Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕТНА ОТ ПАРТИЙНИ ПРИЯТЕЛСТВА ОСТАВАТ ВЪРХУ ПРИВАТИЗАЦИОННИ СДЕЛКИ

Любопитно ще е, ако редом с прословутата антимафиотска комисия в българския парламент се появи и едно голямо депутатско жури, което да определя най-чистата сделка на годината. Участието в подобна комисия едва ли ще предизвика ентусиазъм сред парламентаристите. Защото въпреки голите апели за прозрачност петната върху приватизацията не намаляват. В същото време апетитите към едри и дребни обекти ежедневно поставят на изпитание партийните връзки и други приятелства в сградата на площад Народно събрание N1, на която е изписано, че съединението прави силата. Някои от случаите, като този с русенската хлебна мая, шумно излизат на показ, но повечето остават встрани от прожекторите на пленарната зала. В момента един такъв един приватизационен казус създава тихи главоболия на по-влиятелните народни представители.


Депутатската сделка, която провокира камерата на Конфликти


Точно преди година и половина бившият Комбинат за цветни метали Димитър Ганев, прекръстен на ОЦМ ЕАД, едно от най-големите софийски предприятия в промишлената зона на гара Искър, мина в частни ръце. Мажоритарният 57-процентен дял от капитала на дружеството, специализирано в производството на прокат и изделия от цветни метали и сплави, стана собственост на Булметал АД - София. Под договора за покупко-продажба стоят подписите на тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов и на Боян Стоилов, представляващ дружеството купувач. Предмет на сделката са 460 003 броя поименни акции с единична пазарна цена - левовата равностойност на 5.44 щ. долара, или общо


левовата равностойност на 2 502 416 щ. долара


Половината от тази сума Булметал АД трябва да заплати в брой в деня на подписването на договора, а останалата част чрез държавни облигации, емитирани по реда на ЗУНК, в срок до 14 работни дни от датата на покупко-продажбата. Освен това купувачът е поел задълженията на дружеството към неговите кредитори в размер на 6 002 400 г. марки и 4 933 841 щ. долара, както и ангажимента да инвестира през следващите пет години в предприятието 12 370 000 щ. долара. От договора става ясно и че 25% от капитала на ОЦМ ЕАД се предвиждат за масова приватизация, 15% - за продажба на акции при преференциални условия за правоимащите по чл.5 от приватизационния закон, а 3% са заделени за удовлетворяването на евентуални реституционни искове. След приключването на първата вълна на масовата приватизация в собствеността на дружеството


на дребно се намесват и приватизационните фондове


Акционер Фаворит, придобил 2.48% от активите, фонд Армейски - с 0.12%, Централният приватизационен фонд, хванал 0.93% , Албена Инвест и Света София, представени също символично с по 1 процент.(Впоследствие всички се преобразуват в холдинги.) Най-солидно присъствие записват индивидуалните участници в масовото раздържавяване, придобили общо 16% от капитала на металургичното предприятие.


Зад кадъра на тази тривиална приватизационна картинка обаче се крият няколко любопитни момента. Първият е свързан с факта, че далеч преди продажбата на комбината, още от 1992 г., към него съвсем официално са предявени солидни реституционни претенции, които изобщо не могат да се вместят в определеното от АП 3-процентно евентуално акционерно обезщетение. Проблемът е, че на мястото на днешното ОЦМ АД в столичния квартал Гара Искър до 1948 г. съществуват


две частни фабрики - Валпро и Мепро


След национализацията им от тях се пръква ДИП Цветпром, прераснало по-късно в комбинат за цветни метали Димитър Ганев. А какво капиталистическо наследство е получил комбинатът се вижда от един протокол, съставен на 21 юли 1951 г. от представителите на финансовото отделение на тогавашния Вълко-Червенковски райсъвет. В документа е записано, че в канцеларията на ДИП Цветпром комисията по $65 от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия е проверила нарочния баланс на бившето акционерно дружество Валпро. Според констатацията на комисията в неговия актив влизат:


Земи - дворно място на стойност 710 000 лв., сгради и фабрични помещения за 3 928 715 лв., машини, инсталации, съоръжения, мебели и обзавеждане на обща стойност 8 016 283 лв., превозни средства за 150 000 лв., материали за 3 829 659 лв., готови стоки на стойност 1 541 452 лева.


Към същия списък са прибавени както


национализираните влогове


на семействата на бившите собственици, така и дяловете им в Лозенската популярна банка, касовата наличност в левове и марки, заварена в сейфа на предприятието, неговите влогове в банка Български кредит и още куп дребни материални подробности. Общият размер на актива е изчислен на 21 844 363 лв., а на пасива - на 18 801 913 лева. Записано е също, че срещу чистия остатък от 3 042 450 лв. за бившето предприятие Валпро, десет души, изредени поименно, следва да получат облигации. Какво са получили те обаче сe разбира от друг протокол, издаден година по-късно, на 18 юни 1952 г., от друга комисия, сформирана пак по правилника за приложение на Закона за национализацията. Началникът на финансовия отдел при околийския народен съвет - гр. София, Петър Бенчовски, и контрольорът от БНБ 1 - София, Борис Балинов са констатирали, че:


Няма възражения на бившите собственици по проекто-нарочния баланс и няма изплатени суми на бившите собственици. Разликата актив от 11 383 517 лв. следва да се плати на собствениците, съответно на капиталите им, в облигации, намалени с 30% от цялата сума, при спазване на параграф 66 от правилника за приложение на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия.


