Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕТРОДОЛАРИТЕ НА БУЛГАРГЕОМИН И ГЕОКОМ ПОТЪНАХА ВЪВ ФАЛИТНИЯ КЛАДЕНЕЦ

В момента увехналата слава на булгаргеоминци отстояват в Африка около 150 човека. Пак на този континент 20 души от Геоком се опитват да спасят неспасяемите български концесии в Либия и още двайсетина им помагат от далече - от централата на дружеството в София. Одисеята на българските петролотърсачи в Либийската пустиня е печално известна. Концесионните инвестиции са рискова дейност и въпрос на шанс. България не случи с добри терени в Джамахирията. Според специалистите потенциалът на разкритите залежи не надхвърля 200 млн. барела суров нефт, или към 30 млн. тона черно злато. То обаче нищо не струва, докато не стигне до някой терминал. А транспортните разходи и системи съвсем не са евтино удоволствие. При сегашна цена на нефта от 17 щ. долара за барел и при положение че според концесионния договор само 15% от евентуалните печалби са предвидени за българите, е ясно, че каквито и чудеса да сторят нашите концесионери, няма да си покрият разходите от вложените в разработките 200 млн. щ. долара. Не са ясни обаче, и такива вероятно ще останат, няколко съществени момента от българското присъствие в Либия


Досега никой например не е обяснил каква предварителна геоложка информация е подадена от либийска страна на България в далечната 1980 г., когато на междуправителствено ниво са сключени концесионните договори. Коректни или некоректни са били либийците? Вариантите са само три - или Националната нефтена компания на Либия (НОК) ни е подвела с неточни и розови данни, или задължителната предварителна информация за терените е четена през пръсти от някой отговорен български експерт, или такава просто не е искана. Няма съмнение, че верният отговор знае Йовчо Кънев, който в началото на 80-те години оглавява българския Комитет по геология и минерални ресурси. Проблемът с предварителната информация за състоянието на залежите е изключително важен, твърдят геолозите, защото първата и най-фатална грешна стъпка е шеметният мащаб на проучвателната дейност. Тя е открита на широк фронт - тутакси смело е купено пълно оборудване, най-модерните за времето американски сондажни съоръжения. За тях България е платила около 70 млн. щ. долара. За разлика от нас румънците, получили концесия на 50 км от българските обекти, имат по-голям късмет. Разкритите от Румъния нефтени залежи са пет пъти по-големи - към 1 млрд. барела, а разходите на северната ни съседка са три пъти по-малки от нашите. Това вече няма нищо общо с късмета. Същото се отнася и до далновидното изтегляне на румънците от Либийската пустиня. Те още в 1991 г. прехвърлиха срещу добро заплащане концесионните си права на испанската фирма Репсол. А България и до ден-днешен не може да излезе от батака. Преди пет години след публикация в прохождащ софийски всекидневник, в която бе казано колко корумпирани били държавните служители от Либийската администрация, същата висша администрация спря сделката между Геоком и канадската фирма Хъски


Така българското дружество не успя да продаде 15-процентното си участие в българо-либийския концесионен джойнтвенчър. До юли 1995 г. преговорите с либийския партньор в лицето на НОК бяха поставени дълбоко във фризера. След посещението на българската правителствена делегация в Либия, водена от тогавашния вицепремиер Дончо Конакчиев, тунелът за малко просветна. Джамахирията даде официалното си съгласие България да прехвърли дела си от концесиите на друга канадска фирма - Канадиен оксидентал. В началото на 1996 г. е подписано споразумение между канадците и Геоком, предвиждащо чуждестранната фирма да компенсира в рамките на 60-70 млн. щ. долара част от огромните разходи на българите по проучванията и разработките на нефтените залежи. Оттогава досега споразумението периодично се подновява на всеки шест месеца, като последният му срок изтича през април тази година. По всяка вероятност и от това начинание нищо няма да излезе. Канадците явно предявяват към либийците неприемливи за тях условия и сделката все повече се зацикля. Междувременно българската страна не се отказва от гафовете си


