Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЛАМА - ЧУЖДЕСТРАНЕН ИНВЕСТИТОР ИЛИ ФАЛИТ

Банките кредиторки определено не си тръгнаха очаровани
от срещата си с ръководството на Плама, след като
не получиха смислен отговор как рафинерията ще им върне 70 млн.
щ. долара. Още 11 млн. щ. долара тя дължи на ДФРР и 29 млн. щ.
долара на... новия си собственик - Евроенерджи холдинг.
Освен това рафинерията има и задължения към бюджета, които са
около 8 млрд. лева.


Кредиторите на Плама се срещнаха с ръководството
на рафинерията на неутрален терен - в Министерството на промишлеността.
На 9 януари около масата в голямата зала на третия етаж на ведомството
заеха позиции представителите на БИОХИМ, ОББ, ЕКСПРЕСБАНК, ПИМБ,
ЦКБ, ПЧБ, БАЛКАНБАНК, ТСБанк, МБИР, МИНЕРАЛБАНК, ЕЛИТБАНК, ДФРР,
Евроенерджи холдинг и Плама. Домакините
на срещата - заместник-министрите Едит Гетова и Стефан Ставрев,
обаче бяха забравили да поканят един от най-големите кредитори
на Плама - ДСК. Касата държи полици на предприятието
за 15 млн. щ. долара, които са заложени пред нея от ТСБанк срещу
рефинансиране.


След двучасов разговор, който някои от участниците
в срещата определиха като свободен, заместник-министърката
на промишлеността Едит Гетова съобщи на журналистите, че кредиторите
са се споразумели да се срещнат отново на 27 януари. Участниците
в срещата са упълномощили г-жа Гетова да направи от тяхно име
изявление пред медиите.


След някои общи съображения в изявлението подробно
се изброяват мероприятията, които според кредиторите е наложително
да предприеме собственикът на Плама - Евроенерджи
холдинг: да намери солиден чуждестранен партньор с
доказани качества в нефтопреработвателния бранш и да създаде
нови органи за управление на рафинерията, в които освен собственика
да участват представители на чуждестранния партньор, на държавата,
на кредиторите и на трудовия колектив. Кредиторите
на Плама настояват още паричните потоци на предприятието
да се съсредочат в посочена от тях банка. Те трябва да се разпределят
в съответствие с решенията на новия съвет на директорите по схема,
която ще удовлетворява всички кредитори, като не се забравят необходимостите
на Плама от оборотен капитал и нуждите на трудовия
колектив. До 23 януари 1998 г. Евроенерджи холдинг
трябва да изготви специална програма, която да предвиди не по-малко
от 30 млн. щ. долара инвестиции до края на 1998 година. Кредиторите
настояват тази програма да стане неразделна част от договора за
приватизация на Плама. Холдингът като мажоритарен
собственик на рафинерията трябва да предостави на кредиторите
всички законови гаранции за реализиране на мерките, които са предложени
на срещата на 9 януари. Ако те бъдат изпълнени, банките кредиторки
на Плама са готови, съгласувано с БНБ, да реструктурират
задълженията на рафинерията, като по този начин облекчат финансовото
й състояние.


Заместник-министърката на промишлеността Едит Гетова
съобщи, че на следващата среща на 27 януари собственикът на плевенската
рафинерия Евроенерджи холдинг трябва да отговори на
направените предложения. Според нея представителят на холдинга
Иван Михайлов е заявил, че е съгласен с всички точки в изявлението
освен с тази за инвестициите от 30 млн. щ. долара. Той смята,
че подобни средства трудно могат да бъдат намерени за една година.
Михайлов обаче е уточнил, че това е лично негово мнение, с което
не ангажира холдинга. Някои от банкерите, участвали в разговора
в промишленото министерство, на свой ред заявиха пред БАНКЕРЪ,
че не са съгласни с преамбюла на изявлението, прочетено от тяхно
име от Едит Гетова. Те приемат единствено твърдението за доказаната
от момента на приватизационната сделка невъзможност Евроенерджи
АД да стопанисва предприятието. Въпросните скептици все
пак ще присъстват и на втората среща на 27 януари, за да видят
как ще се развият събитията. На нея Евроенерджи холдинг
ще трябва да уведоми кредиторите на Плама кой ще бъде
стратегическия партньор, с когото ще сподели работата за изваждане
на рафинерията от сегашното й тежко състояние. Според представители
на някои от банките кредиторки холдингът трудно ще намери чуждестранен
партньор. Те не виждат коя от известните в петролния бизнес фирми
ще се ангажира да възражда затъналата Плама, при положение
че просрочените й задължения вече надхвърлят 115 млн. щ. долара.


