Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРТНЬОРСТВО С ГОЛЕМИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

От каквито и позиции да се оценява съвременната българска външна политика, безспорна е нейната важна роля в създадения и все още съществуващ потенциал на управление, както и за обществената подкрепа на кабинета на Иван Костов. Постигнатото във външнополитическата сфера, особено през 1999 и в началото на 2000 г., се възприема с по-висока степен на политически и обществен консенсус в сравнение с другите насоки на правителствената политика.


В основата на тази подкрепа е

безусловната европейска ориентация

на българската външна политика, характерна за целия период на демократични промени, но материализирана в съществено развитие на процесите на интеграция на страната в международните структури за сигурност и сътрудничество по време на мандата на сегашното правителство. Сега около четири пети от българския народ свързва европейската принадлежност на България с необходимостта от присъединяването й към Европейския съюз (ЕС). Ето защо разширяването на интеграционните отношения с Евросъюза бе и остава основният фактор за посоченото обществено отношение към външната политика на правителството. Нейното най-съществено постижение бе поканата и започналите преговори за членство на България в ЕС.


От друга страна, не бива да се омаловажава и постигнатото в

останалите насоки

на външната политика - развитието на отношенията на партньорство с НАТО, задълбочаването на сътрудничеството със страните от Югоизточна Европа, разширяването на географския обхват на българската външна политика в международните отношения. България все по-убедено се възприема от международната общност като фактор на стабилност на Балканите и като надежден партньор в сферата на регионалната и европейската сигурност и сътрудничество. За западните страни бе от важно значение българската позиция по време на косовската криза. Утвърждаването на демократичните принципи в развитието даде основание за отмяна в края на януари на наблюдението на България от Съвета на Европа. По същото време Европейската комисия предложи започването на процедура за изваждането ни от негативния шенгенски визов списък на ЕС. По инициатива на българския премиер Иван Костов през януари бе проведена среща на министър-председателите на съседните на СРЮ страни. През февруари в резултат на големи дипломатически усилия България постигна споразумение с Румъния за строителството на втори мост над река Дунав, който бе окачествен като един от приоритетните проекти в рамките на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа (ПСЮЕ).


Изброяването само на тези факти дава представа за активността, главните насоки и резултатността на българската външна политика през последните месеци, която се провежда на основата на приоритетни цели, очертани в началото на мандата на сегашното правителство. Очевидно е, че приемствеността на тази политика ще се запази и в бъдеще, но тя в нарастваща степен ще бъде повлияна от променящите се национални и международни условия и по-високото равнище на отношения на България със западните и съседните страни. От България вече се изисква поемането на повече външнополитически задължения и отговорности, което е закономерно следствие от задълбочаващия се процес на нейното интегриране в европейските структури. На този фон в днешната българска външна политика се открояват

три приоритетни цели

Първо, успешното начало, провеждане и завършване на преговорите за членство в ЕС. Второ, осигуряване на благоприятни условия за получаване на покана за членство в НАТО още при следващото разширяване на организацията. Трето, активно участие в практическото реализиране на ПСЮЕ.


Посочените приоритетни цели не обхващат целия спектър на външната политика, но по своето значение за националната сигурност и интереси са сърцевината й в съвременните условия. Те имат стратегически характер и ще изискват усилията на няколко правителства. Подходът и постигнатият прогрес в тяхното осъществяване ще е важен фактор за по-нататъшното обществено отношение към сегашния кабинет с произтичащото влияние върху изборните резултати през 2001 година. Необходимо е да се има предвид, че в международен план тези цели са еднопосочни с целите на редица други страни от Източна и Югоизточна Европа, което обуславя едновременно повече възможности и предизвикателства за външната политика на България. Съществуват обективни предпоставки за взаимодействие, но също така и за съперничество между нашата страна и повече от десет държави, всяка от които осъществява интеграцията в ЕС и НАТО на индивидуална основа и се стреми към по-бързото завършване на този процес.


