Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕНСИОННИЯТ НАДЗОР Е ВСЕ ОЩЕ НА ХАРТИЯ

Нова регулираща институция ще се появи на пазара след приемането на закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Държавната агенция за осигурителен надзор ще издава лицензи за извършване на дейностите, свързани с допълнително осигуряване, и ще контролира дружествата, които се занимават с това. Нейните функции, поне както са формулирани до момента, силно напомнят задълженията на Държавната комисия по ценните книжа (сегашната Комисия по ценните книжа и фондовите борси), чиито задължения са описани в проектозакона за публичното предлагане на ценните книжа. Агенцията ще налага мерки за финансово оздравяване на дружествата, когато това се налага, ще може да забранява сключването на нови осигурителни договори, да избира съвместно с БНБ банки депозитари и ще поддържа регистър на дружествата, занимаващи се с допълнително осигуряване. Институцията ще се нагърби и с контрола върху здравното осигуряване.


Логичен е въпросът трябва ли да се създава структура, която дублира функциите на вече съществуваща институция? Кратката биография на КЦФБ показа, че един от основните проблеми на подобна институция е обучението на кадрите. Затова логичният въпрос е откъде ще дойдат подготвени кадри за новата агенция?


Проблемите, които имаха банките преди година-две, са пример, че именно в началото на дадена финансова дейност - в случая търговията с акции или пенсионното осигуряване, са нужни много добри експерти, за да бъде пазарът стриктно регулиран. Така ще бъде ограничена и възможността за спекулации и за загуба на доверието на инвеститорите.


Проектозаконът уточнява единствено, че агенцията ще се ръководи от председател, а броят на работещите в нея ще се определи с решение на Министерския съвет. Той трябва да избере председателя до един месец след влизането на закона в сила, а след два месеца трябва да е готов и правилникът за дейността на институцията. Единствената логична причина за създаването й е загрижеността да не би контролните функции да се централизират в една институция. Още преди да се е родила тази агенция, и вече възникват съмнения в нейната ефективност. Дори само за това, че, както е записано и в закона, агенцията трябва да координира своите решения с Комисията по ценните книжа.


Агенцията ще издава два вида лицензи - пенсионен, който дава право на пенсионноосигурителните дружества да сключват осигурителни договори, да набират вноски и да управляват фонда. Вторият лиценз е инвестиционен и дава право на дружествата да сключват сделки с ценни книжа. Точно тук функциите на пенсионноосигурителните дружества плътно се покриват с тези на управляващите дружества и на инвестиционните посредници. Те, както е известно, получават лиценз и се контролират от Комисията по ценните книжа. Ако законът бъде приет в този вид, инвестиционен лиценз, за чието получаване би трябвало да има еднакви изисквания, ще издават две различни институции.


Неслучайно някои експерти препоръчват пенсионните фондове да се ръководят от т. нар. управляващо дружество, чиято правна уредба е описана в закона за публичното предлагане на ценни книжа. Така ще се получи правно разграничаване между осигурените и акционерите. Но ако това предложение се възприеме, трябва да се помисли как ще се съгласуват две изисквания: пенсионноосигурителното дружество трябва да има капитал от 3 млрд. лв., а управляващото дружество - 100 млн. лева. Според Комисията по ценните книжа недопустимо е също да се смесват функциите на управляващото дружество с тези на инвестиционния посредник - това противоречи на текстовете на проектозакона за публичното предлагане на ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във