Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕРИПЕТИИТЕ ОКОЛО ПОГАСЯВАНЕТО НА ДВЕ ПАСИВНИ САЛДА

Вестник БАНКЕРЪ (бр. 15, 18, 25/1997
г.) подробно информира за резултатите от приключилата в началото
на тази година ревизия в Балканкар холдинг. Според
нея каростроителното дружество трябва да върне на бюджета 400
млн. лв. коефициентни разлики. Тази сума Балканкар
е получил през 1994 г. за износ на кари, с който са покрити пасивните
салда на България към Полша и Чехия. Но ревизията констатира,
че каростроителите са длъжни да върнат парите, тъй като износът
не е осъществен.


Председателят на съвета на директорите на холдинга
Недялко Тонев обаче твърди, че карите са изнесени реално, макар
и не в същото направление (по силата на анекс към договора с оторизираната
страна). Затова той има намерение да изпрати доказващите твърдението
му митнически фактури в Министерството на финансите. Какви са
причините за разминаването в твърденията на председателя на съвета
на директорите на Балканкар холдинг и ревизорите?
Може би отговорът на този въпрос се крие в перипетиите около погасяването
на пасивните салда към Полша и Чехия, които Недялко Тонев изложи
пред в.БАНКЕРЪ:


Полската и чешката операции по изчистване на
пасивните ни търговски салда към двете страни са взаимносвързани.
Споразуменията за изчистване на дълговете ни в преводни рубли
към тези две страни бяха сключени през 1993 година. Българската
страна пое ангажимента да ги погаси със стоки, като бюджетът изплати
на фирмите, които са ги реализирали, съответните суми. За една
преводна рубла по дълга към Полша се плащаше 3.5 лв., а по дълга
към Чехия - 3.25 лева. В износа на стоки се включи и Балканкар
холдинг, който пое ангажимент да покрие 102 млн. преводни
рубли към Полша и над 98 млн. преводни рубли към Чехия с експорт
на кари. В средата на 1993 г. обаче възникна спор между Балканкар
холдинг и БАЛКАНБАНК, която бе негов основен кредитор, и
банката спря заемите за холдинга. Така ние останахме без оборотни
средства и заводите не можеха нито да произвеждат, нито да изнасят.


На 1 януари 1994 г. 1 преводна рубла се превръща
в 1 щ. долар


А за да се завърти целият цикъл на производство в
Балканкар холдинг, са необходими от два до три месеца.
Затова ние алармирахме правителството, Икономическата комисия
на Народното събрание и БНБ и поискахме да ни окажат съдействие,
за да продължим производството и износа. Тогава срещнахме голямо
разбиране и от министрите на промишлеността и на финансите, и
от страна на управителя на БНБ. Все пак от голямо значение бе
пасивните салда на България към Полша и Чехия в преводни рубли
да бъдат изчистени навреме - до края на 1993 година. След това
дългът ни в преводни рубли се превръщаше в долари, като една преводна
рубла се заменяше с един долар. Балканкар холдинг
чрез фирмата си в Полша успя да намери клиент за покупката на
кари, който да купи машини за около 102 млн. преводни рубли. След
това през октомври 1993 г. чрез Тератон се свързахме
с Харвичек - Чех и успяхме да договорим с доставка
на кари да изчистим пасивното си салдо в преводни рубли и към
Чехия за над 98 млн. преводни рубли.


Кредитите от ДФРР и ПЧБ


След като сключихме договорите за износ, остана проблемът
с оборотните средства. По нареждане на финансовия министър Стоян
Александров ДФРР отпусна на холдинга заем от 350 млн. лв., а БНБ
отпусна на ПЧБ рефинансиране за 10 млн. щ. долара. Тези пари също
бяха предназначени за кредитирането производството на кари. Заемите
бяха обезпечени със записи на заповед от Балканкар холдинг,
гарантирани с подписите на министрите на финансите и промишлеността.
Реално получените от ДФРР пари бяха 150 млн. лв. и бяха разпределени
по заводите за финансиране на производството.


