Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕТРОЛЪТ ОПРЕДЕЛЯ СВЕТОВНИЯ РЕД

Една година след атентатите от 11 септември основния въпрос е ще има ли, или не военен удар срещу Ирак. В изявленията и на политици, и на държавници обаче прозира другата голяма въпросителна - за петролните доставки при евентуален конфликт в Персийския залив. Защото в политическата, а и в корпоративната памет продължава да е жив споменът от иранските събития през 1979 година. И за глобалната енергийна криза, предизвикана от наложеното от арабските страни ембарго върху петролния износ. Тогава страните в района на Персийския залив се обединиха в подкрепа на Иран и лишиха света от 5.6 млн. барела на ден. И то в продължение на цели шест месеца. Не е забравена и паниката от 1990 г., когато след нахлуването на Ирак в Кувейт цените на петрола достигнаха 40 щ. долара за барел. През 2002 г. петролните цени се устремиха нагоре още през последната седмица на август, тласкани от изявления на официален Вашингтон за евентуален военен удар срещу режима на Саддам Хюсеин. През първата седмица на септември цената на петрола достигна най-високите си нива за последните 11 месеца.Фючърсните контракти на Лондонската петролна борса за октомври се сключваха при нива от 27.52 щ. долара за барел, в Ню Йорк бяха регистрирани сделки при цени 28.98 щ. долара за барел. Опасенията, че дестабилизация в Ирак ще обърка петролните доставки и ще доведе до недостиг през зимните месеци, до известна степен бяха туширани от доклада на Американския петролен институт. Според него нефтените запази на САЩ са се увеличили с нови 2.9 млн. барела през последната августовска седмица. Междувременно базираната в Париж Международна агенция по енергията (МАЕ) съобщи, че членуващите в нея страни имат резерви от близо 4 млрд. барела, което съответства на нетния им внос за най-малко 114 дни. В МАЕ участват 26-те развити страни в света, включително и САЩ, Япония и Германия, а според правилата на организацията всички членуващи в нея страни трябва да имат стратегически запаси за спешни случаи, които да покриват нуждите им минимум за 90 дни.Клаус Джакоби, началник отдел за спешни случаи на МАЕ, пък още в края на август публично заяви, че членуващите в организацията страни имат възможност да произвеждат допълнителни количества петролТехните обеми надвишават над два пъти доставките на Ирак. През последните месеци неговият износ е в рамките на 1.1-1.6 млн. барела дневно при производствен капацитет от 2.2 млн. барела на денонощие.Своя дял за успокояване на напрежението даде и Организацията на страните износителки на петрол ОПЕК с изявлението, че най-вероятно при срещата на 19 септември в Япония картелът ще вземе решение за увеличаване на производството. Допълнително бе уточнено, че страните от ОПЕК имат резервен производствен капацитет от 5 млн. барела на ден, и то без да се включват производствените мощности на Ирак. Анализатори пък заявиха, че Саудитска Арабия, която добива една трета от петрола на ОПЕК и има най-голямо влияние в организацията, няма да позволи цените да надхвърлят 30 щ. долара за барел. Аргументите са по-скоро политически, отколкото икономически, но и в двата случая Саудитска Арабия няма интерес да разваля добрите си отношения със САЩ и останалите си големи клиенти. Допълнителен фактор са свободните производствени мощности на страната, надхвърлящи 2.5 млн. барела дневно, които според наблюдатели са достатъчни пазарът да бъде пренаситен. Едва ли ще се наложи най-богатата страна в Персийския залив да пусне всичките си резервни мощности, но според представители на ОПЕК решението от Япония ще е за повишаване на производството с 500 000 до 750 000 барела на ден, т.е. едва 3.5% ръст спрямо сегашните търгувани количества Такива допълнителни добиви няма да са достатъчни да променят баланса в световното търсене и предлагане, единодушно заявиха борсови наблюдатели. По-важното в случая обаче са сигналите, че ОПЕК е готова за бърза намеса, така че да не се повтори иранската криза от 1979 година.Въпреки декларираната готовност на ОПЕК, напрежението на световния петролен пазар не само че не намалява, но като че ли започва и да ескалира. Заслугата за това е и на изявленията на Кувейт и Венецуела против увеличаване на производствените квоти на страните от ОПЕК. И на Индонезия, присъединила се наскоро към тях. И на по-голямата част от арабските производители, които още не са заявили своята позиция.