Проблемът Плама години наред бе прикриван
под маската на привидното могъщество на предприятието. Балонът
се спука в средата на 1996 г., когато правителството на Жан Виденов
по искане на МВФ и на Световната банка започна да готви списъкът
на предприятията, които трябваше да бъдат ликвидирани. Той веднага
бе оглавен от Плама, чиито дългове по онова време
се изчисляваха на около 90 млн. щ. долара. Предприятието бе един
от основните длъжници на МИНЕРАЛБАНК и на ПЧБ, които бяха затворени
на 17 май 1996 година. На 6 септември същата година Плама
бе продадена на Евроенерджи холдинг с един широко
скроен приватизационен договор. Седемнайсет дни по-късно бяха
затворени още девет банки. Плама бе сред най-големите
длъжници на три от тях - БАЛКАНБАНК, ТСБанк и ЕЛИТБАНК. През март
1997 г. съдбата им бе последвана от МБИР - още един кредитор на
рафинерията.


Обстоятелствата около експресната продажба
на Плама излязоха наяве след разсекретяването (13
декември 1997 г.) на протоколите от заседанията на Виденовото
правителство, посветени на приватизационната сделка. Стана ясно,
че още тогава експремиерът от БСП пророчески заявява: Да
си я взимат (става въпрос за рафинерията) и да си фалират с нея.
И Евроенерджи я взеха... Година и три месеца по-късно
- през декември 1997 г., Плама отново започна да се
превръща в политически проблем. Изнервени от факта, че и след
приватизацията рафинерията продължава да затъва, работещите в
нея обявиха стачни действия и поискаха намесата на правителството.
За уреждането на споровете в подобни случаи си има съответните
закони и правителството, особено сегашното, едва ли трябва да
носи някаква отговорност за проблемите на рафинерията, в която
държавата държи едва 5% от капитала. Някои все пак ще възразят,
че става въпрос за съдбата на 2000 работници от плевенския регион,
всеки от който храни по още четири-пет гърла. Прави обаче са и
онези, които припомнят, че и заради Плама фалираха
шест банки. От тях на улицата излязоха около 5000 банкови служители,
а спестяванията на стотици хиляди вложители и авоарите на десетки
хиляди фирми изгоряха. Как се намеси тогава правителството, за
да защити банките-кредиторки от нередовни длъжници, в чиито челни
редици е плевенската рафинерия? Този въпрос може да се разисква
дълго и изводите няма да са в полза на Плама. Все
пак в случая с плевенската рафинерия сегашното правителство прояви
добра воля и посредничи за изглаждане на отношенията между частния
длъжник и неговите кредитори. Повече от това правителството трудно
може да направи.


Какви са възможните изходи?


Първият е Евроенерджи холдинг като собственик
на Плама да изпълни изискванията на банките - най-вече
тези за чуждестранния партньор и за инвестицията от 30 млн. щ.
долара. Тогава банките ще създадат комитет на кредиторите, който
ще излъчи свой представител в новото ръководство на Плама
и ще определи една банка за свой агент. Тя ще обслужва паричните
потоци на рафинерията и ще разпределя сумите, които се погасяват
по задълженията на Плама съобразно постигнатите между
кредиторите споразумения. От своя страна банките ще трябва да
реструктурират дълговете на Плама, като ги редуцират,
удължат с няколко години срока на плащанията и дадат една година
гратисен период за погасяване на главниците. Това обаче може да
стане само с разрешението на БНБ. Новата Наредба N9 изрично казва,
че един безнадежден кредит - а всички дългове на Плама
попадат в тази класификация, може да бъде преструктуриран само
ако длъжникът погаси всички неплатени лихви. И тук изниква проблемът
откъде рафинерията ще намери около 23 млн. щ. долара, за да погаси
лихвите? Защото според запознати с финансовото й състояние около
една трета от задълженията на Плама са по неплатени
лихви. Разбира се, БНБ може да направи изключение за случая Плама
и да отмени еднократно тази рестрикция по Наредба N9. Не е ясно
обаче как ще реагира МВФ на подобна волност и дали тя няма да
предизвика усложнения в предстоящите преговори за тригодишно стенд-бай
споразумение. Банките, обявени в несъстоятелност, също имат подобен
проблем. Те могат да преструктурират вземанията от своите длъжници
само с разрешението на съда, а за подобни санкции се чака доста
дълго.


Вторият и според повечето банкери по-логичният изход
от ситуацията е срещу Плама да бъде открита процедура
по несъстоятелност. Това може да стане още на 3 март, когато Плевенският
съд за пореден път ще гледа делото по иска на ПЧБ срещу плевенската
рафинерия. Ако той бъде уважен, процедурата по несъстоятелността
на Плама ще бъде открита. Ръководството й ще се поеме
от синдик, който ще събере комитет на кредиторите. С негова помощ
синдикът ще изготви оздравителна програма, която кредиторите ще
трябва да одобрят и след това да следят за нейното спазване. Повечето
банки, към които Плама има задължения, са на мнение,
че вторият вариант притежава всички преимущества на първия, само
че може да се приложи много по-бързо и по ефикасно.


При всички случаи обаче последната надежда на Плама
и на работещите в нея се нарича чуждестранен инвеститор. Ако той
не бъде открит, плевенската рафинерия бавно, мъчително, но сигурно
ще се отправи към небитието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във