Банкеръ Weekly

Общество и политика

Петър Стайков: НЕЗРЯЩИЯТ ГАЛЕНИК НА СЪДБАТА

София - удобен град, е мотото на предизборната кампания на кандидат-кмета на София Петър Стайков. Ако спечели, ще бъде първият сляп кмет на столицата. Ако изгуби - пак ще е единственият незрящ, пробвал силите си в местните избори с амбицията да промени града към по-добро. Обичам предизвикателствата, е краткото обяснение за включването му в кметската надпревара. Петър Стайков смята себе си за галеник на съдбата. Не за друго, а защото винаги е работил това, което иска да работи. И защото винаги е правил това, което иска да прави, без да се съобразява с мнението на силните на деня. И, естествено, поемайки на гърба си всички рискове, които подобен тип поведение носи. Знам, че отстрани погледнато, изглеждам по-скоро ощетен от съдбата, но съвсем не се чувствам така, парира Стойков недоумението, което буди тази по царски щедра самооценка. Той е само на три години, когато родителите му забелязват, че има проблем със зрението. Лекарите и операциите не успяват да помогнат на детето и на седемгодишна възраст Петър Стайков остава съвсем сляпУчи в специализирани училища във Варна и София. Няма навършени 15 години, когато започва работа в Пловдив в предприятието на Съюза на слепите Успех. Същата година записва и вечерна гимназия. Животът в общежитието има своите правила и едно от тях е вратите да се заключват вечер в 10 часа. Точно ти е станало интересно, и трябва да се прибираш. Затова се промъквах нощем през парното отделение с много сложна и тайна система, обяснява Петър Стайков как е побеждавал правилника, за да опознава живота. Някъде по това време развива силен интерес към психологията. Много го интересуват междуличностните отношения и неговото място в тях. По някакъв повод много храбро дава оценка в черно-бяло, без никакви нюанси, за действия на момче от компанията. След което се оказва, че нещата са много по-сложни. Тогава се замислих, че всъщност нещата в живота не са еднозначни. И че не може човек така смело да раздава присъди, защото най-малкото има и друго, освен онова, което се вижда на повърхността. А това и друго може да се окаже, че радикално променя картината, обяснява Петър Стайков корените на интереса си към психологията. Тази случка той определя като първия съзнателен акт на самоконтрол, на корекция на собственото си поведение. Животът по-късно му дава много примери за това, колко страшно е да се раздават несправедливи оценки. Затова си създава нагласата, която следва и днес: да избягва осъдителните и категорични изказвания по отношение на един или друг човек. И да обмисля дълго нещата, преди да вземе окончателно решение. Кандидатства философия в СУ Климент Охридски, защото тогава само там има специализация по психология. Когато се дипломира, работи няколко месеца като психолог в окръжния психоневрологичен диспансер във Враца. После завършва едногодишна следдипломна квалификация в Софийския университет и аспирантура. Вече знае, че иска да се занимава с научна работа. Затова отказва да стане чиновник в Съюза на слепите и започва работа в софийското предприятие Успех като работник. Бях най-образованият работник, с кандидатска степен. След година и половина нещата се уредиха и започнах работа като научен сътрудник във Философския институт към БАН. Там с годините се оформя като един от много добрите познавачи на класиците Маркс и Ленин. Тогава сред нас, по-младите - казва Петър Стайков - имаше една такава нагласа, че всъщност нещата са си били много добре поставени от Маркс и Ленин, но след това са ги изопачили техните последователи епигони. След много четене, някъде през 1987-1988 г., по теоретичен път той стига до убеждението, че тая работа с комунизма си има дефект не в приложението, а че още от Маркс са заложени проблемите и те са конструктивни, което ги прави неразрешими. И до извода, че комунизмът като идеал и нравствена позиция може и да е чудесен, но като модел е неработещ и по напълно естествен път води до тоталитарен режим. През 1987 г. Петър Стайков написва книгата Собствеността при социализма. Нямам основание да се срамувам от нея, тя беше едно сериозно изследване, което завършва с мисълта, че социалистическата собственост поражда много проблеми и се нуждае от радикална реформа, която не може да бъде извършена без радикална реформа на политическата система, разказва Петър Стайков. Книгата излиза от печат през октомври 1989 г., месец преди промените от 10 ноември, но никой не й обръща особено внимание, тя просто потъва в наситения с политическите събития живот в страната. Времето, прекарано в писане на книгата, съвпада със зараждащите се тогава опозиционни движения и Петър Стайков напълно естествено се включва в тях. Той е един от учредителите на Обществения комитет за екологична защита на Русе от 8 март 1988 година. Когато на 2 ноември същата година в 65 аудитория на Софийския университет е създаден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България, той отново е сред учредителите. При създаването на Екогласност през март 1989 г. той пак е в първите редици. Участва в подготовката на петицията против проектите за Рила и Места, в организирането на подписката в градинката пред Кристал. В деня на откриването на световния екофорум в София през есента на 