Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАТРИОТИЗЪМ ПО РУСКИ: | ЕДИН ПУТИН НЕ Е ДОСТАТЪЧЕН

След кратка пауза заради международната си заетост руският президент Владимир Путин активно се включи в диалога за руската демокрация. На заседанието на Съвета по правата на човека Путин заяви, че Русия категорично възразява срещу финансирането на политическите партии от чужбина. Нито една уважаваща себе си държава не допуска такова безобразие. Няма да го до пуснем и ние, заяви руският лидер. Случайно или не, изказването му съвпадна с утвърждаването на програмата на Държавния департамент на САЩ за съдействие на демокрацията и икономическите реформи в Русия и Беларус. От общо 85 млн. долара помощ за страдащата руска демокрация 5 млн. долара трябва да бъдат изразходвани за развитие на политическите партии. Кой ще прибере тези пари не е ясно, защото руското законодателство не позволява финансиране на партии от чужбина, въпреки че олигархът Борис Березовски финансираше свое политическо лоби. След шумни спорове и делби бурната дейност на либералната партия на Березовски спадна след скандалното убийство на един от лидерите й - Сергей Юшенков. Убийците бяха заловени, поръчителите - частично. Олигархът Михаил Ходорковски, който вземаше с две ръце от държавата, даваше само с едната ръка - на опозицията. Тази недалновидност завърши плачевно за него - със затвор за девет години. Опитомените олигарси нямат такива проблеми. Например олигархът Роман Абрамович, който е губернатор на Чукотка, не се прибира от Лондон. Но по молба на трудещите се той може би отново ще бъде назначен от Путин за губернатор. Времето си Абрамович прекарва недалеч от любимия си собствен футболен клуб Челси и е на път да стане собственик на флотилия, като си купи четвърта по ред яхта. Но той редовно внася значителни суми за еленовъдите в Чукотка и е в списъка на добрите олигарси. На срещата с правозащитниците в Кремъл Владимир Путин отново напомни за системата свой-чужд, която отдавна се използва в авиацията. Който взема пари от своите, е свой, обясни популярно президентът. Поводът за изявлението беше финансирането на обществените и гражданските сдружения от чужбина. Известно е, че който плаща, той поръчва музиката, поясни президентът. Затова Съветът по правата но човека е под шапката на президенството. Правозащитните организации обаче не са придворни музиканти, които изпълняват музиката на кремълските композитори. В бъдеще те ще получават държавни субсидии за своята дейност, за да не чакат подаяния и внушения от чужбина. Така държавата точно ще знае кой за какво се бори и какъв е резултатът от борбите. Тази вътрешна политика, получила названието нашизъм от пропутинското младежко движение Наши, силно спъва опитите на Запада да популяризира в Русия своето виждане за руската демокрация.В средата на юли край езерото Селигер се събраха 3000 младежи - активисти на движението Наши от 40 руски региона. Задачата бе да обсъдят стратегия как да се борят с оранжевите и други революции, подхвърляни отвън. На сбора пристигна идеологът на путинския Комсомол, заместник-шефът на кремълската администрация Владислав Сурков. Наш ли сте или не сте наш, питаха младите патриоти. Свой, потвърди Сурков и призова идвайте по-скоро, за да ви предадем страната. В ръцете на тези млади хора в близкото бъдеще ще бъде предадена страната. Те получават знания как и за какво да се борят. Ето практически въпрос от лекцията Как да организираме акция. Например от пункта А до пункта Б се прокарва отоплителна тръба. Масово обаче се изсичат дърветата. Къде дреме екологичната полиция? Нашите решават да организират палатъчен лагер и да спрат строителството. Лидерът на Наши Василий Якеменко обаче е недоволен от припряността на младите хора. Ти видял ли си тези отоплителни тръби? Ами ако в съседното селище мръзнат децата от детския дом? Явно зрелостта в политическите пориви на младите ще се шлифова тепърва.А време няма, защото според кремълския политолог Глеб Павловски, за през 2007 г., когато ще са изборите за московската държавна дума, някои хора готвят безредици. Но те, естествено, ще загубят. Защото нашият президент не се бои от революции. Защото той не е само Президент, но и Върховен главнокомандващ и има средства, пояснява Павловски.Политологът Сергей Караганов, председател на президиума на Съвета по външната политика и сигурността при президента, е разтревожен повече от външните опасности. Рязко спада влиянието на Русия в ОНД, страните от общността отдавна вече не са близката чужбина. Постсъветските републики се отдалечават от Москва с темпове, които Русия не успява да предотврати или поне забави. Няма защо да плачем, че се променя геополитическото ни обкръжение или че срещу нас плетат заговори. Всяка държава защитава собствените си интереси, подчертава Караганов. Русия се разплаща за дългото отсъствие на политика, на способност за политическо и информационно въздействие върху тези страни. Тя не работи и с новия елит в тях, който се преориентира към по-успешни съюзници като Европа или Турция. Новите демокрации в Грузия и Украйна едва ли ще бъдат приети скоро в ЕС, но в НАТО ще влязат със сигурност. Или ще се примирим с появата на нова граница с атлантическия военно-политически съюз, или ще трябва радикално да изменим политиката си, като не изключваме наше членство в НАТО, отбелязва Караганов. Ние или ще трябва да намерим съюзници, или ще бъдем разкъсани на части. От подобна участ не са застраховани и други съседни държави, напремир Казахстан. При нашия дял в световния брутен продукт, при сегашната демографска картина и прогнозируемото ниво на икономиката ни, едва ли ще можем да бъдем самостоятелен суверенен център на сила. Ние сега не можем да се справим със Северен Кавказ, а поясът на нестабилност обхваща Централна Азия, посочва Караганов. Ние пропуснахме последния рунд за сближаване с Европа, но трябва да излезем с общо стратегическо разбиране за съвместно бъдеще. Въпреки сегашната си икономика Русия има значително по-голямо геостратегическо тегло от други големи развити страни, защото печели от растящите нужди от енергоносители. Даже заради разширяването на понятието Близкият изток, при сегашната нестабилност от Централна Азия до Пакистан и Северна Африка, Русия също може да спечели като неизбежен партньор. На фона на засилващото се съперничество между Китай и САЩ трябва да се заемем сериозно с външната политика, посочва Сергей Караганов, председател на Съвета по външната политика и сигурноста при руския президент.Може и да закъснява с външната политика, но с вътрешната политика правителството започва да наваксва. Преди седмица бе утвърдена програма за патриотично възпитание на младежта, за която ще бъдат похарчени почти половин милиард рубли, около 15 млн. долара. Тя трябва да изгради репродуктивно поведение сред младежта. Част от парите ще бъдат похарчени и за създаването на компютърни патриотични игри. Идеята не е лоша, но парите са малко, а и патриотизмът през последните 15 години силно пострада, отбелязва генералният директор на Съвета по национални стратегии Валерий Хомяков. За такава програма трябват не само пари, а живи символи за подражание. Историческите личности - символи, вече не са подходящи за подражание, а живите политици дискредитират самата идея за патриотизма. Един Путин като пример е малко, посочва Хомяков. Така че патриотичните песни и дискове, учебните програми в училищата едва ли ще дадат много. Явно през следващите години Русия ще трябва да инвестира и в ново поколение идоли за подражание сред пепси-поколението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във