Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАЗАРЪТ НА ФЮЧЪРСИ НАМАЛЯВА РИСКА, НО Е НЕДОЛЮБВАН В БЪЛГАРИЯ

Стоковите фючърси са духът на борсовата търговия.

Но според статистиката дори на борсата за зърно в Чикаго само

при един процент от фючърсните сделки се стига до физическа доставка

на договорената стока. В останалите 99 на сто от сделките фючърсите

са използвани единствено за хеджиране на риска и за създаване

на условия за нормално кредитиране на селскостопанските производители

срещу залог на бъдеща продукция. Защото този род сделки позволяват

да се формира една приблизителна бъдеща цена.

Според Христо Миленков, заместник-директор на Софийската

стокова борса, има и друг смисъл, който се открива при анализ

на фючърсния пазар. Той подсказва какво би станало, ако например

всички започнат да сеят и жънат пшеница. Сключването на фючърси

помага на производителите и на търговците да се предпазят от поемането

на един и същи риск и от възприемането на една и съща пазарна

стратегия. Практиката сочи, че хората знаят по-добре какво ги

очаква като производствени разходи, отколкото като приходи.

Липсата на фючърсни цени предопредели и драмата с

лука през 1995 година. Тогава банките отпуснаха твърде големи

кредити на производителите, основавайки се на минали цени, и след

това затънаха в лоши кредити, посочва Христо Миленков. Значителна

част от лука изгни, без да се намери купувач.

Заместник-директорът на ССБ подчертава, че не бива

да се залита и в другата крайност - да се очаква, че пазарът за

фючърси гарантира някаква хипотетична твърда цена. В Чикаго вече

се играе с котировки за жито с доставка юли 1998 и юли 1999 година.

Прогнозите се основават на очакваните обеми за производство и

потребление след година-две.

Динамиката на фючърсната цена за житото през юли

1997 г. започва при ниво 137 щ. долара за тон, понижава се до

118 щ. долара, отново се покачва до рекордните 160 щ. долара и

окончателно се спира на котировка 127 щ. долара за тон. Това е

твърде широк спред, но динамиката на фючърсните цени на житото

през 1995 и 1996 г. сочи и по-големи отклонения: минималните и

максималните котировки са се движели между 160 и 220 щ. долара

за тон.

Фючърсният пазар не отчита и феномена на природните

катаклизми. Например върху цената на житото, доставка септември

1997 г., силно повлияха наводненията в Централна и Източна Европа.

От това спечелиха единствено спекулантите, които бяха продали

на фючърс жито при 165 щ. долара за тон, а след време ще го закупят

при нива 118 щ. долара.

Неразвитият и плитък български фючърсен пазар все

пак успя да отговори на правителственото намерение за въвеждане

на минимална изкупна цена от 230 000 лева за тон пшеница. Тя обаче

не е равна, изтъква Христо Миленков, на широко пропагандираните

134 щ. долара за тон. При курс 1890 лв./1 USD тя е едва 122.405

щ. долара за тон. Следователно оттук нататък пазарът има само

една посока на развитие - цените ще продължат да растат, защото

и други търговци на зърно, освен администрацията, ще пожелаят

да се доберат до част от житната реколта.

Българският фючърсен пазар е постоянно деформиран

и с максимални пределни цени. Правителството вече обяви, че ще

продава неограничено олио при максимална цена от 1200 лв. за литър.

В този случай играчите с фючърси са принудени да слизат под максималната

цена, за да избегнат загуби в състезанието с интервенционната

цена на държавата.

Проблемът в българския случай е, че един неразвит

пазар се репресира с административни цени - и дори с полиция,

а, от друга страна, налагането на социалноангажирани

цени се извършва от правителството вместо от специализирана интервенционна

агенция, както е по света. В нормалните страни подобен род учреждения

оказват значително влияние върху ценообразуването на фючърсния

пазар, но не го блокират.

Фючърсният пазар - характеристика по отделните стоки:

Предлаганата на ССБ царевица е внос и затова фуражите

са толкова скъпи. Миналата седмица в Чикаго тя се търгуваше по

165-172 щ. долара за тон. Докато България не успее да се самозадоволи

с царевица, националното птицевъдство и животновъдство ще са в

криза. Малко вероятно е и да дочакаме деня, в който българският

селянин ще се насочи към борсовата търговия с фючърси, както искат

министрите. Навсякъде по света борсовата търговия е пазар на спекуланти,

готови да поемат риск. Целта на производителите е коренно различна

- те хеджират всеки риск.

Особено неясни са очакванията за бъдещата цена на

слънчогледа и на царевицата, въпреки че на ССБ се играе с фючърси

за царевица, слънчоглед, ечемик, пшеница и боб.

И при слънчогледа държавата е затиснала търговията

в административни клещи, с безброй забрани и непосилни експортни

такси. Официално провъзгласената цел е гарантиране на вътрешното

потребление, но резултатът е задушаване на производителите.

Не е възможно върху стока с международна борсова

цена от 180-200 долара за тон да тежи експортна такса от 100 долара.

Тя мачка вътрешния производител и не му позволява да постигне

естествени производствени цени, подчертава Христо Миленков, защото

българското олио се търгува на сравнително ниски цени заради ниското

си качество.

Дестабилизиращ фактор е и погрешната българска пазарна

стратегия. Продължаваме да залагаме най-вече на слънчогледа, въпреки

че по света правят олио и от царевица, и от тиква, и от боб. Дори

от орехи, но то е твърде скъпо... и особено търсено. Основно в

света се консумира соевото масло, докато делът на слънчогледовото

е около 9 процента.

Управата на СФБ не се интересува от произхода на

стоките, търгувани на фючърсни контракти. Философията е напълно

либерална: щом пазарът изпитва нужда от фючърсна търговия с определена

стока и има търговци, готови да я осъществяват, няма пречки и

за въвеждане на нови фючърси. Вече има предложение на фючърс да

се търгува и слънчогледовият шпрот с потенциален вътрешен пазар

от четвърт милион тона и с възможности за експорт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във