Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕТТЕ КАСПИЙСКИ СТРАНИ ПАК НЕ СЕ РАЗБРАХА

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров Петима президенти - шест мнения. Това е най-краткото обобщение за определяната предварително като историческа среща на петимата президенти на каспийските страни - Русия, Иран, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан. Те трябваше най-сетне да се споразумеят за подялбата на Каспийско море. Надеждите обаче отново бяха отложени. Най-разочарован бе домакинът - бащата на туркменския народ (туркменбаши) Сапармурад Ниязов: До конкретни решения не стигаме, а празен документ защо да приемаме? Според експертите, в Каспийско море се намират от 5 до 7% от световните запаси на нефт. Ако споровете не завършат с мир, може да замирише не на нефта, а на кръв, заявил на закритата дискусия Сапармурад Ниязов. Туркменистан и Азербайджан спорят за две находища и докато проблемът със статута на Каспийско море продължава да се влачи, Баку съвместно със западни и някои руски фирми усилено точи суровина от шелфа. Иран също спори с Азербайджан за добива от този район.Русия, Казахстан и Азербайджан имат обща позиция за разделянето на Каспийско море. Те предлагат дъното да бъде разделено по модифицираната средна линия. Казано иначе - подялбата да се извърши пропорционално на крайбрежната ивица на всяка от петте страни. Това не устройва Иран, защото този вариант ще намали неговата част от шелфа и ще предреши в полза на Азербайджан спора за няколко богати находища. Техеран предлага всяка от страните да получи по 20% от дъното. Съюзник на Иран при такъв вариант може да бъде само Туркменистан, който ще получи повече, отколкото при пропорционална подялба. Иран всъщност претендира за много повече - за половината от шелфа, като се позовава на споразумението си със Съветска Русия от 1921 г. и на по-късното споразумение със СССР от 1940 година. Техеран обяснява, че не е виновен за разпада на СССР и вместо един, за шелфа претендират вече четирима съседи. Иран упреква Русия и Азербайджан, че намесват в спора САЩ, тъй като американски компании разработват някои от спорните находища. Иранският президент Мохамед Хатами напусна по-рано срещата на каспийската петорка, като се оплака от болки в гърба. Намеса на лекарите обаче не се е наложила. Вероятно болестта е дипломатическа, защото още преди това иранските представители заявиха, че позицията на Техеран ще бъде безкомпромисна. Иран настоява добивът да бъде замразен, докато не бъдат решени проблемите по подялбата. Иран разработва находищата в Персийския залив и може да чака търпеливо. Русия също може да не нервничи излишно. Тя извършва добив от находища, които не са спорни, а и каспийският нефт за нея не е основен. В по-неудобна позиция са Азербайджан и Казахстан, чиито икономики са силно зависими от добива на нефт от спорните находища. Най-откровен след срещата бе президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев: Проблемите се оказаха повече, отколкото очаквахме. Сега има проблеми, значи има над какво да се работи.Духът бе много конструктивен, заяви руският президент Владимир Путин. Той предложи да бъде разделено само морското дъно, а крайбрежните води да бъдат свободни за риболов и навигация. Това не се харесва на Иран. Путин обаче не е разочарован от срещата в Ашхабад. Първо, президентите се срещнаха лично. Второ, договориха се за редовни контакти. Трето, постигнато е взаимно разбиране, че въпросите могат да се решават само по мирен път, с преговори, смята руският президент. Сапармурад Ниязов преценява, че Русия в лицето на Путин е друга страна, но е трудно да се каже каква. Той добре слуша, но действа както реши, обяснява Ниязов за руския президент.Формално Москва няма причини да е особено разочарована от провала на срещата в Ашхабад. Докато не е решен правният статут на Каспийско море Русия, остава основен маршрут за транзита на каспийския нефт по тръбопроводите Баку - Новоросийск от Азербайджан и Тенгиз - Новоросийск от Казахстан. Освен това Русия, Азербайджан и Казахстан имат подписан договор за сътрудничество, а сега в Ашхабад Русия и Туркменистан подписаха Договор за дружба и сътрудничество, който е продължение на договора от 1992 година. Разногласията са си разногласия, но животът върви. Срещата в Ашхабад сякаш погреба идеята за учредяване на газов съюз - нещо като регионален ОПЕК. Ниязов, който бе така възторжен през януари, сега пръв би отбой. Нека първо да се договорим за цените и пазара или да подпишем дългосрочно споразумение, предлага той. Русия се канеше да председателства газовия съюз, но за Туркменистан най-сериозният купувач може да бъде Украйна. А Москва би приела да пропуска туркментския газ само като се договори взаимна изгода. Явно балансирането на интересите зависи и от международните инвестиции около няколкото проекта за нови газопроводи. Следващата среща на президентите от каспийските страни ще бъде в Техеран, а Казахстан вече направи заявка да бъде домакин на срещата след нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във