Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАЗАРЪТ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИТЕ УСЛУГИ ЩЕ СЕ ЛИБЕРАЛИЗИРА

През последните няколко години се говореше за модернизация на съобщенията. След като проектът ДОН почти завърши, кои ще бъдат приоритетите за българските съобщения през 1998 година?


- Наистина, до неотдавна беше доста актуално да се говори за модернизация на телекомуникационните услуги и бе важно тя да започне, да се натрупа опит как се провежда и в каква насока да се извърши. Смятам, че това до голяма степен вече стана. Разбира се, модернизацията на съобщенията ще продължи и занапред. Тя не е еднократен акт, а един непрекъсващ процес. Новият приоритет за следващата година обаче е либерализацията на телекомуникационния пазар. И в случая не става въпрос за някакъв български патент или хрумване, а за е процес, в който ние просто сме длъжни да се включим. Опитваме се тази идея да бъде защитена най-добре и в новия проектозакон за далекосъобщенията, което също е една дългосрочна активност.


Либерализацията на пазара на телекомуникационните услуги ще се осъществи постепенно. Една от първите стъпки в тази насока е приватизацията на БТК. Така че може би най-важното за следващата година ще е да започне процесът на либерализиране и налагане на европейските тенденции. Този процес ще се почувства с приемането на новия закон, уреждащ дейността на телекомуникациите и с обявяването на търга за купувач на БТК.


Очевидно няма да се изчерпа само с продажбата на БТК и приемането на новия закон?


- За да бъде либерализиран пазарът на телекомуникационните услуги, преди това той трябва да се регулира, т.е. да се създадат нормите, законите и подзаконовите актове, които да очертаят рамката, в която ще функционира.


От друга страна, това е част от структурната реформа, която ще бъде извършена в съответствие и със Закона за устройство на държавната администрация.


Следващата крачка е издаването на концесии, лицензи, разрешения. В крайна сметка това са инструментите, с които се управлява този пазар, и идеята е, че не бива да се ограничават участниците в него. Изключение правят онези случаи, където има ресурсни ограничения, например определен брой честоти. Поради тази причина в България може да има и само два GSM-оператора. Но иначе всеки, който желае и отговаря на редица технически и финансови изисквания, има възможност да участва в този пазар с инфраструктура и с услуги. Съществува едно най-ясно дефинирано изключение: това е основната гласова телефонна услуга, която също ще бъде либерализирана, но за нея е фиксиран срок до края на 2002 година. Този срок е дискусионен и спорен, но всички европейски страни поставят такъв срок, включително държавите от ЕС и кандидат-членовете на съюза от Средна и Източна Европа.


Казахте, че е възможно да има и втори GSM-оператор. Има ли някакво решение за такъв проект?


- Още не е открита процедурата. В момента работим усилено по нея и подготвяме всички необходими документи. Работим и по подготовката на процедурата за национални спътникови V-SAT оператори. Тъй като това е първата предстояща процедура за концесиониране, приложените варианти и техники впоследствие могат да се използват при откриването на концесията за втори GSM-оператор. По този въпрос специално ще разговаряме с Дойче Морган Гренфел и най-вече за начините, по които бихме могли да осигурим участието и на БТК в проекта. Практиката националните телекомуникационни компании да са съакционер в един от националните GSM-оператори е твърде разпространена. Разбира се, не става дума за мажоритарно присъствие.


Бихте ли се спрели малко по-обстойно на проекта за национални V-SAT оператори?


- Става въпрос за системи за основно предаване на данни, чрез използването на спътник. Първоначално тези системи са възникнали в Австралия и САЩ за осъществяване на връзка между твърде отдалечени обекти. Постепенно техният обхват бе разширен и сега те се използват от големите корпорации, най-вече за осъществяване на компютърна връзка между пръснатите им по света офиси. Системата се ползва и от много банки. Предвиждаме в България да има два национални V-SAT оператора, за да се избегне монополизирането на пазара. Ще има, разбира се, известни ограничения, като например услугата да се предлага на затворени потребители, включени в корпоративни мрежи. С други думи, някоя голяма банка може да свърже всичките си офиси в страната, ползвайки тази мрежа. Най-вероятно е V-SAT операторите да бъдат частни. Няма изискване за дялово участие на БТК.


Обсъдихте ли вече с Дойче Морган Гренфел какъв процент от БТК ще се приватизира?


- Според мен този въпрос ще се уточни в процес на преговорите с потенциалния купувач. Вероятният срок за приватизацията на компанията е втората половина на 1998 година. Работи се и по инвестиционния проект, предложен от ЕБВР.

Facebook logo
Бъдете с нас и във