Закриването на полския и чешкия дълг


Производството на кари за погасяване на салдата започна
доста късно. А с наближаването на края на 1993 г. сроковете за
износа, от който зависеше закриването на пасивните салда, започнаха
да ни притискат. Едва успяхме да вържем доставките за Полша, и
то само благодарение на факта, че фирмата ни там имаше кари на
склад. Парите от Полша ги взехме на 30 декември 1993 г. и с тях
незабавно покрихме дълга си към ДФРР от 150 млн. лева. Докато
приключвахме сделката с Полша обаче, стана ясно, че няма да успеем
да изнесем в срок карите за Чехия. Тогава направихме една драматична
среща с Тератон, тъй като тя бе представител на Харвичек
- Чех за България. Благодарение на съдействието на Тератон
успяхме да се договорим с Харвичек - Чех, че ще изнесем
машините до края на март следващата година. Срещу тази договореност
на 31 декември 1993 г. в 14 часа Харвичек - Чех преведе
около 100 млн. преводни рубли в Чекобанк и закри нашето
пасивно салдо. Това стана 10 часа преди изтичането на крайния
срок, след който една преводна рубла щеше да ни струва 1 щ. долар.
До 16 часа на 31 декември успяхме да закрием и пасивното ни салдо
към Полша.


Бюджетът няма пари


Веднага след закриването на дълга към Чехия от БУЛБАНК
ни преведоха по 1.05 лв. за преводна рубла, а останалата част
до 3.25 лв. трябваше да получим от бюджета. Само че от Министерството
на финансите заявиха, че в бюджета няма пари, за да ни доплатят
сумата до 325 млн. лв. за износа на чешките кари. Така през януари
ние се явихме с едни 100 млн. лв., които бяха крайно недостатъчни,
за да продължим производството за Чехия, и отново започнахме да
изпускаме сроковете. А фирмата Харвичек - Чех явно
бе купила българския дълг от чешката държава при определени условия.
По тази причина и задълженията на страната ни в Чекобанк
бяха закрити. Ако не бяхме погасили задълженията си към Харвичек
- Чех в срок, щеше да избухне огромен международен скандал.


10 млн. щ. долара предотвратяват скандала


Явно Балканкар холдинг не бе в състояние
да достави карите в срок. Тогава Стоян Александров каза, че ще
ни отпусне заем от ДФРР за 300 млн. лв., за да си довършим работата,
а когато бюджетът за 1994 г. бъде приет, в него ще бъдат предвидени
парите, които ни дължи държавата по сделката с Чехия и с Полша
и с тези пари ще бъде закрит дългът на Балканкар холдинг
към ДФРР. Получихме и тези пари и ги разпределихме по заводите.
Но бяхме пропуснали всички срокове за производството и доставката
на карите за Чехия. Затова взехме решения с парите от ДФРР да
произвеждаме през цялата година, а за да не избухне скандал по
покриването на пасивните салда, да платим на Харвичек -
Чех с 10 млн. щ. долара, които получихме като кредит от
ПЧБ. Харвичек - Чех нареди парите да бъдат преведени
по сметките на фирмата Лемке в Швейцария.


550 млн. лв. получава Балканкар холдинг
от износа на кари


След превеждането на сумата Харвичек - Чех
даде разрешение на Балканкар холдинг да разполага
както желае със своите кари, които първоначално бяха предназначени
за чешката фирма. Ние ги произведохме и до края на 1994 г. ги
изнесохме, за което има съответните фактури и митнически документи.
Тези сделки позволиха на Балканкар холдинг да работи
цялата 1994 г. и през първата половина на 1995 година. През този
период е направен реален износ за над 550 млн. лева. Благодарение
на износа през 1994 г. холдингът погаси 4.5 млн. щ. долара от
дълга си към ПЧБ. С приемането на бюджета за 1994 г. ни бяха преведени
и дължимите суми по преводните рубли, с които погасихме и дълга
към ДФРР. Холдингът пое ангажимент до края на 1995 г. да погаси
целия дълг към ПЧБ. Само че на 29 декември 1994 г. аз бях освободен
от длъжността изпълнителен директор и член на съвета на директорите
на Балканкар холдинг. След моето освобождаване дружеството
спира да погасява дълга и сега с начислените лихви той е достигнал
до 8 млн. щ. долара.


Това е разказът на Недялко Тонев за събитията около
погасяването на пасивните салда към Полша и Чехия. Той твърди,
че няма няма никакво основание Балканкар холдинг да
върне на бюджета 400 млн. щ. долара, които е получил като коефициентни
разлики по сделките за закриване на пасивните салда. Мотивите
са, че салдата наистина са закрити и че карите са произведени
и изнесени. По другите нарушения, за които е наказан с три работни
заплати, председателят на съвета на директорите няма възражения.
Той обаче подчертава, че ревизията не е констатирала извършени
престъпления и злоупотреби. А нарушенията според г-н Тонев са
породени от обективни причини, които е нямало как да бъдат преодолени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във