Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЧБ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ФАЛИРАЛА


Върховният касационен съд възроди делото по несъстоятелността
на Първа частна банка. На 7 декември 1998 г. петимата върховни
магистрати, участващи в заседанието, единодушно решиха, че по
време на делата, водени пред Софийския градски съд на 22 декември
1997 г. и пред тричленния състав на Върховния касационен съд,
на 26 януари тази година банката е била лишена от легитимна правна
защита. Тогава Върховният касационен съд не разгледа жалбата срещу
решението на софийските магистрати, които обявиха ПЧБ в несъстоятелност
и прекратиха делото. Мотивите на върховната тричленка през януари
бяха, че колегите им от СГС неправилно са назначили особен представител
на ПЧБ. Вместо обаче да ги накарат да отстранят този пропуск,
съдиите просто прекратиха делото. Сега петчленният състав на ВКС
ги принуждава да отстранят допуснатите пропуски, като дадат възможност
на банката да назначи свой легитимен представител, който да я
защитава. Така две и половина години след затварянето на ПЧБ
се оказа, че делото по обявяването й в несъстоятелност все още
не е приключило.


Кредитната институция бе затворена на 17 май 1996
г. с решение на УС на БНБ. Още тогава много от хората, запознати
отблизо със събитията, твърдяха, че това е чисто политическо решение,
на което се противопостави единствено тогавашният член на УС на
Централната банка Стоян Шукеров. В потвърждение на тази теза банкери
припомнят факта, че на 16 май 1998 г. в 16.30 часа тогавашният
управител на БНБ Любомир Филипов е поискал от ПЧБ да върне предоставеното
й рефинансиране - около 30 млрд. лв., до 9.30 часа на следващия
ден. Ултиматум, чието изпълнение е практически невъзможно. Месец
по-късно обаче отново Любомир Филипов даде м ълчаливото си съгласие
ДСК да предостави на доверително управление на Кредитна банка
облигации по ЗУНК за 14.25 млн. щ. долара. В средата на септември
банката на Мулти използва тези ценни книжа, за да
върне дълга си на БНБ. Странното е, че през септември 1997 г.,
когато ДСК си поиска обратно облигациите по ЗУНК, същият Любомир
Филипов - вече прокурист на Кредитна банка, протестира, че не
е възможно една кредитна институция незабавно да върне дълг, който
е около 20% от балансовото й число. Бившият гуверньор се вече
бе забравил, че на 17 май 1996 г. точно по този начин, но в качеството
си на висше длъжностно лице, постави до стената ПЧБ. И тъй като
тя не можа да изпълни ултиматума, БНБ я затвори и вкара в нея
квестори - Стефан Чипилски и Людмил Владимиров. За ужас на Централната
банка, но в съответствие с изискването на закона, те започнаха
борба за оцеляването на ПЧБ, която се води близо година и половина
и на два пъти премина през съдебните зали на СГС и ВКС. На 22
декември 1997 г., при поредното гледане на делото за фалита на
банката, СГС отстрани от залата изпратените от квесторите юристи
и повери защитата на ПЧБ на назначения от него особен представител
- адвоката Васил Василев. Софийските магистрати взеха решение
банката да бъде обявена в несъстоятелност и определиха за нейни
синдици Явор Камбуров и Теодора Стоянова. Особеният представител
Василев обаче обжалва това решение пред тричленния състав на Върховния
касационен съд. Той от своя страна затвори омагьосания кръг, като
на 26 януари 1998 г. обяви назначаването на особен представител
от СГС за нищожно и прекрати производството по жалбата на същия
представител.


Така върховните съдии дадоха да се разбере, че Васил
Василев няма право да обжалва решението за обявяването на банката
в несъстоятелност. Те обаче забравиха да посочат кой тогава има
право да направи това. За повечето наблюдатели и участници във
въпросната сага всичко бе свършено и вече нищо не можеше да спре
процедурата по несъстоятелност на най-голямата частна банка в
България. С това положение обаче не се примири един от нейните
акционери Иван Оризарски - човекът, който спечели съдебното дело
срещу покойния Андрей Луканов за апартамента на ул. Латинка.
Той смята, че щом Върховният съд е определил назначаването на
особения представител на ПЧБ за нищожно, банката е била лишена
от възможността да се защитава както пред тримата магистрати на
Върховния съд, така и пред СГС. Според Оризарски с действията
си СГС и тричленният състав на ВКС са нарушили правата на частните
акционери. Поради тази причина той се обръща с молба до Главна
прокуратура и Върховния съд да отменят решението на Софийския
градски съд за обявяване на Първа частна банка в несъстоятелност.
Въз основа на тази молба на 16 юни 1998 г. Главна прокуратура
поиска от петчленен състав на Върховния съд да отмени решението
на тримата върховни магистрати от 26 януари 1998 година. Петимата
магистрати дадоха ход на делото на 11 ноември 1998 г., а месец
по-късно решиха, че тримата им колеги от ВКС са допуснали грубо
процесуално нарушение и ги върнаха на поправителен. Въпросът
сега е кой има право да назначи легитимен представител на ПЧБ,
който да защитава интересите й в съда? Някои твърдят, че това
могат да направят само синдиците. Други са на мнение, че в съда
могат да се явят адвокатите, упълномощени още от квесторите на
банката и се позовават на решение N88 от 1998 г. на петчленен
състав на ВКС, дал по друг казус принципно тълкувание на проблема
с пълномощията. Според това тълкувание: Пълномощното, с
което се дава правото да бъде представлявано юридическо лице в
сила, до когато бъде отменено по надлежния ред, независимо от
това, че лицето, което е подписало пълномощното, е престанало
да има това право. А в конкретния случай с ПЧБ пълномощията
на адвокатите Даря Пенкова и Валери Борисов например все още не
са отменени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във