Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕТСТОТИН ПАУНДА ИКОНОМИЧЕСКА МИСЪЛ

Лари Съмърс е министър на финансите. Лари Линдзи иска да бъде. Съдбата на тези могъщи създания зависи от изхода на президентските избори в САЩ.

По времето на президентството на Бил Клинтън икономиката на САЩ бе управлявана перфектно. Но през януари 2001 г. Белият дом ще има нов стопанин. Двамата основни претенденти - Ал Гор и Джордж Буш-младши, обещават добрите времена да продължат. Но как ще го постигнат? Засега сигурно е само едно, че и двамата ще разчитат на помощта на човек на име Лари.

Лорънс Съмърс и Лорънс Линдзи

Лорънс Съмърс е действащият финансов министър на САЩ и икономическият мозък, стоящ зад Гор. Очаква се той да запази поста си, ако Ал Гор стане президент, и да бъде доминиращият фактор върху икономическата политика на най-мощната държава в света.


Линдзи - щатен преподавател в Американския търговски институт, е главен икономически съветник на Буш. Според членове от предизборния му екип той ще стане финансов министър или шеф на Съвета на икономическите консултанти, ако Консервативната партия спечели изборите. И в двата случая Линдзи ще оказва решаващо влияние върху разработването и изпълнението на икономическата политика на Буш-младши.


Най-поразителното при Съмърс и Линдзи са техните общи черти. И двамата са четиридесет и пет годишни, високи около шест фута, с масивно телосложение. И двамата са доктори по икономика от Харвард - Съмърс от 1982 г., Линдзи - от 1985 година. И двамата са имали един и същи научен ръководител - Мартин Фелдщайн, водещ консервативен икономист, оглавявал Съвета на икономическите консултанти по времето на първото правителство на Рейгън. И двамата вкусиха от политиката, докато работиха за Фелдщайн в съвета. И двамата започнаха политическата си кариера като демократи. След това пътищата им се разделиха и изборът, който направи всеки от тях - в академичната наука и в кариерата - ги доведе до различни изводи относно икономическата политика, която трябва да провежда САЩ през XXI век.

Съмърс е роден и отгледан демократ

Подобно на много икономисти от своето поколение, той бе привлечен към науката от примера на Джон Майнърд Кейнс. В Харвард Съмърс бе известен с широките си интереси, вариращи от колебанията на фондовите пазари до икономическите реформи в Източна Европа. На двайсет и осем години той стана най-младият професор в историята на Харвард. През 1987 г. Националната научна фондация му отпусна 500 хил. щ. долара за икономическо изследване - първият подобен жест към хуманитарен учен. През 1993 г. спечели свръхпрестижния медал Джон Бейтс Кларк, връчван на най-известните икономисти под четиридесетгодишна възраст.


Съмърс стана лидер на Новите кейнсианци - група от млади икономисти, решили да съживят идеите и идеалите на Кейнс. Днес той е олицетворение на поддръжниците на тезата, че пазарите работят най-добре, когато са оставени да се развиват сами. Но че правителствената намеса - под формата на монетарна и данъчна политика - е наложителна, особено в периоди на икономически спад.

Лорънс Линдзи

който бе привърженик на опозиционната партия на демократите като студент в Будуин, по-късно бе привлечен от теорията за данъците. В Харвард той насочи интереса си към промените в данъчните ставки и начина, по който те влияят върху икономическата активност. Той продължи проучванията си в Съвета на икономическите консултанти.


След като приключи работата си за Белия дом, Линдзи се върна в Харвард. Той защити дисертация по данъчното облагане през 1985 г. и остана четири години в университета като нещатен професор. През 1990 г. публикува първата си книга - Опитът на растежа: Как новата данъчна политика преобразува щатската икономика. В нея Линдзи доказва, че намаляването на данъците води до много по-ниски загуби на бюджетни приходи, отколкото се е смятало дотогава. Например, когато през 1982 г. най-високата данъчна ставка намаляла от 70 на 50%, прогнозите сочели, че бюджетът ще се лиши от 44 млрд. щ. долара. Линдзи обаче изчислил, че реалната загуба е само 6.1 млрд. щ. долара, отчасти защото хората работят по-упорито, когато знаят, че ще могат да задържат за себе си по-голяма част от всеки заработен долар. Аргументите на Линдзи били най-мощната подкрепа за намаляването на данъците от администрацията на Рейгън и се появили в момент, когато много икономисти се обявили против привържениците на теорията на предлагането.

Терминът предлагане

е пълен с противоречия. По времето на Рейгън той олицетворява революционните промени, насочени към намаляване на данъчните ставки. Битките в защита на предлагането, начело с републиканеца от Ню Йорк Джак Кемп и вдъхновявани от калифорнийския икономист Артър Лефър, са спечелени и в периода 1982-1988 г. индивидуалните данъчни ставки в САЩ намаляват от 70 на 28 процента. Докато икономиката набира скорост, щатските данъчни намаления намират широко приложение и в много други страни по света. Напоследък обаче екстремисти от породата на Стийв Форбс и издателите на Уолстрийт Джърнъл сведоха теорията на предлагането до комичните твърдения, че намалението на данъците е единственото нещо, което определя икономическото развитие.


