Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕТРОЛЪТ НА ИРАК И АРГУМЕНТИТЕ НА БУШ

Фразата е от времето на американския президент Рузвелт и гласи: Може и да е чудовище, но си е наше чудовище. Казана е заради един диктатор и звучи като извинение за действия, меко казано, несъвпадащи с морала в геополитиката. В която, впрочем, моралът винаги е бил дефицитен.Сега пак става дума за диктатор - Саддам Хюсеин, и поне президентът на САЩ със сигурност няма да го нарече нашето чудовище. Не че някой изобщо го прави, но поне от десетилетие западният свят не е бил така разногласен.Почти година след началото на войната срещу тероризма цената на сигурността е неизвестна. За нея в Америка и в Европа разсъждават различно. И след година в трансатлантическите отношения няма яснота за правилата на играта, която вече е... започнала. Грешката е обща - и на американците, и на европейците. От двете страни на океана продължават да говорят на различен език и да си задават въпроси за войната или мира, за действието или бездействието. А всъщност разумният въпрос е дали отстраняването на диктаторите се възприема като обща геополитическа цел. Случаят с Милошевич даде голяма надежда, но този със Саддам Хюсеин може и да я попари. За кратко в разгорелия се около Ирак дебат съвпадението на европейските аргументи с тези на по-старото дипломатическо поколение в Съединените щати даде основание политиците от стария континент да помислят, че бързата превантивна война срещу Ирак може да се отложи. Илюзиите свършиха в момента, в който вицепрезидентът Дик Чейни изненадващо дръпна една реч пред военни ветерани в Нашвил, щата Тенеси, и на практика даде отговора. Впрочем вицепрезидентът Чейни минава за мълчаливец и говори много рядко. Той оперира обикновено зад кулисите, а наблюдателите са единодушни, че точно Чейни не само доминира външната политика на Съединените щати, но и играе ключова роля в при вземане на решенията във Вашингтон. Когато Чейни говори, това е Буш. Мисля, че дебатът вътре в правителството свърши и сега започва една сериозна кампания за обществеността, отбелязва в. Ню Йорк таймс. В Нашвил Чейни каза, че сега е моментът за превантивен военен удар, защото рискът от бездействието е много по-голям, отколкото от действието. Аргументите му звучаха най-общо така: Саддам Хюсеин може сравнително скоро да разполага с атомно оръжие и по този начин да държи в шах Близкия изток, да контролира енергийните запаси на света, да изнудва приятелите на Съединените щати в региона и други страни.За да не остане и грам съмнение в това, че вътрешната дискусия по отношение на Ирак в правителството е приключила, говорителят на Белия дом Ари Флайшър за всеки случай поясни, че изказванията на вицепрезидента напълно отразяват гледната точка на президента. До този момент Буш беше обвиняван, че прилага недвусмислена риторика по отношение на Ирак, която не срещала необходимия отклик. По-нататък топката пое военният министър Доналд Ръмсфелд. Той проговори веднага след Чейни от военната база Камп Пендълтън. Ръмсфелд уверено съобщи, че Съединените щати ще намерят подкрепа, ако решат да атакуват Ирак. Президентът на САЩ ще вземе решение, като има предвид какво е най-добро за Америка, затова международната подкрепа не е задължително условие, за да бъдат предприети военни действия срещу Ирак, закова Ръмсфелд. Съединените щати са действително убедени, че подкрепа ще има. Реалността в момента обаче е доста потискаща. В Европа отрицателното отношение към превантивна война срещу Ирак се засилва. Там си задават много въпроси. Кой фактически определя външната политика на Съединените щати и защо уважаваният държавен секретар Колин Пауъл изобщо не взима участие в дебата за Ирак? Къде е стратегията на Съединените щати за Близкия и Средния изток и честният посредник между израелци и палестинци? Старият публицист Рудолф Аугщайн от сп. Шпигел попита дали в Белия дом наистина си мислят, че Саддам Хюсеин сам ще си тегли куршума, както според твърденията го сторил гостът му, терористът Абу Нидал след разпити в иракската тайна полиция? Тези дни направи впечатление крайната резервираност на Чехия, една от най-младите страни - членки на НАТО, и домакин на срещата на върха през ноември. Прага подкрепя максималното използване на мирни средства. Белгия отиде още по-далеч. Външният министър Луи Мишел доста недипломатично заяви: Белгия ще се противопостави на военен удар срещу Ирак, освен ако Съединените щати не докажат, че Багдад притежава оръжия за масово поразяване. Докато американците не докажат, че в Ирак има химически и ядрени оръжия, ние няма да подкрепим такъв удар, независимо какво искат Буш или Блеър. Дори Великобритания, традиционно най-близкият военен съюзник на Вашингтон, гледа все по-скептично на плановете на Буш. Повечето привърженици на управляващата Лейбъристка партия са против война срещу Ирак, показват резултатите от проучване на общественото мнение, публикувано във в.