Ситуацията през 2002 г. обаче е доста по-различна от тази през 1979-а. И е доста трудно, какъвто и да е мюсюлмански алианс да рекетира големите петролни потребители Още по-малка пък е вероятността да бъде повторена световната енергийна криза отпреди близо четвърт век. Балансът сега се гарантира от новото световно разпределение на петролните пазари. Където определяща роля има Русия, и то не от позицията й на световна суперсила, а като активен участник в глобалната петролна търговия. През първите шест месеца на тази година евроазиатският гигант е увеличил изнесените количества с 24 на сто. Съобщението е на руските митници, чиито данни се признават за най-достоверни от доста критичните инак международни институции. Според непотвърдена информация пък, през август Русия вече е световен лидер по добив на черно златоС производство от 7.76 млн. барела на ден през последния месец тя изпревари досегашния рекордьор Саудитска Арабия, чиито добиви през август са били 7.7 млн. барела на ден. За разлика от арабския петролен гигант обаче, за Русия няма никакви ограничения: нито по отношение на добиваните количества, още по-малко пък за цените на сключените сделки. През последната година ОПЕК на четири пъти наложи ограничения в износа на своите членки, с което отвори пазар за руски нефт, обясняват анализатори. Така рафинериите в САЩ в момента могат да поемат допълнително поне 8 млн. барела на ден, далекоазиатските икономики пък са с незапълнен дневен капацитет от 5 млн. барела.Наистина в началото на годината ОПЕК постигна споразумението с Русия за съкращаване на експорта. Независимо от това обаче страната продължи да повишава добива и изнесените количества не само за Европа. На руска територия са 12 на сто от световните петролни запаси и руснаците изглеждат решени да ги пласират добре. И то не само по отношение на чисто финансовия резултат, който не е водещ при този износ въпреки острата нужда на Кремъл от свежа валута. Целите на официална Москва са по-скоро геополитически Че политическите задачи са с приоритет, стана ясно през юни тази година при срещата Буш - Путин. Когато световните агенции разпространиха съвместната Кремълска декларация на двамата президенти за необходимостта от заздравяване на връзките между най-големия потребител на енергия на планетата и втория по големина износител на суров петрол. Малко по-късно, на детройтската среща на Г-8 руският министър на енергетиката Игор Юсуфов официално заяви, че при кризисни ситуации страната му може да осигури петрол за най-големите икономики в света.Всъщност Русия започна да завладява новите петролни пазари малко по-рано. При това не като световна суперсила, а на корпоративно ниво През юни Юкос реализира най-голямата досега в света доставка от над 300 хил. тона (2 млн. барела). Петролът достигна до бреговете на САЩ със супертанкера Астро Лупус, натоварен от три по-малки съда в дълбоките води на Егейско море. И докато борсовите наблюдатели още анализираха рекордната сделка, руският производител подготви нова доставка от 300 хил. тона. Получателят отново е отвъд Атлантика. Не остана назад и другият руски енергиен гигант ЛУКойл с друга огромна петролна доставка. Рейсът на супертанкер обаче този път е на изток, към Азия. Отправната точка също е акваторията на Средиземно море.Русия има шанс бързо да се наложи на американския и на далекоизточния пазар, твърдят наблюдатели. И то не толкова с конкурентни цени, колкото със сигурни и гарантирани доставки, които не се ограничават от квоти. Години наред водещите близкоизточни производители Саудитска Арабия и Иран определяха цените си за Азия, Европа и САЩ така, че да не позволят на никой от големите си клиенти в тези региони да им оказва натиск. А самите те като цяло да си гарантират максимални приходи. Намесата на Русия обаче слага край на ценовото доминиранена двете арабски страни на световния петролен пазар. За САЩ и страните от Далечния изток руските амбиции са добре дошли дори и да послужат само като спирачка срещу призивите на мюсюлмански радикали петролът да бъде използван за политически натиск. За участниците в глобалния нефтен пазар обаче сигналите от Кремъл са категорично доказателство, че руският износ е по-скоро геополитика. Любопитна подробност тук е паниката, в която за кратко изпадна московският делови свят през този юли след тиражираната във Ведомости информация, че администрацията на президента е изпратила в правителството законопроект за национализация на полезните изкопаемиВключително и на петролните залежи. Тревогата се оказа фалшива, по-интересното в случая бе, че източникът на изтеклата информация - заместник-началникът на президентската администрация Дмитрий Козак, бе публично афиширан. Какви точно са намеренията на Путин така и не стана ясно, безспорен обаче е фактът, че Козак е един от най-доверените хора на сегашния руски президент. Дори и да няма друг ефект, скандалното юлско съобщение направи петролните босове послушни. Като първа крачка в послушанието големите почти изцяло частни петролни компании започнаха набързо да се освобождават от посредниците при износа.