изпълни свое задължение, той трябва да поиска от съда да открие подобна процедура. А който забрави това свое задължение, подлежи на санкции по Наказателнопроцесуалния кодекс. Миналата седмица Министерският съвет прие проект за изменение в Търговския закон, според което срокът от 15 дни се удължава на 45 дни. Дори това изменение да бъде прието от депутатите обаче, Плама отново попада под разпоредбите на чл. 626 от ТЗ, тъй като някои плащания към кредиторите са просрочени с повече от година. Няма смисъл да питаме защо собствениците на рафинерията продължават да заобикалят закона и не искат откриване на процедура по несъстоятелност. Интересно е да се разбере обаче защо съдебните органи и прокуратурата се правят, че не забелязват този пропуск, след като са сезирани за него от банките кредиторки на Плама.

Facebook logo
Бъдете с нас и във