Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАЗАРЪТ ЗА ДЦК СЕ ПОСЪЖИВИ

Миналата седмица междубанковият пазар за левови депозити

показа първите признаци за възстановяване, като прояви известен

интерес към покупка на свободен левов ресурс. Пикът в търсенето

бе във вторник и сряда, когато отделни банки - първични дилъри,

си набавяха недостигащия им ресурс, за да платят закупените на

аукциона в понеделник ДЦК. Търсенето бе напълно задоволено от

наличното предлагане и левовите дилъри не запазиха дълготраен

спомен от тези сделки.

Цената на търгувания левов ресурс остана почти непроменена

през цялата седмица: депозитите със срок 1-2 дни се продаваха

при 1.5-1.75% проста годишна лихва, а депозитите със срок една

седмица носеха доход, равен на 2-3%, който също не се промени

през последните седем дни. Значителни промени настъпиха в равнището

на среднодневния лихвен процент по междубанковите депозити: ако

на 1 август, петък, той бе 1.84%, миналата сряда достигна рекордните

2.26% проста годишна лихва.

Миналата седмица правителството емитира и 7-годишни

гаранционни левови облигации с номинал 8.5 млрд. лева. Те постъпиха

в актива на ДСК, за да гарантират изплащането на левовите депозити,

прехвърлени в Касата от търговските банки, които УС на БНБ е поставил

под особен надзор или за които вече е открита процедура за несъстоятелност.

Книжата носят доход, равен на ОЛП, на всеки 6 месеца, а главницата

ще се погасява от Министерството на финансите на равни 7-годишни

вноски.

Сякаш за да докаже, че е независимо от търговците

на левове, финансовото ведомство продължи да поддържа ниски обеми

на емитираните сконтови съкровищни бонове. Миналата седмица се

продадоха 3- и 12-месечни бонове на стойност 12 млрд. лева. Днес

пък се предлагат 3- и 6-месечни книги. Съотношението между стойностите

на двете емисии остава непроменено: 4 млрд. лв. в по-евтините

3-месечни книжа и 8 млрд. лв. - в по-скъпите 6-месечни бонове.

Според дилъри книжата със срок до падежа над 6 месеца са по-скъпи

от външното финансиране, постъпващо по линия на МВФ, и затова

увеличението на тяхното предлагане може да се обясни единствено

със стремежа на правителството и на БНБ неусетно да повишат равнището

на ОЛП и така да подкрепят лева, притиснат в ъгъла от ускоряващата

се инфлация и слабостта на германската марка.

УС на БНБ увеличи с 0.09% равнището на ОЛП - до 5.59

процента. Затова пък шефовете на БНБ не се решиха още на 4 август

да въведат наведнъж всички тарифи и такси, събирани от първичните

дилъри на ДЦК. Така УС на БНБ се съобрази негласно с протестите

на търговските банки, които открито заявиха, че не приемат убийствената

според тях тарифа.

Крачка напред направи и финансовото министерство:

миналата седмица то отмени наложения по-рано лимит в търговията

с целеви емисии за граждани. Ограниченията - 1 млрд. лв. за банка

и 0.5 млрд. лв. за финансова къща, целяха да прекратят спекулата

с по-доходоносните емисии. Но днес доходът и по този род инвестиции

главоболно пада и те вече не притежават предишната атрактивност.

Затова ходът на МФ има по-скоро символичен характер.

Днес ще разберем и равнището на бъдещия ОЛП. Друг

е въпросът дали той ще започне по-реално да отчита нивото на риска

в българската икономика, за който има очевидни индикатори, че

нараства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във