Показателни тук са действията на ЛУКойл, чието ръководство още през юли взе решение да преструктурира търговските и организационните структури на компанията, свеждайки до минимум използването на външни фирми при експорта. Доскоро руският петролен гигант осъществяваше основната част от своя износ, надхвърлящ 1 млн. барела на ден, чрез регистрираната в Женева фирма Таурус (Taurus). Последните сделки на Юкос също са директни, без посредници.Руската петролна инвазия подейства и като катализатор нанефтените стратегии на Западна ЕвропаПрез последната година Норвегия, Великобритания и Франция усилено търсят възможност за участие в нови петролни находища. Особено активно тук е правителството в Осло, което чрез 100% държавната нефтена компания Статойл произвежда дневно по 3.2 млн. барела, изцяло предназначени за износ в Стария континент. Наскоро Статойл съобщи, че планира нови сондажи в Баренцово море. За които Норвегия покани не само останалите си партньори от Стария континент, но и Москва. В официалната информация само бе намекнато, че Осло е готов на сътрудничество с Кремъл и при други проекти. Според запознати става въпрос за редица северни находища, подложени на дива експлоатация от съветския режим. От тях са извлечени не повече от 20 на сто от промишлените запаси. Москва, която е особено чувствителна на тема близко минало, трудно би позволила подобна информация да стане публична. Замразените руски находища обаче са допълнителен резерв, който може да изиграе немалка роля в глобалното петролно разпределение. И докато тяхната роля е повече или по-малко спорна, анализатори и експерти са единодушни, че през следващите годиниКаспийският регион ще свири първа цигулкав производството и търговията с петрол. След редица неуспешни сондажи, предизвикали отдръпване на част от инвеститорите, проучванията през последните години категорично доказаха, че районът обещава да се превърне в световен център по добив на черно злато, достигайки и дори задминавайки страните от Персийския залив. Наистина проблемите тук са не един или два. И чисто техническите при сондажите, и политическите следствие на дълго отлагания договор за разпределение на Каспийско море. Наблюдатели коментират, че едва ли скоро Русия, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан и Иран ще достигнат до взаимноприемливо споразумение за богатия с нефт и природен газ прикаспийски шелф. Претенциите на Чечения от последните месеци пък отлагат споразумението за бъдеще неопределено време. И докато представителите на петте спорещи страни изпробват уменията си във висш дипломатически пилотаж, съчетан с традиционната за региона азиатска хитрост и руска сила,САЩ налагат контрола си върху всички богати находища. Доминантата тук е чисто икономическа, факт обаче е, че мажоритарните пакети на големите петролни кладенци се държат от американски фирми. Те ще притежават и основната част от добиваните в региона количества и единственият проблем засега е пътят, по който добиваните дневно десетки милиони барели нефт ще стигнат до световните пазари. Впрочем, след разкриването на рекордните залежи от над 40 милиарда барела в Кашаганското находище към региона се устремиха и редица нови кандидат-инвеститори. И докато амбициите на Осло тук напълно се вписват в традиционната за Норвегия петролна активност, намерението на Атина да инвестира 500 млн. евро в разработка на каспийското находище учуди мнозина.Кой и как ще успее да сложи ръка върху новата световна съкровищница на черното злато, ще покажат следващите години. Засега е безспорно единствено, че САЩ няма да позволят да бъдат изместени от региона. Ясно е също, че експерименталните руски петролни суперсделки ще имат продължение. Въпросът е само каква ще е честотата на следващите доставки далеч на Запад и на Изток. И до каква степен руският петрол ще компенсира отпадащи арабски количества. Защото броени дни преди 11 септември опасността от военен конфликт в Залива е повече от вероятна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във