1989 г. десетина човека правят акция за разлепване на плакати из столицата. Сред тях е и Петър Стайков. Тогава ме арестуваха, три часа ме държаха, пуснаха ни всичките, връща отминалото време Петър Стайков. Най-красивото му преживяванекакто той сам го окачествява, е свързано с наситеното с драматизъм шествие на 3 ноември 1989 г. до Народното събрание за внасянето на петицията в парламента. Петър Стайков е в първата редица на шествието. В него участват само куражлии, милиционерски кордон е обградил сградата. На раменете му е седнало тригодишно момченце. Това е синът му Свилен. Не го взех с мен от юначество, но се оказа, че нито един приятел не е склонен да остане вкъщи да гледа детето, обяснява Петър Стайков присъствието на малчугана. - Внасянето на петицията беше уговорено за 17 часа, по това време започнаха да бият и камбаните на Александър Невски, беше страшно вълнуващо. Така отговаря защо чувства този ден като личен празник. И добавя: Това преживяване си струваше цената на следващите разочарования.Разочарованията са в глобален план. Смятах, че ще има някакъв преход, че ще се направят радикални икономически и политически промени. Но не можех да си представя степента на профаниране на политическия живот, степента на озлобление и съзнателно трупане на антипатии и омаскаряване на политически опоненти, с които до вчера си бил приятел, споделя от дистанцията на времето Петър Стайков.Родителите му, които живеят в с. Лиляче, Врачанско, разбират за политическите му занимания едва когато го виждат по телевизията като участник в Кръглата маса. Петър Стайков е един от учредителите на СДС. За съжаление, и един от първите отлюспени от съюза. Когато в СДС започват да се появяват различните тоталитарни рецидиви и болшевишки прийоми на работа, Петър Стайков е един от малкото хора, които могат да ги усетят и да реагират на тях. Някъде по това време, през 1991-ва, той вкарва в обращение и термина син болшевизъм. Познаването на историята на комунистическото движение ми помогна да предвидя много от неблагоприятните неща, които тогава бяха само кълнове в демократичното движение, опитах се да реагирам, в резултат на което се оказах вън от СДС, разказва Петър Стайков. Разривът със СДС става формално по повод подписването на конституцията. Петър Стайков е депутат във Великото народно събрание и заема позицията, че по-благоприятен момент за създаването на нова демократична конституция в обозримото бъдеще няма да има. И че тя трябва да бъде приета, защото без нея нещата ще вървят по-зле, отколкото с нея. Истинската причина за отлюспването му обаче е борбата за власт в СДС. Както обяснява Петър Стайков, трябваше едно поколение лидери да си отиде и да бъде заменено с други лидери. За него не е разочарование, че отпада от политическия елитзащото поведението му е израз на съзнателен избор. Във Великото народно събрание той си е свършил работата. Подписал е конституцията. След приключението във Великото народно събрание и неуспешния опит за влизане в 36-ото обикновено народно събрание от СДС-център Петър Стайков се връща във философския институт. Но се оказва, че има екзистенциален проблем - социалистическото общество, с което се бях занимавал години наред, вече го няма, останах без научна тема във философията. И тогава приема следващото предизвикателство - става ръководител на предприятието на Съюза на слепите Успех. Съгласява се да ръководи търговското дружество за два месеца и остава на поста десет години, до 2002 година. В началото не се отказва и от политиката. Той е в ръководството на ПК Екогласност, но през 1994 г. се стига до кротък, тих и много категоричен разрив, когато клубът взема ориентация да стане коалиционен партньор на БСП в изборите през 1994 година. Петър Стайков напуска Екогласност и участва в изборите като кандидат на либералната формация на Димитър Луджев Нов избор. През 1997-а пак тихо, кротко и без скандали се отделя и от Нов избор заради монархическите залитания на Луджев. След пауза от пет години, през 2002 г., Румен Данов успява да го убеди да се включи в следващия либерален опит и го връща от дългата емиграция в Успех към политическия живот. С издигането на кандидатурата му за кметските избори Либералният съюз го изправя и пред поредното предизвикателство. Аз съм тръгнал с намерението да се боря за победа и въобще няма да плача, ако не победя. При една добра кампания, Божа работа, всичко може да се случи, казва оптимистично Петър Стайков, галеникът на съдбата. Весела Донева Петър Стайков е роден на 23 октомври 1953 г. във Враца. Със съпругата си Димитрина Петрова се запознава, когато тя е ученичка в 11 клас, а той студент на педагогически стаж в нейното училище. Тя също е незряща, работи като редактор в списание на Съюза на слепите Зари. Оставил зад гърба си Философския институт на БАН, Великото народно събрание, опитите за изграждане на центристка формация и шефския стол в Успех, днес Петър Стайков чете лекции по политология в Нов български университет, водещ е на предаване за слепи по радио Нет. Заместник-председател е на Комисията по рехабилитация и заетост към Европейския съюз на слепите. На 17 юли 2003 г. кметът на Париж му връчи Големият медал на Париж за заслуги в международното сътрудничество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във