Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПИРАТИ ПОТОПИХА ФИРМА С 82 МЛН. ДОЛАРА

Варненската фирма Ес Ем 33 ООД заема достойно място сред банковите длъжници от списъка Каракачанов. Към 31 декември 1997 г. тя дължи на БЗК заем с главница 282.551 млн. лв. и 367.978 млн. лв. натрупани лихви. Противно на нормалната логика погасяването на заема не е осигурено с никакво обезпечение. Другите два необслужвани кредита са към ПЧБ. Първият е с главница 2.012 млрд. лв. и натрупани лихви за 809.963 млн. лева. Главницата на втория заем е само 343.800 млн. лв., плюс лихви за още 137.616 млн. лева. Като обезпечение и по двата кредита служат материално-стокови ценности.


Но на ценностите на същия длъжник за беля е хвърлило око и украинско-швейцарското смесено предприятие Украйна стил с надеждата да си върне поне нещо от изгубените по трасето за Варна 6 млн. щ. долара. Но да започнем поред.


Дружеството с ограничена отговорност Ес Ем 33 е регистрирано на 23 април 1992 г. във Варна с уставен капитал от 50 000 лв. и двама съдружници Стоян Петров Цанев и Марио Василев Каламаров. През 1993 г. за съдружник е приет и синът на Стоян Цанев - Петър Стоянов Цанев. Години по-късно фирменото отделение на Варненския окръжен съд регистрира доброволното напускане на Каламаров и на практика фирмата, чийто собствен капитал междувременно е увеличен на 6.7158 млн. лв., преминава изцяло в ръцете на фамилията Цаневи.


По онова време 6 млн. лв. не са шега работа, особено пък за една прохождаща фирма. Във всеки случай Ес Ем 33 ООД очевидно се е видяла достатъчно стабилна на украинско-швейцарското предприятие Украйна стил, за да сключи на 12 август 1993 г. договор с нея за доставката в България на метали и метални изделия. Тогава това бяха едни от най-високодоходните позиции в българската външна търговия, благодарение на които някои хора у нас натрупаха състояния за нула време.


Семейство Цаневи няма тази щастлива съдба. То се разминава с късмета си нейде в румънски териториални води. Корабът с украинската пратка за 6 млн. щ. долара изчезва в мъглата. По случая в Румъния все още се води следствие срещу лицата, отвлекли кораба и незаконно изнесли товара, но при темповете, с които това става, днес едва ли някой се надява да бъде върната дори и една бурма.


Арбитраж по украински


Пиратите, шетащи в румънски води, нанасят сериозен удар и на Ес Ем 33 ООД, и на Украйна стил. Първи се усещат обаче украино-швейцарците.


Съгласно чл.10 от контракта, сключен между двете фирми, всички спорове и разногласия, които могат да възникнат по договора или във връзка с него, ще се разрешават от арбитражния съд към Търговско-промишлената палата на Украйна в съответствие с правилника и реда на споменатия съд, чието решение е окончателно за двете страни. Обръщане към държавните съдилища се изключва. А при изчезналите метали и метални съоръжения споровете естествено са налице - българското дружество не плаща за нещо, което не е получило, украинското пък си търси парите за нещо, което е изпратило. Така или иначе, но случаят влиза в Международния арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Украйна.


Там, на 15 декември 1994 г., или малко повече от година след драматичните събития, разиграли се в румънски води, Ес Ем 33 ООД и Украйна стил постигат мирно споразумение. Или поне така изглежда. Според украинската арбитражна съдебна инстанция българската фирма признава своя дълг от 6 млн. щ. долара към Украйна стил и обещава да го погаси в срок до 15 март 1995 г., като преведе парите по валутната сметка на своя доставчик в УКРЭКСИМБАНК, Киев. Освен това тя се съгласява да плати на украинското дружество и наказателна лихва от 1% дневно върху главницата на дълга, ако просрочи погашението, както и да възмезди до 1 февруари 1995 г. половината от арбитражните разходи или 37 530 щ. долара.




Има ли все пак постигнато споразумение?


Според адвокатите на фирма Ес Ем 33 ООД подобно нещо не съществува в правния мир. Техните основания са както процесуални, така и фактически. Между България и Украйна не е въведен режим на взаимност, който се установява с акт на българското Министерство на правосъдието. Украинците не са представили в България и надлежно удостоверение от местния правораздавателен орган, че решението на Арбитражния съд е влязло в законна сила. Въпреки изричното искане на българската фирма да бъде допуснат преводач на процеса, то не е прието и по този начин Ес Ем 33 е била лишена от пълноценна правна защита. Украинският арбитражен съд е отказал да се съобрази и с един съществен факт - че в Румъния се води дело срещу неизвестни речни пирати.


Особен правен интерес представлява т.нар. проблем с пълномощията на българските участници в арбитражния процес. Въпреки че Ес Ем 33 е била най-редовно призована и представена от адвоката Георгий Михайлович Радолов, който не е имал специално пълномощно за сключване на мирно споразумение, а само общо нотариално заверено пълномощно от 14 ноември 1994 г. за извършване на обикновени правни действия. Пълномощното на другия участник в процеса от българска страна - Вадим Владимирович Риков, търговски представител в украинския клон на Ес Ем 33 ООД, е с дата 9 декември 1994 г., но подписът, поставен пред името на управителя на българската фирма, не е негов и липсва необходимата в такива случаи нотариална заверка. И заповедта на президента на фирма Ес Ем 33 за командироване в Киев на Владимир Владимиров не може да се интерпретира като пълномощно за представителство в процеса, а още по-малко като източник на власт за сключването на каквито и да било договори. Следователно, посочват българските адвокати, щом лицата, сключили мирното споразумение, нямат пълномощия за това, то и подписаният от тях документ е нищожен.


