Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ СЕ ЖАЛВАТ НА МВФ И НА СВЕТОВНАТА БАНКА

Писмо до правителството и Народното събрание с копие до представителите на МВФ и Световната банка са подготвили петте най-големи пенсионни фонда. В него те настояват за спешни промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, приет неотдавна от парламента. Според действащия закон за данъка върху печалбата суми до 20% от работната заплата (на годишна база), които работодателят внася в доброволни здравни и пенсионни фондове в полза на работещите, не се облагат с данък. Но според новия закон тези вноски стават облагаеми, и то с данък от 20 процента. На практика разходите за пенсионно и здравно осигуряване се приравняват с останалите социални плащания на работодателя като разходи за работно облекло, карти за почивка и други подобни. Това е парадокс, защото социалните плащания са предназначени за пряко потребление, а вноските в пенсионни компании имат характер на дългосрочни спестявания. Учудващо е, подчертават хората от фондовете, че напоследък се говори едновременно за реформа в социалния сектор и се приемат данъчни закони, които ще попречат на пенсионните фондове да поемат част от социална цена на прехода към пазарна икономика. Не е тайна, че държавните пенсии рядко покриват и половината от нуждите на получателите си.


Практиката на доброволното пенсионно осигуряване у нас сочи, че основните постъпления от вноски идват от страна на работодателите, а не на работещите. За щастие на мениджърите на пенсионни фондове се запазиха и даже се увеличиха данъчните облекчения за физически лица, които правят лични вноски за допълнителна пенсия. Ако те не надхвърлят 30% от минималната работна заплата (на годишна база), остават необлагаеми с данък върху общия доход. Пенсионните фондове предлагат този режим да действа и за предприятия, които осигуряват работещите за своя сметка. В противен случай работодателите нямат никакъв интерес да внасят средства за допълнителни пенсии.


Ясно е, че за да се обърнат и към международните финансови институции, мениджърите на пенсионни фондове не хранят особена надежда законодателната и изпълнителната власт да решат техните проблеми. Петте водещи пенсионни фонда ще имат към края на годината общи активи от около 10 млрд. лева. Тази сериозна сума е инвестирана предимно в държавни ценни книжа. Няма да е учудващо, ако в близките месеци отново бъдат писани послания до управляващите и до международните финансови институции. Правителственият проект за доброволното пенсионно осигуряване не е внесен в Народното събрание. Евролевицата изпревари кабинета и вече е предложила свой проектозакон. Според експерти той отговаря на изискванията на международната практика и е близък до проекта на правителството. Новият нормативен акт ще уреди както надзора на пенсионните фондове, така и правилата, по които те ще инвестират набраните средства.


В развитите страни типичният портфейл на един пенсионен фонд се състои от 40-45% инвестиции в местни държавни ценни книжа и 30-35% вложения в корпоративни акции и облигации, които са регистрирани на фондовата борса. Разрешават се инвестиции в чужди държавни облигации, но те не достигат повече от 10% от активите но фонда. Обикновено Централната банка на страната посочва в книжа на кои държави могат да инвестират пенсионните фондове. Обичайно е 15-20% от набраните суми да се влагат в проекти, свързани с инфраструктурата или жилищното строителство. Между 5 и 10% са банковите депозити, още 5-10% остават за инвестиции, различни от посочените. В българските проекти за закон обаче не се предвиждат възможности за инвестиции в инфраструктурни проекти.


Ако законът за доброволното пенсионно осигуряване не бъде приет навреме, пенсионните компании ще бъдат лишени от възможността да участват в новия тур на масовата приватизация. Има идея те да набират бонове от гражданите и да участват в търговете за държавна собственост. А клиентите ще получат срещу боновете си определена допълнителна пенсия.


Пенсионните компании са недоволни и от нежеланието на Министерството на финансите да пусне целеви емисии от ДЦК, предназначени специално за тях. В момента сконтовите емисии на МФ носят доходност, която не покрива обезценяването на лева от все още високата инфлация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във