През миналата година председателят на все още незакрития Комитет по геология проф. Тодор Маринов и неговият заместник Владимир Найденов посещават Джамахирията. Както научи в. БАНКЕРЪ, българските представители са предложили делът на Геоком в концесиите да бъде изкупен от самите либийци. Това е поредният нонсенс, коментират пред вестника предшествениците на последните комитетски шефове. Либийската НОК естествено ще хареса офертата, но няма да ни плати и цент, уточняват познавачите. За сметка на това Геоком може би ще изплати по съдебен път на сегашния си управител Иван Георгиев 15 хил. щ. долара. На фона на тежките проблеми на дружеството както сумата, така и историята на съдебния иск е дребна, но доста тъжна. Г-н Георгиев, поел ръководното кормило на Геоком ООД през април 1997 г., е дългогодишен служител на поделението на дружеството в Либия. През ноември 1995 г. същият господин подава молба за напускане, която е уважена, и постъпва на работа в друга нефтена компания - Челинджър. За беда обаче в нарушение на либийското законодателство при новото си назначение Иван Георгиев използва работната виза, издадена от името на Геоком. Либийската нефтена компания своевременно забелязва нарушението и сезира с официално протестно писмо централата на българското дружество в София. От там обясняват също официално, че не са знаели как е използвана тяхна работна виза и уведомяват НОК, че Геоком анулира въпросното разрешение за работа и снема отговорността си от всякакви по-нататъшни действия на бившия си служител. Така или иначе той остава на работа в Челинджър до юли 1996 г., а през 1997 г., когато става шеф на Геоком ООД, завежда граждански иск срещу дружеството да му изплати трудовото възнаграждение от 15 хил. щ. долара за времето от ноември 1995 до юли 1996 година. В момента делото по спора е отложено от Софийския районен съд. Как ще бъде решено то, не се знае, но се знае колко пъти бившите геокомски служители правят протестни изяви и търсят безуспешно правителствена намеса, за да им бъдат изплатени висящите от пет години заплати в размер на 6 млн. щ. долара.


Горе-долу същата сума тегли към дъното и инженеринговото дружество Булгаргеомин


През 1993 г. то плати заплатите на своите служители, но срещу кредитите в размер на 5.5 млн. щ. долара, получени от ТБ БИОХИМ и БЗК. Задълженията не се обслужват, а в същото време булгаргеоминци имат да взимат от Либия 25 млн. щ. долара за извършени в периода 1987-1990 г. водни сондажи и още 10 млн. щ. долара от Никарагуа за извършените там през 1986-1990 г. проучвателни работи за добив на злато. Ако държавата не може да ни помогне да си вземем дължимото от Либийската Джамахирия, казват булгаргеоминци, нека да ни съдейства да си оправим плащанията с Никарагуа - там поне Кадафи го няма.


От Булгаргеомин задават и още два по-важни въпроса. Първо - докога ще се прехвърля между държавните институции в лицето на финансовото министерство и управление Банков надзор към БНБ топката по неправомерно зункираните дългове на дружеството към БАЛКАНБАНК в размер на 15.3 млн. г. марки? Това са парите по фиктивните сделки, оформени от ексбанкера Иван Миронов във връзка с прословутата Габонска афера. Втората въпросителна, която поставя инженеринговото дружество, е къде са отишли 185 млн. щ. долара, платени до цент през 1988 и 1989 г. от Сирия за четирите газови находища, разработени и пуснати в действие от българската фирма Булгаргеомин? Подобни въпроси у нас рядко получават изчерпателни отговори. И все пак не е зле поне сегашните държавни люде да направят опит и да ударят по едно рамо на двете тежкодишащи дружества Булгаргеомин и Геоком. Все още има някакви шансове те да поизлязат от батака и да не загубят окончателно специалистите си. Все още и двете фирми получават оферти за доходен бизнес и ако могат да им отговорят, в бордовата българска хазна ще влязат някакви пари. Дори да не са много, с тях могат да се купуват енергийни суровини, нали?

Четете още

Банкеръ Weekly
фигури

Пасиансът със сивите кардинали се подреди

Правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок върна по постовете им някои главни секретари от предишното управление на Бойко Борисов. Имената са повече от любопитни, а... Още »
Параграф22 Daily

Привлякоха трима към наказателна отговорност за съучастие в данъчно престъпление при продажба на горива

Тримата обвиняеми са задържани с постановление на наблюдаващия прокурор за срок от 72 часа, в рамките на които предстои да се прецени дали и спрямо кого от тях ще се... Още »
Банкеръ Weekly

Обрат за "Виваком". Спас Русев е аут

VTB Capital може би ще се откаже от търга, защото е удължила до 10 март срока за погасяване на мостовия заем на INTER V от 150 млн. евро. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във