Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕДАНТИЧНАТА РИТОРИКА НА БУШ

Доктрината Буш вече има ясни измерения - война срещу тероризма и война срещу рецесията. В речта си За състоянието на Съюза американският президент използва стар дипломатически трик. Той не каза много повече от това, което се знаеше, но го каза с такава категоричност, че не остави никакви възможности за интерпретации на бъдещето, освен... предвидените. Буш внимателно изчака точния момент и избра мястото, за да демонстрира пред света три важни неща: управлението му е повече от стабилно, Съединените щати са абсолютно наясно с външната си политика и е време светът да обърне внимание на това. Във вторник вечерта Джордж Буш говори пред Конгреса за трети път, откакто е президент. Такива речи са важна част от американския политически ритуал и журналистите обикновено се взират повече в изражението на лицето, отколкото в смисъла на думите. Когато той се усмихва, изглежда като Пол Нюман, написа в коментар в. Вашингтон пост. Сравнението може и да не изглежда оригинално, но допълнението към него показва една малка подробност на това журналистическо наблюдение- усмивката на Буш била твърде самодоволна. Всъщност Буш има основание за това. Осемдесет и три процента от американците стоят зад политиката му и в това отношение го правят рекордьор. Един телевизионен коментатор даже се пошегува по следния начин с огромния политически капитал на Буш: Ако процентите продължат да се качват след тази реч, той може би ще е първият президент в историята на Съединените щати, който ще надхвърли стоте процента. Шегите показват перфектната инсценировка на 47-минутната реч, предавана пряко по всички телевизионни канали и по ИНТЕРНЕТ. Коментаторите не пропуснаха да сравнят риториката на Буш с риториката на президентите Джон Кенеди и Роналд Рейгън. Те отбелязаха първото и най-важно изречение. Нашата страна е във война, икономиката ни е в рецесия, но състоянието на нашия Съюз е по-добро от всякога! Това е перифраза от речта на Франклин Делано Рузвелт от 1942 г., когато Втората световна война бе в разгара си. Контрастът с речта пред Конгреса, която Джордж Буш направи преди една година не можеше да бъде по-голям. Тогава Америка живееше нормално и спокойно, затънала в благосъстоянието си, и трудно възприемаше новия президент, облечен със слабичък мандат. Нещата сега са други, даже и за подозрителния Конгрес, където Буш най-вероятно ще успее не само да прокара рекордния за последните 20 години военен бюджет, но може би дори ще остане изненадан от това, че Конгресът е склонен да харчи повече, отколкото самият Буш. Лидерът на демократичното мнозинство в Сената Том Дашъл заяви, че американският Конгрес ще подкрепи евентуалните решения на Белия дом. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим нови атентати... Ако това изисква превантивни действия, мисля, че Конгресът ще ги подкрепи, каза Дашъл. Още преди тази реч да стане факт, съветниците на Буш умело подготвиха публиката за военния й смисъл. Всъщност точно това бе и основното - ново, много по-драстично обявяване на война на тероризма и на страните, които го поддържат. Германският вестник Зюддойче цайтунг даже възкликна със заглавие: Войната като майка на всички неща. Наблюдателите очакваха поредното предупреждение към Ирак, но бяха далеч от това, което получиха като факт - много по-всеобхватна заплаха. Буш говори за ос на злото - Иран, Ирак и Северна Корея. Точно тази конкретност и аналогията с оста през Втората световна война (Рим, Берлин и Токио) възбуди външнополитическия свят. В началния си период администрацията на Съединените щати работеше по друга формула - изолация на Ирак и предпазливост към Иран и Северна Корея. Държавният секретар Колин Пауъл доскоро поддържаше спокоен курс към Пхенян, негови дипломати не отказваха дискретните контакти за постигане на неофициално споразумение с Техеран. Развитието на отношенията с Иран изглеждат най-интересно, защото на пръв поглед нов ледников период между Съединените щати и Иран не се очакваше. Но Техеран вече отказва държавни посещения или участие на международни срещи на американска територия. Конфликти са възможни не само с Иран, но и с Ирак. Експертите обаче смятат, че евентуалната помощ на Вашингтон за иранската опозиция едва ли ще е успешна. Самата иранска опозиция знае, че няма шанс срещу режима на моллите, докато Буш управлява. Междувременно американският държавен секретар Колин Пауъл и британският външен министър Джак Стро дадоха ясен сигнал. Те предупредиха Иран да не предприема действия, които биха могли да дестабилизират преходната власт в Афганистан. Пауъл посочи, че САЩ наблюдават много внимателно иранските действия. Едва ли заплахата на Буш може да се квалифицира единствено като риторика, мотивирана от нуждата от подкрепа за външнополитическата си програма или за укрепване на вътрешнополитическото състояние преди изборите за Конгрес през есента. Буш е убедителен по друг начин. Още от самото начало на своя мандат той прекалено педантично изпълнява предизборните си проекти, за да се допусне, че когато говори за терористичните паразити, които цъкат като бомби с часовников механизъм, се опитва да прикрие липсата на яснота за втората фаза на войната. Без съмнение такава ще има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във