Повече от ясно е, че вместо това обезвъзмездяване бившите собственици както на Валпро, така и на Мепро са пили преди 45 години по


чаша студена вода


Същата участ сега очаква и техните наследници. Въпреки представените от тях документи, доказващи правата им, определени както в стария реституционен закон, така и в неговия нов вариант, добил гражданственост като Закона Лучников, реститутите явно трудно ще намерят място в капитала на вече приватизираното ОЦМ. А в удостоверението, издадено от столичната община на наследниците на Валпро на 8 януари 1998 г., изрично е посочено какви са били основните средства на фабриката при нейната национализация. В описа наред с дворните места фигурира и сградният фонд - фабрична постройка, рафинерия, леярна, жилище и работилници, административна постройка, огнярно помещение и т.н. Общата територия на обекта е изчислена на 8688 кв. м, от които 1583 кв. м представляват застроена площ. В удостоверението е записано, че правото на собственост върху земята е установено и със съответните нотариални актове и че: Към момента на национализацията през 1947 г. не е бил издаден акт за държавна собственост на описания имот и никога не е бил съставян такъв.


Както научи в. БАНКЕРЪ, засега са напълно безуспешни опитите на


експертите в промишленото министерство


от отдела, занимаващ се с реституционните проблеми, да уредят обезвъзмездяването на правоимащите наследници. Новите мажоритарни собственици на ОЦМ, в лицето на Булметал, отказвали вписването на подобни граждани в акционерната книга на дружеството. В същото време в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, приет от Народното събрание на 7 ноември 1997 г., се казва:


Когато върху тези земи при одържавяването или отчуждаването им са съществували сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, идеалните части, възстановени на собствениците, се увеличават с тяхната стойност.


Законът уточнява още че, лицата, на които собствеността на земята или на част от нея, както и собствеността на съществуващи върху нея сгради, постройки и съоръжения е възстановена реално, имат право, ако те пожелаят, да я заменят с акции или идеални части в собствеността на целия обект, построен върху тяхната земя или върху терена, към който тя е присъединена.


Повече от ясно е защо


този нормативен документ не се прилага с удоволствие


А що се отнася до конкретния случай, той просто връща спомена за евтиния социалистически виц, че законът е за - кон, а не за - лъв. Поне това звучене имаше кратката информация по същата тема, намерила място в конфликтното предаване на Маргарита Михнева, излъчено това лято по националната телевизия. Там директно бе заявено, че зад купувача на ОЦМ - Булметал АД, стоял бившият депутат от Бизнесблока и сегашен народен представител от Евролевицата Цветелин Кънчев. И, което било по-скандално, същият господин бил само подставено лице, играло в полза на реалния купувач на ОЦМ -


бившият соцпремиер Георги Атанасов


Кои са наистина собствениците на Булметал АД, сключили приватизационната сделка по продажбата на металургичното предприятие на гара Искър? Според наличната информация в компютърната база данни Делфи акционерното дружество Булметал с внесен капитал от 250 000 лв. е регистрирано в Софийския градски съд на 14 август 1996 година. Адресът на фирмата е в община Искър, на ул. 5003 N4. Предметът й на дейност е свързан с преработка на цветни и черни метали, и продукти на металургичната промишленост, маркетингови проучвания и търговия с продукти на цветната и черната металургия в страната и чужбина и придобиване на дялове и акции в предприятия от металургичната промишленост. Като участници във фирмата са записани шест лица. На първо място е името на Боян Кирилов Стоилов, чийто подпис стои под приватизационната сделка по продажбата на ОЦМ ЕАД. Той обаче е освободен от дружеството през септември миналата година. В групата липсва


името на депутата Цветелин Цанов Кънчев


То фигурира само в едноличната фирма Флоранс-7 - Цветелин Цанов, регистрирана на 22 септември 1995 г., и в едноличното ЕООД Флоранс-7, учредено на 11 ноември 1995 година. И двете бизнесформации се водят за действащи.


Това е официалното положение на нещата. Булметал АД, както сочи информационната справка, в момента се представлява от гражданина Евгени Радев Пърлев. Явно към него трябва да се обърнат наследниците на национализираните собственици на фабриките Мепро и Валпро, както и всички, чиито земеделски земи, около 290 декара, са били захапани от комбината за цветни метали на гара Искър. Засега късмет са извадили единствено наследниците на инж. Атанас Минчев, бивш собственик-акционер както в Мепро, така и във Валпро. Както научи в. БАНКЕРЪ, водещата фигура сред тези щастливци, получили това лято съсобственост в приватизираното ОЦМ, е ексдепутатът д-р Васил Михайлов, несправедливо нарочен за нубийски поданик. Останалите правоимащи засега безплодно обикалят държавните инстанции и преследват депутатите с надеждата да получат и парламентарна подкрепа.

Четете още

Банкеръ Daily

През 1913 г. в заводите Форд е пусната първата поточна линия

На 1 декември 1913 г. в автомобилните заводи Форд е пусната първата поточна линия. Хенри Форд (на английски: Henry Ford) е американски инженер и предприемач, основател... Още »
Банкеръ Daily

Вотът на недоверие се отлага

Той ще бъде внесен след две седмици. Още »
Банкеръ Daily
Мая Манолова:

Цените на винетките противоречат на европейска директива

Месечната винетка не бива да е с цена над 10 на сто от годишната, а седмичната - над 5 на сто Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във