Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЕЧЕЛИВШАТА ИГРА НА РУСКО ДОМИНО

ПЕЧЕЛИВШАТА ИГРА НА РУСКО ДОМИНОМосква. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров Американската формула Общ свят - един лидер явно не е по вкуса на Русия, Франция и Германия. Москва отдавна пропагандира логиката на многополюсния свят, макар че броят на полюсите може да скара света не по-малко от американските амбиции. Научена от югославската криза, когато рота десантчици трябваше да демонстрира несъгласието на Кремъл, покрай иракската криза сега Русия води предпазлива стратегическа игра между Европа и Америка. Европейските лидери прескачат без вратовръзки за неофициални консултации с президента Владимир Путин, а и самият той обича да навестява европейските столици. Присъединяването на Русия към френско-германската съпротива срещу войната в Ирак не е игра на инат срещу военните планове на Вашингтон. Москва се опитва да заеме по-самостоятелна позиция в международната политика, а недоволството в Париж и Берлин е само удобен повод. Мюсюлманското население в Русия, Франция и Германия не може да бъде основна причина за притесненията на трите страни. Френските и руските интереси около иракския нефт се конкурират достатъчно силно, а и Германия не крие желанието си също да разшири икономическите си позиции в Ирак. Ако там влязат американците, и трите страни ще трябва да жертват част от плановете си. Така че лошият мир изглежда по-приемлив от добрата война. Цените на нефта остават високи и всеки ден преговори носи на заинтересованите страни прилични доходи. След освобождаването на Ирак от Саддам Хюсеин Москва очаква от САЩ икономически гаранции и включване на сепаратистите в Чечения в американския списък на терористичните организации. Никой не оспори предупрежденията на Русия, че ще използва правото си на удари по бази на терористите навсякъде по света, ако почувства, че е застрашена националната й сигурност. На европейските страни се пада повече от половината от търговския стокооборот на Русия, а Германия е основният потребител на руските енергийни ресурси. Новата Антанта (Франция, Германия, Русия) прилича повече на временен политически съюз на икономически заинтересовани страни. Трите държави се застраховат от неблагоприятни последствия от иракската криза. Докато Путин убеждава европейските лидери и Буш, че мирът е по-добрият избор, експертите от Генералния щаб на руската армия пресмятат американските разходи по подготовката за удара срещу Ирак и прогнозират, че войната е неизбежна. Връщането на частите от Персийския залив у дома ще струва прекалено много пари, отбеляза първият заместник-началник на Генералния щаб Юрий Балуевски. Изводът е ясен. Руските въоръжени сили няма да участват в сваляне на режима на Саддам Хюсеин и няма да бъдат поставени в състояние на бойна готовност. Около събитията в Ирак ще бъдат задействани само структури, които ще извършват мониторинг по границата с Ирак, поясни Юрий Балуевски. По този начин той отговори и на спекулациите около използването на радиолокационната станция в Азербайджан, за която Русия подписа договор за наем за десет години. Русия е готова да изпрати в помощ на военните инспектори и руските разузнавателни самолети Ан-30 Б. Два самолета са подготвени, чака се само политическо решение.Руските експерти се опитват да изчислят негативните последствия от конфликт в Персийския залив. При успешни действия цената на нефта на световния пазар може да падне от сегашните 30 на 20 долара за барел. А от всеки долар за барел Русия печели годишно 1 млрд. долара. След голямата сделка между руската ТНК и Бритиш петролиум за 6.5 млрд. долара подобно споразумение може да се очаква между ЮКОС и американската Ексън. Явно руският енергиен потенциал постепенно се интегрира със строящата се глобална икономическа система. Според Михаил Маргелов, председател на Международния комитет на Съвета на федерацията, войната в Ирак може да ускори разпада на страните от Западна Азия - Турция, Сирия, Саудитска Арабия. Военната криза може да прекрои и границите в ОНД, твърди политологът Глеб Павловски. Управляващите режими в Централна Азия са силно чувствителни към всяко сгорещяване на политическия климат. САЩ вече проверяват за лоялност своите съюзници от бившия СССР. От Украйна бе поискано да предостави химически части за операцията в Ирак. Съгласието на Киев би означавало, че Украйна