Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПИЕСКАТА ЗА НЕДОСЕГАЕМОСТТА ПАК Е НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА СЦЕНА

Пак опря до депутатските имунитети. И пак душите на народните любимци са силно разтревожени. Когато преди време правителството на Иван Костов настояваше за ограничаване на неприкосновеността на магистрати и депутати, огромната част от парламентаристите категорично отказаха да подкрепят идеята. Въпреки обясненията на тогавашните управляващи, че това е изрично изискване на европейците по пътя ни към съюза, българските политици не се съгласиха да се разделят със съдебната си недосегаемост. Сред най-ожесточените застъпници на запазването на статуквото бяха хората на Ахмед Доган. Основният им аргумент беше, че без имунитет депутатите можели да се превърнат в лесна плячка за правителството на Иван Костов. И тъй като ледените отношения между Костов и Доган вече не бяха тайна, част от наблюдателите бяха склонни да проявят разбиране към опасенията на ДПС.Затова толкова по-необяснимо изглежда сегашното нежелание на хората на Доган да поограничат неприкосновеността си в момент, в който движението им е част от правителственото мнозинство. На семинара на НДСВ в Боровец миналата неделя правосъдният министър Антон Станков представи пред съратниците си настояването на ЕС да се промени тази част от конституцията ни, която огражда със съдебна неприкосновеност народните представители. Новината развълнува почти целия политически спектър в парламента. Това обаче, за което трудно може да се намери приемлив довод, е, че именно най-приближените на новите управляващи - ДПС и БСП, се обявяват срещу идеята. Сега те като че ли нямат основания да се страхуват от политически преследвания от страна на изпълнителната власт и старите аргументи са неубедителни. Въпреки това и Юнал Лютфи, и колегите му продължават да аргументират нежеланието си да подкрепят такава конституционна промяна с опасения от евентуални правителствени преследвания. Подобна е и позицията на депутатите от БСП. Те и преди, и сега категорично защитават привилегированото положение на народните представители. Според тях не било допустимо депутатите да се приравняват към обикновените престъпници. През седмицата бившият следовател номер едно и настоящ червен депутат Бойко Рашков изрази обида от факта, че така депутати и магистрати се приравнявали с извършителите на престъпления. Рашков изобщо пропусна да забележи, че всички български граждани, които не са защитени от никакъв имунитет (според неговата логика), на практика са приравнени с извършителите на престъпления. И това в никакъв случай не петни нито доброто им име, нито влияе на самочувствието им. Защо ли депутатите са толкова свръхчувствителни към евентуалното приравняване на правата им с тези на останалите български граждани. Нали те ги избират за свои представители, а не за богоравни?Всъщност може да се помисли и за нетолкова психологическо обяснение. Историята на дванадесетте ни демократични години навява подозрения, че чрез купуване на депутатски имунитет понякога се избягва съдебно разследване. Примери за това имаше сред депутати от парламентарните групи на Жорж Ганчев и в 37-ото, и в 38-ото Народно събрание. Кой ще се закълне, че такива пишман политици не седят и днес в пленарната зала в различните политически ъгълчета. Има и друго. През последното десетилетие българските политически партии неявно, но все пак осезаемо покровителстваха отделни сектори в нелегалната и сенчестата икономика в страната. Това обяснява и защо е толкова трудно да се стигне до промяна на конституцията. Не само отделни депутати, но и членове на партийни ръководства и високопоставени политически лидери са доста пряко обвързани с недотам легални интереси, сделки и договори. Публична тайна е, че голямата част от финансирането на повечето политически сили е с неособено чисти (или поне честни) пари. Легалните пари са само за камуфлаж и ако разчитат на тях, политиците ни щяха да ходят голи и боси. Така или иначе, ако наистина са решили да ни водят към Европа, политиците ще трябва да се примирят с орязването на имунитета им. Засега идеята се подкрепя само от НДСВ и СДС, но докато влезе за сериозно обсъждане в пленарната зала, нищо чудно много депутати и от ДПС, и от БСП да променят позициите си. Ако пък не стане - никого няма да учудят. Нали народът отдавна го е казал: не е луд, който яде зелника, а който му го дава.В нашия случай ядящите и даващите са едни и същи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във