Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЛАНЪТ ШИФТЪР ПРЕДВИЖДА ОБЩО ТЪРЖИЩЕ НА БАЛКАНИТЕ


Създаването на обща платформа за търговия на ценни
книжа е част от Южноевропейската инициатива за сътрудничество,
известна повече като Планът Шифтър. Темата, както
се и очакваше, не бе подмината и на състоялия се у нас инвестиционен
форум, където своите идеи по проблема споделиха директорите на
борсите в Букурещ, Скопие, Солун и Истанбул.


Най-голямата борса на Балканите е истанбулската.
Тя е открита през 1985 г., а десет години по-късно по инициатива
на Турция се създава и Федерацията на евроазиатските фондови борси,
като към нея започват да работят две комисии - по регулациите
и по технологичните въпроси. След началото на южноевропейската
инициатива през 1997 г. Турция организира първата среща за създаването
на обща търговска платформа. В обсъждането през същата година
взеха участие и представители на България, Гърция, Македония,
Албания, Румъния и Хърватска. Покана да се присъединят към общата
инициатива получиха също така Унгария и Словения. Турското предложение
бе общата балканска борса да се намира в безмитната зона на Истанбул
и по този начин всеки играч да плаща данъци само в собствената
си страна. Предвижданията са разплащанията да се извършват в евро
или в долари, а всички инвестиционни посредници от държавите участнички
да изпращат офертите си на тържището чрез своите фондови борси.
Според вицепрезидента на истанбулската фондова борса Арил Серен
дневният обем на търговията лесно може да достигне 200 млн. щ.
долара, като две трети от него ще идва от търговията с книжа на
турски компании.


На букурещката фондова борса в момента са регистрирани
120 компании и дневният й оборот се колебае между 1 и 2 млн. долара.
Като публични дружества са регистрирани 6000 дружества, но едва
10% от тях се търгуват активно на борсовия и извънборсовия пазар.
Северната ни съседка все още изпитва сериозни икономически трудности,
което подсказва и движението на борсовия индекс - преди година
той се колебаеше около 1000 пункта, докато сега е 340.


Отделна инициатива за привличане на емитенти от региона
издигна и атинската фондова борса. Тя работи по създаването на
паралелен сегмент, на който да се търгуват и книжа на компании
от зараждащите се пазари. За да се запознаят с проекта, наскоро
в Гърция бяха поканени български и румънски представители. В Атина
книжата ще се търгуват чрез инструмент, наречен гръцки депозитарни
разписки, разновидност на глобалните депозитарни разписки GDR.


От страните в Западна Европа най-голям интерес към
нашия регион безспорно проявява Австрия. Тамошната борса вече
е подписала договор за обединение с франкфуртската. Освен това
за фирми от Централна и Източна Европа се създава специален сегмент,
на който ще може да се търгува дистанционно чрез електронна система
за неприсъствена търговия. Директорът на виенската фондова борса
Ханес Такач заяви, че амбицията им е да привлекат емитенти от
Чехия, Полша, Унгария, Русия, а защо не и от България.


Проведената в рамките на Българския инвестиционен
форум дискусия ясно показа, че амбициите за балкански борсов център
не са чужди за нито една държава от региона. За жалост неразвитостта
на българския пазар не ни дават основания да се надяваме, че можем
да се преборим за водещата роля в този процес. Изборът на финансовия
център е донякъде и политически въпрос и затова няма да е никак
лек. Разбира се, пред интеграцията стоят и много правни и технически
пречки, за чието преодоляване ще са необходими сериозни усилия
и време. Не на последно място общият балкански финансов център
ще трябва да бъде посочен и от големите публични компании в тази
част на Европа, повечето от които за съжаление са все още държавни.


В последните няколко месеца обща платформа за търговия
изготвят и двете най-големи борси в Европа - лондонската и франкфуртската.
Плановете са търговията да започне от 1 януари 1999 г., но само
с английски и немски ценни книжа и без възможност да се листират
нови емисии. Общата търговска платформа ще намали разходите на
клиентите, повечето от които оперират и на двете тържища. Един
от основните проблеми при създаване на обща платформа е различната
валута, в която са деноминирани ценните книжа и различните данъци,
които се плащат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във