Гардиън. Петдесет и два процента от избирателите, подкрепящи лейбъристите, не подкрепят политиката на САЩ спрямо Ирак. Независимо от това Лондон подкрепи острите заплахи на американския вицепрезидент Чейни с мотива, че заради сериозната заплаха от Саддам Хюсеин е умно Съединените щати да държат отворен вариантът за военни действия. Германското правителство продължава да нарича грешка евентуалната превантивна война. Изложени от външния министър Фишер, германските аргументи изглеждат така: Евентуалният опит за смяна на режима в Багдад с военни средства е много рискован, а последиците от него - почти непредсказуеми. Подобни необмислени постъпки ще подкопаят още повече сигурността в Близкия изток. Не трябва да се забравя, че регионалните конфликти между Индия и Пакистан, както и в Кавказ не са разрешени. Освен това една евентуална самостоятелна военна операция в Близкия изток ще промени съществуващия ред в района и САЩ ще бъдат принудени да се ангажират в Близкия изток в продължение на години и десетилетия. Ето защо Йошка Фишер призовава Вашингтон да обсъди темата с партньорите си от НАТО.В Германия наред с правителството на канцлера Шрьодер се чу още един авторитетен глас. Този на Едмунд Щойбер, кандидата за канцлер от консервативната опозиция. Досега Щойбер тактично лавираше заради предизборната ситуация, но очевидно е схванал, че думата война притеснява германските избиратели. След един телефонен разговор с американския посланик в Берлин Щойбер заяви, че монополът за решение и действие е на ООН.Париж също е против удари без санкцията на Съвета за сигурност на ООН и настоява за решителност, която да накара Саддам Хюсеин да допусне оръжейните инспектори в Ирак. Същевременно френският външен министър нарече режима на Саддам Хюсеин диктатура, която е взела народа си за заложник и от години се противопоставя на международните правила. Точно европейците, казват във Франция, знаят цената, която се заплаща заради слабостта пред диктаторите. Въпреки това решаващо за Париж е решението на Съвета за сигурност. В него са Китай и Русия, които напоследък активизираха отношенията си с Ирак. Пекин твърди, че употребата на сила или отправянето на заплахи няма да помогнат за разрешаването на иракския въпрос и ще засилят напрежението в региона. Китайският външен министър Тан Цзясюан, цитиран от агенция Синхуа, казва, че суверенитетът, независимостта и териториалната цялост на Ирак трябва да се уважават, а ситуацията трябва да бъде разрешена по дипломатически път в рамките на ООН.Най-критично изглежда отношението сред арабските страни. Саудитския принц Азис каза пред Си Ен Ен: Ние не искаме втори Виетнам. Каза го като представител на Саудитска Арабия, страната, която е един от най-големите инвеститори в Съединените щати. Египетският президент Хосни Мубарак пък обобщи: Всички арабски държави се противопоставят на евентуална американска военна операция срещу Ирак. Не мисля, каза Мубарак, че има арабска държава, която желае Съединените щати да атакуват Ирак. Турция също е против военна операция срещу Ирак, защото се опасява, че тя може да се отрази върху и без това тежкото състояние на турската икономика. Анкара се тревожи и от възможността в северната част на Ирак да бъде създадена кюрдска държава, което пък ще подсили сепаратистките тенденции сред кюрдското население в ТурцияЗащо все пак във Вашингтон не са особено притеснени от реакциите в чужбина и особено в Европа? За това има също убедителни аргументи. Първо, в Европа едва ли ще пропуснат да си спомнят, че поради очевидни икономически причини нямат алтернатива на трансатлантическите отношения. Европа е най-големият търговски партньор на Съединените щати след Канада и Мексико. Буш очевидно разчита, че в един момент европейците ще се качат на борда. Има едно голямо изкушение. А какво би се случило след една победа над Ирак? Едва ли плячката може да се остави само на Съединените щати, включително и формулирането на следвоенния ред изобщо в Близкия изток. А какво ще стане, ако само Съединените щати се доберат до контрола на петролните запаси в региона? Ирак е четвъртият по големина производител на петрол в света и притежава 10 процента от петролните запаси. Може и да е чудовище, но си е наше чудовище е цинична фраза от времето на Рузвелт. Сега, през 2002 г., диктатори и терористи вдигнаха цената на сигурността. В нея няма как да не влиза и цената на петрола. От геополитическа гледна точка това винаги е било интересно. Или, както казва вицепрезидентът Дик Чейни, рискът от бездействието е по-голям отколкото от действието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във