Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕТРЕКО РЕДИ ПАСИАНС ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ НИ ШЕЛФ

Изненадващо за мнозина регистрираната в Люксембург нефтогазова компания Петреко прояви в края на юни силен интерес към блок Резовска от черноморския ни шелф. Блокът се намира на около 25 км източно от гр. Ахтопол, а площта му е 573.7 кв. километра. Резовска обхваща части от бившия блок VI-91 Ропотамо, в който от 1991 до 1997 г. работи английската компания Ентърпрайз ойл.


В началото на юли Петреко закупи за 5 хил. лв. и тръжните книжа за блока, след което подаде в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) заявление за участие в предстоящия търг. При подаването му компанията платила 700 лв. държавна такса, плюс 2 хил. лв. депозит.


Най-голямата изненада обаче настъпи в понеделник, 14 август, когато Петреко не внесе офертата си. Според информация от деловодството на министерството до 17 часа на посочения ден там е постъпила една-единствена оферта, само че от друга фирма. Тя трябваше да бъде отворена в четвъртък, 17 август, но поради отпускарския сезон тази операция бе отложена за неопределено време.


Внезапният интерес на Петреко към Резовска и още по-внезапното отказване от блока след похарчените 7700 лв. събудиха любопитството на чиновниците в Министерството на околната среда. Някои от тях са на мнение, че причината за оттеглянето се крие в името на единствения подал оферта кандидат. Подхвърля се, че това била някаква българска фирма, зад която стояла мощна английска петролна компания. Именно играчите от Албиона уплашили Петреко и я довели до решението й да се оттегли от конкурса, разсъждават чиновниците.


Според друга версия пък англичаните заплашили, че ако Петреко подаде оферта за Резовска, те ще кандидатстват за друг блок от шелфа - Калиакра 99, локализиран и заявен от люксембургската компания. Затова Петреко се е отказала от Резовска с убеждението, че никой няма да я притеснява за Калиакра 99.


Съществува и трета версия, която звучи най-правдоподобно: че Петреко е собственост на шотландска компания от Абърдийн и е била посъветвана от нея да се оттегли. Предполага се, че двете британски компании са се договорили да разделят помежду си нашия шелф.


Както вече писа БАНКЕРЪ (бр. 25 от 24 юни 2000 г.), Петреко кандидатства за разрешение пред Министерството на околната среда и водите за търсене и проучване на нефт и газ и в блок Калиакра 99. Самият блок, чиято площ е 2601 кв. км, е разположен в централната част но българския черноморски шелф и обхваща части от бившите блокове II-91 Калиакра и IV-91 Камчия. Конкретно в блок Камчия 99 има няколко интересни геоложки структури с доказан или предполагаем нефтогазов потенциал. На 15 юни Министерският съвет реши да открие процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на гориво в този блок. Решението излезе в Държавен вестник на 14 юли, а търгът ще се проведе в рамките на 100 дни след това.


Ако спечели, Петреко ще е принудена да изпълни доста обемиста работна програма. Освен съответните геофизични операции тя включва и прокарването на два задължителни сондажа, всеки един от които ще струва по около 4 млн. щ. долара.


Повече от година Петреко атакува държавните институции и с напълно основателното си искане да получи концесия за откритото през август 1993 г. находище на природен газ в шелфа срещу нос Галата. Основателно, защото Петреко плати на фирмата откривател на находището - американската Тексако, и изкупи дяловете на австрийската О Ем Ви и английската Ентърпрайз ойл в блок III-91 Галата. Разбира се, цената е строга фирмена тайна, но според световната практика тя би трябвало да е около 10% от средствата, вложени за откриването на находището. При обявяването му за търговско откритие през 1995 г. Тексако съобщи, че е вложила около 45 млн. долара.


Съдейки от уверенията на Христо Казанджиев от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР), до края на октомври Министерският съвет ще издаде разрешение за сключването на договора за концесия. Отделно след получаването на концесия Петреко ще трябва да инвестира огромни средства за привеждането на находището в състояние да бъде експлоатирано. Експерти смятат, че само изграждането на тръбопровода до големите предприятия в Девня или до транзитния газопровод за Турция ще струва около 40 млн. долара. Освен това експлоатационните сондажи, съоръжението за извличането на газа на повърхността, компресорната станция и др. ще глътнат поне още толкова пари. Чиновниците в ДАЕЕР и в Министерския съвет се надяват, че след като кандидатства за концесия, Петреко ще е в състояние и да осигури тези инвестиции. Очаква се чистата печалба само от продажбата на газа при Галата да е между 70 и 100 млн. долара. След изчерпването му находището ще може да се експлоатира и като газохранилище, от което годишно също ще се печелят добри суми.


На фона на тази активност обаче остава необяснимо поведението на Петреко относно поетите вече пред Министерството на околната среда ангажименти към блок III-91 Галата. С изкупуването на дяловете на Тексако, Ентърпрайз ойл и О Ем Ви регистрираната в Люксембург компания се задължи да изпълни минимална програма, която освен геоложките и геофизичните работи включва и сондажи. По думите на едни експерти те са два, а според други - един. Срокът на даденото разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блока изтича в края на октомври тази година, а Петреко не са направили дори и подготовка за изпълнението на нито един сондаж.


Това е така, защото все още не знаем с каква работна програма ще ни натоварят с концесионния договор, който се подготвя в момента - обясни Емануил Кожухаров от Петреко. - А и, според договореностите, информация можете да получавате само от българската страна, така че повече нищо не мога да ви кажа.


Юлия Арутунян, юрист в МОСВ, пък изтъкна пред репортер на в. БАНКЕРЪ, че Петреко са длъжни да изпълнят поетата пред министерството минимална работна програма за блока. На всичко отгоре в Петреко не бива да бъркат задълженията си към блок III-91 Галата с подготвяния концесионен договор, който ще се издаде само за експлоатация на откритото газово находище. Срокът на даденото разрешение за проучване изтича през октомври и вече сме получили искане за удължаването му с две години - поясни г-жа Арутунян. - Ние разгледахме това предложение и съответно поставихме нашите условия: до края на септември Петреко да определи структура, в която да проведе задължителния сондаж. Освен това ние преценихме, че подадената от тях минимална работна програма за следващия двегодишен период е твърде малка и поискахме да бъде увеличена поне два пъти. Юлия Арутунян отбеляза още, че след като направи поисканите корекции, Петреко ще получи исканото удължаване на срока. В противен случай компанията просто ще трябва да напусне блока.


Естествено, при целия впечатляващ апетит на Петреко към българския черноморски шелф още по-необяснимо е, че досега не изпълнява поетите ангажименти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във