Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕРСИЙСКА КОТКА МИНА ПЪТ НА БУШ И ПУТИН

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров Политолозите съветват Кремъл да приеме хладно и прагматично решение по иракската криза. Никой не ни насилва да обичаме САЩ, но чувството за самосъхранение ни диктува необходимостта от геополитически съюз с тази страна подчертава Андрей Пионтковский, директор на Центъра за стратегически изследвания. Съветът на федерацията и Държавната дума на Русия вече нарекоха военната операция в Ирак агресия и явно Кремъл ще трябва да омекоти антиамериканските настроения, които и бездруго имат домашни форми. Митингите пред американското посолство не надхвърлят 300 души и са явно оцветени в червено и синьо - цветовете на Комунистическата партия (КПРФ) на Генадий Зюганов и на Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски. Ние също сме против войната в Ирак, но за да избегнем митинговия маразъм, сме склонни повече да организираме акция в подкрепа на военната реформа в Русия, отколкото пацифистки протести с антиамерикански лозунги, обяснява Борис Немцов, лидер на Съюза на десните сили. Руското обществено мнение е раздразнено от американската демонстрация на мускули, но отношението към иракската криза далеч не е така монолитно, както може би изглежда отстрани. Москва отдавна се сбогува с 8-те млрд. долара, които Багдад й дължи. Президентът Владимир Путин подчерта, че Русия няма интерес американците да загубят в Ирак. Укрепване на позициите на диктаторски режим може да предизвика верижна реакция в мюсюлманския свят. Лидерската позиция на САЩ в разрешаването на международните кризи позволява на Русия да отделя повече внимание на вътрешните си проблеми, като поддържа деликатна и удобна опозиция по крайностите в международната политика. Москва организира бежански лагери в съседен Иран, популярният педиатър Леонид Рошал ще докара на лечение в Русия ранени иракски деца, в Москва се появи един от двойниците на Садам Хюсеин... Русия с известно удовлетворение приема хуманитарната си мисия в иракската криза. Да поддържа с военни усилия зараждащия се нов световен ред за нея е твърде обременително - политически и икономически. Ще успеят ли американците да решат всички международни проблеми, докато Русия бъде в състояние също да се намеси с военна мощ? Едва ли. Отделен въпрос е, че прекалено решителните действия на САЩ засилват съмненията на руснаците в дивидентите от демократизирането на собствената им страна. Международното право и демократичните ценности са силно засегнати от поредната военна криза. Такива кризи са като рентгенова снимка кой къде се намира в международния механизъм за влияние. Сега Европа е разделена, но Русия е с едната половина. Правителствата в мюсюлманските страни също лавират между вътрешните протести и външния натиск. Китай държи горда дистанция в момент, когато мнението на Пекин е критично важно за поддържане на стабилността в най-горещите точки, които се пренесоха на Изток. Русия няма причини да налива в Съвета на Европа 25 млн. долара годишни вноски, заяви тези дни председателят на Комитета по международоните въпроси Дмитрий Рогозин. Причина за такава реакция стана приемането на нова декларация на ПАСЕ, в която се препоръчва създаване на трибунал за военните престъпления в Чечения. В момент, когато европейското мнозинство мълчаливо приветства ударите по международното право, да се приемат декларация по вътрешни проблеми на Русия изглежда прекалено лицемерно, смятат повечето руски депутати. За Рогозин не би било особен проблем да прокара виждането си за членския внос в Съвета на Европа, макар че неговото изявление е по-скоро предупреждение, отколкото намерение. Ние няма да обсъждаме повече с ПАСЕ проблемите за политическото регулиране в Чечения, посочи Дмитрий Рогозин. Явно Москва се опитва сама да предизвика промяна в отношението към операцията в Чечения, където най-твърди в позицията си бяха САЩ, Франция и Германия. Двете европейски страни са в пацифистка коалиция с Русия, а неотдавна САЩ включиха три от чеченските терористични организации в списъка за санкции. Списъкът не бе продължен, защото Вашингтон поиска от Москва да замрази сметките на иракското правителство и да изгони иракските дипломати, но Русия не намери правни основания за подобни действия.Москва сега се опитва да намери ефектна алтернатива на американската доктрина за бързото възмездие. Русия трябва да формулира политика на въздържане от сила, тъй като самата не е готова да употреби такава. Москва, Париж и Берлин, вероятно и Пекин, биха искали да видят в Америка нормален партньор, а не държава, която диктува правилата на играта. За Путин моментът е удобен да се нареди сред европейците, след като в стратегическата игра с големите картите вече са раздадени. Руснаците не биха се радвали да видят своя президент в ролята на младши офицер в антииракската коалиция. Външният министър Игор Иванов и двете камари на парламента не пестят упреците срещу САЩ, но президентът Путин винаги намира точния момент да добави студена вода в кипящия чайник. Той не позволява антиамериканските настроения да се превърнат в антизападни или да скрият от погледа реалните контури на новия свят, където парите, а не емоциите и идеологиите определят кой кога и как да се изкаже. Русия и САЩ не са доволни една от друга. Но и двете страни демонстрират желание да компенсират нанесените вреди в двустранните отношения. На Путин още не му стига мощ на международната сцена, а Буш рискува да попадне в редицата на лошите герои. Освобождаването на Ирак е благозвучие, зад което са заложени едри геополитически цели и Москва също не е сляпа. Тя се опитва да поиска своя дял, макар не по най-брилянтния начин. Но политиката е изкуство на възможното. САЩ обвиняват руски предприятия в нелегални доставки на оръжие за Ирак, но Русия напомни, че два пъти досега подобни американски претенции се оказваха безпочвени и Вашингтон сам сваляше санкциите си. В Москва не забравиха да напомнят и за инспекциите в Иран. След силните съмнения за чистотата на руско-иранските връзки се оказа, че някои от подозрителните ирански ядрени обекти работят със западно оборудване. Никой не е застрахован от подобни конфузи, особено когато от оръжията и нелегалните доставки в рисковите страни се печелят милиарди. Черната персийска котка мина път на Буш и Путин, но от това личното им приятелство няма да пострада задълго, твърдят политолозите. Войната в Ирак ще свърши и тогава Русия, Европа и Америка ще трябва да се върнат към дебатите в ООН. Американската победа ще има нужда от международна легитимност и приятелството с Русия ще потрябва. Особено ако се тръгне към реформи в ООН и Съвета за сигурност. Русия е не по-малко разтревожена от проблемите със сигурността в Близкия Изток, които бързо се прехвърлят към Централна Азия и по руските граници. Традиционното недоверие към Запада кара руското обществено мнение да приема всяко действие в близост до руските граници като враждебно. Оказва влияние и фактът, че Русия не е в състояние да извършва интензивно международно патрулиране и контрол. Това подклажда опасенията й. Американската военна операция в Ирак засилва вниманието върху натрупалите се нерешени проблеми в международните отношения. САЩ нарушават международното право. Но как би следвало да изглежда хуманитарна интервенция в страна, която не само нарушава правата, но и отнема живота на своите граждани по волята на диктаторски режим? По същия начин постъпи Виетнам през 1978 г., когато влезе в Камбоджа, за да спаси кхмерите от палача Пол Пот. Така стори година по-късно Танзания, когато изгони със сила от съседна Уганда диктатора Иди Амин. Никой сега не упреква двете страни. Колкото и да изглежда нелогично, иракската криза изостри усещането за многополюсния свят. Международните реакции показаха колко самостоятелни центрове на силата има в момента - Китай, Западна Европа, Индия, Япония... Бъдещите реформи в ООН ще отчитат тази тенденция.Политиката се променя, интересите са вечни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във