Някои известни консерватори, между които и Линдзи, днес искат да бъдат наричани привърженици на предлагането. И тук е основната разлика между Съмърс и Линдзи. Линдзи вярва беззаветно в ефикасността на данъчните намаления и е готов на нови. Съмърс е на мнение, че това е вече бита карта и че понастоящем новите намаления на данъците ще са стъпка в неправилната посока.

Лорънс Съмърс

навлезе в активната политика през 1988 г., като съветник на кандидата за президент на демократите Майкъл Дукакис. През 1991 г. той напусна Харвард, за да поеме поста на главен икономист на Световната банка, на който бе назначен от правителството на Буш. Във Вашингтон обаче, нещата не се развиваха в полза на златното момче на икономическите науки.


Съмърс направи голям гаф, когато положи подписа си под отчасти шеговитата паметна записка на Световната банка, в която се доказваше, че боклуците и замърсителите от САЩ и другите развити държави трябва да се изпращат в развиващите се страни, защото те са недостатъчно замърсени. Тогава много хора и особено Гор - по онова време сенатор от Тенеси и фанатичен защитник на околната среда, бяха ужасени от текста на меморандума. Когато Бил Клинтън и Ал Гор спечелиха изборите през 1992 г., Съмърс не бе назначен на мечтаната от него длъжност - председател на Съвета на икономическите консултанти. Вместо това той стана заместник секретар по международните въпроси в Министерството на финансите.


Съмърс си спечели и доста неприязън във Вашингтон заради блестящия си ум и дръзкия си език. Той обаче решава да се промени и да стане по-приятен или поне по-дипломатичен. Днес Фил Грам, влиятелен член на опозиционната партия на консерваторите и сенатор от Тексас, го характеризира като достоен опонент, с когото винаги работи добре.


Наставникът на Съмърс - Робърт Рубин, бивш министър на финансите на САЩ, пък твърди, че винаги е знаел, че е въпрос на време Съмърс да докаже, че е умел политик.


Особено упорито Съмърс се стреми да оправи

отношенията си с Ал Гор

Двамата си сътрудничат при определяне на правителствената политика към Русия в периода 1993-1995 година. Икономистът подкрепя Гор по повод азиатската финансова криза през 1997 г. и при последвалия колапс на инвестиционния фонд Лонг Търм Кепитъл Мениджмънт (Long-Term Capital Management) през 1998 година.


Съмърс изгражда тесни връзки и с управителя на Федералния резерв Алън Грийнспън, работейки рамо до рамо с него особено в кризисните периоди, когато двамата разчитат плътно един на друг. Що се касае до огромната отговорност, която Съмърс трябваше да поеме, наследявайки Рубин на поста министър на финансите на САЩ, той се справи блестящо. Добре обученият финансист се наложи и след три-четири месеца официален Вашингтон забрави напълно за Рубин.


Политици и икономисти от ляво и дясно все още критикуват Съмърс.

Сред най-яростните му критици

са и водещи учени-демократи от неговото поколение: Йозеф Щиглиц - бивш главен икономист на Световната банка; Джефри Сакс - професор по икономика от Харвард, и Пол Крюгмън - професор по международна икономика, който наскоро се прехвърли от Масачузетския технологичен институт в Принстън. Но онези, които се противопоставят на Съмърс, си носят последствията. Например внезапната оставка на Щиглиц от Световната банка през декември миналата година. Според запознати с кухнята Съмърс е настоял Щиглиц да си отиде, защото е смятал, че критиките му към правителството и в частност към него са прекалено чести и публични.


Докато в края на 80-те години Съмърс прави научна кариера,

Линдзи изпитва

една от теориите си на практика. Той постъпва на работа в Белия дом като помощник на президента Буш по разработване на икономическата му политика. През 1991 г. Буш включва Линдзи сред седмината представители от президентската листа в управителния съвет на Федералния резерв. Доминираният по онова време от демократите Конгрес обаче окачествява кандидатурата му като твърде противоречива и протака одобрението й девет месеца.


По време на шестгодишния си стаж във Федералния резерв Линдзи работи често с Грийнспън и днес го окачествява като един от двамата си наставници (първият е Фелдщайн). Грийнспън от своя страна прави някои компромиси, за да помогне на Линдзи. Шефът на Федералния резерв, който никога не дава интервюта на запис, се съгласи да бъде един от четиримата лидери, интервюирани по повод последната книга на Линдзи - Икономически кукловоди: Уроци от залите на властта.