Въпреки всички възражения българските съдилища заемат обратната позиция, съобразявайки се с Нюйорската конвенция за признаване на изпълнението на чуждестранни съдебни решения, ратифицирана от България и Украйна. С решение N1176/95 г. отделение на СГС признава решението на украинския арбитражен съд за редовно и допуска изпълнението му на територията на България.


Автомобили, имоти и банкови сметки


След този развой на събитията адвокатите на украинската фирма вадят изпълнителен лист, а сезираният от тях съдия-изпълнител при Варненския районен съд уведомява Стоян Цанев, че неговото дружество трябва незабавно да изплати на Украйна стил 6.03753 млн. лева. В съобщението е допусната чиновническа грешка, защото присъдената сума е в щатски долари, а не в левове, което и през 1995 г. представлява значителна разлика.


На запор подлежи всичко, което притежава Ес Ем 33 - джип Мицубиши Паджеро, лекотоварен автомобил УАЗ, дванадесет Мерцедес-а, включително и суперлуксозният модел 500; четири леки коли Опел и три БМВ, лекотоварен Москвич/ИЖ, два камиона Мерцедес и други два марка Ивеко, както и още 8 автомобила, посочени само с държавните им регистрационни номера.


Като обезпечение служат и всички недвижими имоти на българската фирма - два дворни парцела в гр. Суворово, Варненско, и един в Девня; цех за трикотаж и прилежащи постройки с обща квадратура 524 кв. м заедно с учреденото право на строеж върху държавен имот в Суворово; фабрика в Суворово на ул.Баба Тонка N30, където се намира и един от офисите на длъжника. Последен в списъка е апартамент във Варна, ул.Христо Попович N:27.


Блокират се и салдата по банковите сметки на Ее Ем 33 във варненските клонове на Бизнес банка, МОБ Свети Никола, ЮНИОНБАНК, ОББ, ЕЛИТБАНК, КРЕДИТЕКСПРЕС, РДСК-Варна, ЕКСПРЕСБАНК, КРИСТАЛБАНК, ПИМБ, Добруджанска банка, БЗК, Банка Славяни, БАЛКАНБАНК, ЦКБ, ТБ Хеброс, БРИБанк, МБТР, Стопанска банка, Пощенска банка и клона на БУЛБАНК в Златни пясъци.


През януари 1998 г. обаче, когато съдия-изпълнителят предприема тези действия, Бизнес банка, ЕЛИТБАНК, КРИСТАЛБАНК, Добруджанска банка, БЗК, Банка Славяни, БАЛКАНБАНК, МБТР и Стопанска банка вече са затворени. Фалитът им през 1997-1998 г. нанася двоен удар върху кредиторите на Ес Ем 33. В тях пропадат значителна част от парите на Стоян Цанев и, второ, банковите синдици едва ли ще се съгласят да посегнат върху масата по несъстоятелността, за да удовлетворят Украйна стил.


Междувременно украинската фирма получава рамо и от германската банка CREDITREFORM. С писмо от 9 февруари 1996 г. и изходящ адрес град Хановер тя напомня на Ес Ем 33, че трябва незабавно да преведе 6.03753 млн. щ. долара, които дължи съгласно решението на международния търговски арбитражен съд в Киев. Причина за бързането на германците е приближаването на крайния срок, в който те трябва да изчистят сметката на Украйна стил, след като при тях са пристигнали платежните искания и спедиционните документи на украинския износител. Германските банкери заплашват, че ако Ес Ем 33 не осъществи своето плащане в срок, ще използват всички възможности, които им предоставя българското законодателство, но ще си вземат парите.


Какво точно са имали предвид германците, не е съвсем ясно, но по случая се произнася и Върховният касационен съд. Първоначално той прави малък реверанс към варненското дружество, като оставя без разглеждане молбата на украинско-швейцарското предприятие за допускане на обезпечение на вземането му срещу Ес Ем 33 С решението си от 13.01.98 г. обаче върховният касационни съдии потвърждават задължението от 6 млн. щ. долара на българската фирма към Украйна стил и оставя без последствия протеста й срещу решението на СГС за признаване на приложимостта в България на мирното споразумение, постигнато в украинския арбитражен съд.


Така фирмата на семейство Цаневи остава в силно висящо положение. Ако не я фалират украинците, ще го сторят синдиците на БЗК и ПЧБ, въпреки че с мердецесите, опелите и останалите й материални стокови ценности ще се покрие една твърде скромна част от огромния й дълг. Особено пък като напомним и за онази малка подробност от мирното споразумение, постигнато във все същия украински арбитражен съд - наказателна лихва от 1% дневно върху главницата на дълга към Украйна стил при просрочване на погашението. Размерът й след повече от три години съдебни спорове днес надхвърля 76 млн. щ. долара и то без капитализация. Като прибави и главницата сумата става 82 млн. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във