Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЛАМА ЗАПОЧНА ДА СЪДИ КРЕДИТОРИТЕ СИ

АДВОКАТ НА РАФИНЕРИЯТА ИСКА ДОГОВОРИТЕ ЗА КРЕДИТ ДА БЪДАТ ОБЯВЕНИ ЗА НИЩОЖНИ


Драмата около съдбата на Плама навлезе в ново действие. Ръководството така и не можа да се договори с банките кредитори за уреждане на задълженията от над 84 млн. щ. долара. Те от своя страна предприеха силен натиск за събирането на своите вземания. Политиката им бе, че най-добрият изход за плевенската рафинерия е откриването на процедура по несъстоятелност. Банкерите смятат, че подобно решение ще позволи да се състави реалистична програма за оздравяване, която след одобрението на кредиторите да се изпълнява под прекия им контрол. Така от началото на годината представители на три кредитни институции - ОББ, ПЧБ и МИНЕРАЛБАНК, се явяваха по няколко пъти в Плевенския окръжен съд, където се гледаха исковете им за откриване на процедура за обявяване на Плама в несъстоятелност. Но по обективни, поне според магистратите, причини делата се отсрочваха. Натискът на банките обаче не намаля.


Тогава Плама смени тактиката. Тя бе приложена първо на най-непримиримия кредитор на рафинерията - ОББ. През януари и през март 1998 г. адвокатът на Плама Биляна Велева завежда две дела срещу ОББ по два договора за общата сума от 6.1 млн. щ. долара. В исковете си тя претендира Плевенският окръжен съд да установи дали ОББ наистина е кредитор на Плама и да признае двата кредитни договора за нищожни. Освен това, докато магистратите не се произнесат имало ли е между банката и рафинерията законосъобразно оформени договори за кредит, адвокатът на Плама иска от съда да спре делото по несъстоятелност. На 2 април тази година Плевенският окръжен съд уважи молбата и спря делото за несъстоятелност на Плама. А четири дни по-късно е даден ход и на делото за нищожност на договора за кредит, заведено през януари 1998 година.


На пръв поглед искът на Биляна Велева предизвиква усмивки сред юристите в ОББ. Но адвокатът на рафинерията твърди, че има своите сериозни основания, за да предприеме тази стъпка. Според нея при отпускането на кредитите през 1994 и 1995 г. ОББ не е спазила почти нито една от разпоредбите на действащия по онова време Закон за банките и кредитното дело, както и на наредбите на БНБ за кредитната дейност на банките. По думите на адвоката на Плама банката не е изискала от рафинерията удостоверения, че съветът на директорите и принципалът й - Министерството на промишлеността, са дали съгласието си за вземането на въпросните заеми. Велева заявява, че разрешението на принципала е задължително, когато държавно предприятие обезпечава кредит със запис на заповед, защото подобна гаранция обременява цялото му имущество. Адвокатът смята също така, че при предоставянето на валутните кредити е нарушено и действащото по онова време ПМС N15 за валутния режим.


В кредитното досие на Плама в ОББ не са представени документи с достоверна дата, международни цени и подписи, които по безспорен начин да удостоверяват, че кредитът е ползван целево - за доставката на петрол или на нефтопродукти, обяснява Биляна Велева и допълва: Ако тези нарушения бъдат признати от съда, не можем да говорим, че между рафинерията и банката е налице валиден договор за кредит.


Ако адвокат Велева спечели делата, според чл. 34 от Закона за задълженията и договорите, Плама трябва да върне на ОББ цялата сума, която е получила. Само че вземането на банката от рафинерията вече няма да е по договор за кредит. А само кредитор по търговска сделка може да иска обявяване в несъстоятелност. По този начин ОББ ще бъде изолирана от битката за откриване на процедура по несъстоятелност на Плама, поне въз основа на отпуснатите валутни заеми за 6.1 млн. щ. долара.


Юристите на ОББ са на мнение, че мотивите на колежката им трудно ще издържат. Според тях двата кредита наистина са големи, но са отпуснати в съответствие с регулациите на ЗБКД и наредбите на БНБ. Второ, заемите първоначално са обезпечени с продукция и стоковоматериални ценности, за които не се изисква разрешение от принципала. Подписаните по-късно анекси са допълнително гарантирани със записи на заповед, за които има разрешение на съвета на директорите на Плама. За подобно обезпечение, твърдят юристите на ОББ, също не се изисква разрешение от принципала на предприятието. И трето, ако кредитите не са използвани целево, това си е нарушение на Плама, за което трябва да носи отговорност ръководството, но то не отменя задължението на рафинерията да ги плаща.


От ОББ подозират, че както много пъти досега, Плевенският съд може да уважи поредния иск на рафинерията. Това обаче съвсем не означава, че стоящата над него съдебна инстанция няма да го разгледа отново и евентуално да постанови друго решение. Всъщност практиката през последните две години показва, че събитията се развиват точно по тази схема. Въпросът е, че делото, което ОББ води за откриване на процедура по несъстоятелност на рафинерията, ще се проточи до приключване на делата за нищожност на кредитните договори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във