Със сравнително

по-голяма определеност

са перспективите на отношенията на България с Евросъюза, които навлязоха във фазата на преговори за членство. Поканата за започването на преговорите обаче имаше предимно политическо значение, докато самото им провеждане ще изисква практическо решаване на многобройни проблеми, чийто успех ще бъде в зависимост главно от способността ни да изпълним критериите за членство. Така че посочената външнополитическа цел може да се постигне по-бързо или по-бавно и предполага големи усилия във всички сфери и особено в икономиката. Членството в ЕС ще изисква също мащабни законодателни промени, включително и ревизия на някои клаузи на конституцията, към част от които (например разрешаване създаването на малцинствени политически партии) съществува висока степен на политическа и обществена чувствителност. Нарастващо значение придобива и решаването на въпросите за по-голяма обществена информираност и ангажираност във външната политика, подобряване функционирането на външнополитическия механизъм, подготовката на административни кадри и т.н.


Целта за получаване покана за членство в НАТО на свой ред поставя изисквания за ускоряване на икономическата и военната реформи в България. Но реализирането на тази цел е с по-висока степен на неяснота. За разлика от интегрирането в ЕС,

въпросът за членство в НАТО

все още не се ползва от преобладаваща обществена подкрепа, нито пък съществува консенсус между основните политически сили. По време на неотдавнашното посещение на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън в София премиерът Иван Костов призна, че в българското общество продължава дебатът за ползата от членството на България в пакта. От своя страна Джордж Робъртсън заяви, че решение за бъдещо разширяване на Алианса ще се вземе най-рано през 2002 г. при съобразяване с подготвеността на всяка от кандидатстващите страни. Това означава, че до края на мандата на сегашното правителство биха могли да се създадат само по-добри условия за евентуална бъдеща покана за членство чрез ускоряване на военната реформа и интензифициране на сътрудничеството на България с НАТО. В това отношение заслужава внимание заинтересоваността на управляващия политически елит страната да поеме някои задължения, присъщи на държави членки на пакта, каквато бе положителната позиция на президента Петър Стоянов по много чувствителния въпрос за евентуалното разполагане на бази на НАТО на българска територия.


По време на посещението на президента на САЩ Бил Клинтън в София през ноември миналата година Петър Стоянов декларира готовността на България да изпълнява

по-голяма регионална роля

ако тя бъде натоварена с подобна мисия. Такава перспектива е свързана не само с разширяване на взаимодействието ни с ЕС и НАТО, но и с реализирането на ПСЮЕ. Тази инициатива е от голям политически и икономически интерес за нашата страна, чиято външна политика активно е ангажирана в усилията за по-бързото започване на практическото й осъществяване. На срещата на премиерите на балканските страни в Букурещ Иван Костов заяви, че България вече има готовност да представи на донорите съвместни проекти за възстановяване на региона, един от които е строителството на втори мост над река Дунав. Със сигурност може да се очаква, че въпреки досегашните трудности, ПСЮЕ ще бъде катализатор и двигател на регионалното сътрудничество, особено в сферата на икономиката и сигурността. В това отношение министърът на външните работи Надежда Михайлова постави външната политика в контекста на новата формула, която България предлага на българското общество и международната общност, изразяваща се в идентифициране на националните интереси и защитата им като част от регионалните интереси.

При съществуващите реалности

в Югоизточна Европа не може да се очаква, че този подход ще даде бързи и съществени практически резултати. Бавното нормализиране на обстановката в Косово, продължаващата международна изолация и несигурността във вътрешнополитическото развитие на СРЮ, както и трудността в съчетаването на специфичните интереси на страните от Югоизточна Европа обуславят високата степен на условност на всяка прогноза за перспективите на регионалното сътрудничество, а следователно - за положителните последици от участието на България в този процес.


При оценката на предизвикателствата, пред които е изправено постигането на всяка от посочените приоритетни външнополитически цели, както изобщо на цялата външна политика на България, е необходимо да се има предвид изключителното значение на способността да се отстояват националните интереси в условията на реално съществуваща неравностойност на страната в сравнение с развитите западни държави. Това придобива особена актуалност и значимост в съвременния етап, когато започна решаването на конкретните въпроси за членството на България в ЕС. Пред този проблем е изправена всяка малка страна, но слабостта на България, особено в икономическата област, обуславя високата степен на нейната външна уязвимост и зависимост с произтичащата реална опасност от тяхното запазване и дори повишаване, макар и в по-различна форма и обстоятелства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във