ще координира действията си не с Москва, а с Вашингтон. По същия начин вероятно ще бъдат проверени и другите потенциални съюзници на Русия в ОНД. Това е вторичен натиск на САЩ върху независимите държави от някогашния Съветски съюз, някои от които вече предоставиха свои военни бази за операцията срещу Афганистан. Това едва ли ще се хареса на Москва, която е съюзник по антитерористичната коалиция, но е принудена да пресмята всяка своя крачка в полза на съюзниците. Според Павловски, войната ще е знак за създаване на нова система на международното право и Русия трябва да бъде сред тези, които ще изработват новите международни правила. Учените предупреждават за екологичните последствия от военните действия. Пожар на нефтените находища може да предизвика силно покачване на радиационния фон и на замърсяванията в атмосферата, твърди ядреният физик Иван Филимоненко. В зоната на евентуалните бойни действия има запаси от 500 млрд. тона нефт. Ирак и другите страни от Персийския залив лежат върху свод, запълнен с нефт, който при източването постепенно се напряга. Взрив би могъл да предизвика изпускане на натрупаната енергия, твърди физикът Владимир Александрович, а член-кореспондентът на Руската академия на науките Алексей Николаев предсказва неизбежна поява на земетресения в други точки на света.Не са за подценяване и чисто военните рискове. САЩ ще бъдат принудени да проведат сухопътна операция, смята генерал Павел Златарев, професор от руската Академия за военни науки. По време на операцията Пустинна буря американците не си поставяха за цел да разгромят въоръжените сили на Ирак. На вътрешен преврат сега едва ли може да се разчита, липсва и подготвен опозиционен лидер. В същото време около Северна Корея възниква следващата гореща точка. На заканите на Ким Чен Ир Вашингтон обаче реагира доста спокойно. За военна операция срещу КНДР САЩ едва ли ще могат да разчитат на подкрепа даже сред лоялните членове на НАТО, смята известният експерт по сигурността Алексей Арбатов, заместник-председател на Комитета по отбраната на Държавната дума. Затова и Пхенян така уверено размахва юмруци. САЩ ще се ограничат може би с военноморски и военновъздушни маневри край бреговете на КНДР. Как може да се обясни странният подарък, който получи от Москва севернокорейският лидер Ким Чен Ир - руска конна тройка от чистокръвна порода? Русия е особено заинтересована от прокарването на железопътната линия от южнокорейското пристанище Пусан през Северна Корея до Транссибирската железопътна линия. По нея превозът на стоки от Япония и Югоизточна Азия до Европа ще се съкрати от 60 на 12 денонощия. Това прави 2 млрд. долара доходи годишно - половината от печалбата от руските продажби на оръжие.Русия има и други причини да търси повече стабилност и прогнозируемост в близкото си географско и политическо обкръжение. При сегашния ръст на добива на нефт от 8-10% годишно през 2012 г. страната може да бъде заляна от собствения си петрол, ако не ускори изграждането на нови тръбопроводи. Изнервени от мудността на правителството, нефтените барони предложиха сами да започнат строителство на петролопроводи, но Кремъл държи под свой контрол този стратегически ресурс, който е и част от геополитическата игра. Сега чрез Транснефт Русия изнася годишно 195 млн. т нефт. През 2012 г. се очаква добив на 575 млн. т, а мощността на тръбопроводите ще бъде 549 млн. т, даже ако държавата довърши набелязаните проекти. Предвидено е разширяване на Балтийската нефтопроводна система до 62 млн. т пренос годишно, изграждане на нефтопровод от Сибир до Китай с 30 млн. т годишен капацитет и негово разширение до тихоокеанското крайбрежие при порт Находка, където ще стигат 50 млн. тона. Ще се строи и тръба от Западен Сибир до Мурманск, която ще пренася от 80 до 120 млн. т нефт на година. Президентът Владимир Путин вече обяви, че Русия не изпитва комплексите на суровинна държава. Тя ще продължава да изнася горива и суровини, но паралелно ще развива високите технологии. Наред с геополитиката икономическите мотиви са изключително силен фактор в новата доктрина на засилен външнополитически прагматизъм.ТПС: Владимир Путин едва ли има илюзии относно изхода на иракската криза, но европейската му политика цели застраховането от следвоенните рискове. Затова гостува често на лидери като германския канцлер Герхард Шрьодер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във