Някои колеги на Линдзи от Федералния резерв твърдят, че на моменти той има прекалено политизирано поведение. Нещо, което е поносимо за 19-членен комитет, но не и за човек, определящ политиката му.


В последните месеци Линдзи привлече водещи икономисти-консерватори, между които Фелдщайн и Джон Тейлър от Станфорд, които да разработят

програма на Буш за намаляване на данъците

с 483 млрд. щ. долара. Тя трябва да се изпълнява в продължение на пет години и предвижда редукция на тарифните ставки от пет на четири групи. Най-ниският данък за облагане на индивидуалните доходи ще стане 10% (срещу сегашните 15%), а най-високият - 33 при начисляваните в момента 39.6 процента.


През януари Линдзи спечели сърцата на опозиционната Консервативна партия със статията си в Уолстрийт Джърнъл, доказваща, че силната икономика на САЩ се дължи на данъчните намаления на Рейгън, а не на Клинтъновата политика за съкращаване на бюджетния дефицит. Именно способността му да формулира и представя ясни икономически алтернативи на сегашното управление прави Линдзи особено ценен актив на републиканците.

Как двамата Лорънс ще съветват шефовете си?

Сред най-съществените им макроикономически противоречия е оползотворяването на бюджетния излишък на САЩ. Съмърс би го използвал, за да изплати държавния дълг; Линдзи - за да намали данъците.


При Съмърс близкото бъдеще едва ли ще бъде по-различно от близкото минало. Той вероятно няма да е против допълнителните разходи за социални програми, но е далеч от манията за разточителства на демократите. Съмърс подкрепя предложеното от Клинтън намаляване на дефицита, което ще се осъществи основно от повишението на данъците.


Републиканците пък доказват разпалено, че по-високите данъци ще забавят икономическия растеж, защото ще намалят потреблението и инвестициите. Съмърс обаче контрира, че по-високите приходи ще помогнат да се балансира бюджетът, а по-високата фискална дисциплина ще даде възможност на Грийнспън да намали чувствително лихвените проценти. Той вижда в излишъка възможност за извличане на реална полза от бурния щатски растеж - ниски лихви, силни бизнесинвестиции, висока производителност на труда и начин да се гарантира платежоспособността на системата за обществено осигуряване. Както и да се забие нож в сърцето на привържениците на теорията на предлагането. Така че намаляването на държавния дълг ще остане приоритет на икономическата му политика.

Стратегията на Съмърс

предизвиква критики от всички страни, но повечето от тях са за ценностната система, а не икономически. Левите вярват, че държавата е длъжна в добри времена да подкрепя неуспелите, и смятат, че част от излишъка трябва да се използва за социални нужди. Десните доказват, че излишъкът принадлежи на данъкоплатците и трябва да им се върне под формата на данъчни намаления. Съмърс може би симпатизира на първите, но продължава да твърди, че най-добрият начин да се помогне на бедните е чрез удължаване на периода на икономически растеж. Що се касае до вторите, той просто не им обръща внимание.


В края на краищата

данъчните намаления на Линдзи

може и да се окажат по-полезни от съкращаването на дефицита на Съмърс. Според официалните прогнози до 2009 г. акумулираният излишък на САЩ ще достигне 1 трлн. щ. долара и Линдзи вярва, че те могат да се върнат на данъкоплатците, без да предизвикат опасност от нов дефицит. Просто защото ще предизвикат по-висок ръст на производителността и на инвестициите в бизнеса, което ще задвижи още по-мощно и здравословно икономиката.


Критиците на Линдзи твърдят, че намалението на данъците ще доведе до прегряване на икономиката и ще накара Федералния резерв да повишава по-драстично лихвите. Икономиката ще се сгорещи още повече, ако потребителите решат да изхарчат допълнителните си доходи вместо да ги спестяват, което ще доведе до икономически дисбаланс - потреблението ще расте по-бързо от инвестициите в бизнеса. Но по-високите лихви не тревожат Линдзи. Той просто смята да промени съставните на икономическата политика. Вместо стриктна данъчна и свободна монетарна политика, каквото е съотношението през последните години, той ще предпочете обратната конфигурация.


Какво би станало,

ако прогнозираният излишък не бъде постигнат на практика?

Съмърс ще загуби шанса да запази системата за социална защита. Линдзи ще се изправи пред по-тежка дилема. Той ще трябва да направи избор между по-висок дефицит или връщане към по-високи данъци. При такива високи залози в този дебат е трудно да запазиш неутралитет. И може би най-добре в тези условия се справя Грийнспън. Той многократно е заявявал пред Конгреса, че на първо място би предпочел да използва излишъка за намаляване на държавния дълг. Но ако това не съществува като опция - което със сигурност ще се получи, ако бъде избран Буш - неговото второ предпочитание би било да се намалят данъците. С една дума, Грийнспън може да живее и с двамата Лари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във