Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА НА МУРАВЕЙ РАЗБЪРКВА РЕДИЦИТЕ ЦАРСКИ

Известно е, че с партизански действия войни не се печелят. Но заради неумението да се парират диверсиите на противника войни се губят. Затова добре е, когато управляващата коалиция се опитва да отбива атаките на Муравей Радев, да не забравя изпитаните стари истини от учебниците по военна стратегия и тактика. Защото бившият финансов министър може и да не е Робин Худ, но е опитен боец. И знае къде да удари. Фактът, че при дебата за предстоящото споразумение с МВФ почти цялата тежка артилерия на кабинета Саксобургготски се опита да талибанизира най-активния от дясната опозиция, навежда на извода, че ужилванията му започват да стряскат новото време. Колкото и да се заканва в интервютата си Емил Кошлуков, че можел лесно да отупурка Муравей и да го направи на маскара. Кошлуков безпроблемно можел да го стори, само че нямало кой да му пази гърба.Е, а кой пази гърба на бившия финансов министър? След като архитектът на икономическата политика в 38-ото Народно събрание Никола Николов се изгуби някъде по трасето между площад Народно събрание и разградския си електорат, а Иван Костов потъна в дълбока нелегалност, излиза, че единственият, който остана да брани честта на синия пагон, е сегашният заместник-председател на НИС на СДС. И той го прави. При това доста добре.Предимството на ексминистър Радев е, че за разлика от останалите си колеги от бившото правителство не се изкуши да си отсипе от буркана с меда и си спести разкарването из прокурорските кабинети. Не се полакоми да харчи държавните пари за скъпи офиси и обзавеждане като Илко Семерджиев. Не тръгна и да пазарува лъскави западни возила като Емануил Йорданов. Нито пък си задели апартаментче от държавния фонд срещу компенсаторки - по примера на Теодосий Симеонов и Венцислав Върбанов. Така, след като изтарашиха гардероба му в министерството, финансистите от новото време изровиха само няколко папки със сметки. Но цялостен скелет така и не се показа. Е, ако не броим онези 330 млн. за допълнителни капиталови разходи, изхарчени в навечерието на изборите. Макар че и на стотния си ден сегашният кабинет все още не е наясно какво точно да впише в политическия обвинителен акт срещу бившия държавен ковчежник - дали пасив от 78 млн. лв., от 640 млн. лв. или от 1 400 млн. лева. Що се отнася до недостига в НОИ и в общинските бюджети, те бяха общоизвестни далеч преди 17 юни. В края на краищата заедно с другите прегрешения и те повлияха върху решението на българския избирател да не подкрепи ОДС на парламентарните избори.Другото предимство на Муравей Радев е, че много точно съзря пробойните в жълтия икономически кораб далеч преди той да излезе от сухия док. Така неговата бележка, че НДСВ няма да може да намери онези 2 млрд. лева, за да изпълни предизборните си обещания, и то при нулев дефицит, се оказа нещо като игра с белязани карти. И с предизвестен победител. Сега нито дефицитът е нулев, нито има пари за увеличение на заплатите и пенсиите. Същото е и с безлихвеното или нисколихвеното микрокредитиране, за което новата власт продължава да говори в бъдеще време. Предвиждането на бившия финансист N1, че освобождаването от данък печалба при реинвестиране не би имало ефект, а само ще утежни бюджета, изглежда като банална истина, особено след първите два кръга на преговорите с МВФ. Що се отнася до критиката на Муравей Радев, че не бива да се оправдава вдигането на патентните данъци с натрупаната през последните две-три години инфлация, аргументите му звучат далеч по-обосновано от тези на новото време. Особено за дребните търговци и занаятчии. Не по-малко убедителни за гражданите са и думите на Костовия ковчежник, че не трябва да се надуват цените на топлоенергията, защото няма кой да я плаща. И че сметките за ток и в досегашните си размери покриват разходите на електропроизводителите. На път са да се сбъднат и прогнозите, че преговорящите с МВФ се готвят да свалят картите на масата далеч преди да са изиграли всичките си козове. Да не говорим за още едно предимство, което има главният опонент на кабинета Сакскубргготски. А то е, че добре познава минното поле, в което се опитва да нагази новият финансов екип. Затова Муравей е и в състояние доста точно да предскаже коя точно мина ще избухне и кога. Независимо дали става дума за ДДС в туризма, за новия акциз върху цигарите, бирата, пропан-бутана, за новия автомобилен данък или за странното решение да се повиши минималната заплата, като се отвърже от социалните вноски. Което пък съвсем не изглежда странно, защото стреляният боец наистина струва колкото цял взвод новобранци.А че партизанските действия на Муравей Радев започват все по-често да сеят смут сред царските хора, личи и от раздразнението на иначе добре владеещите се лидери на движението. Пък и от острите реакции на икономистите в кабинета, когато се опитват да парират атаките на бившия първи финансист на републиката. Оттук нататък решенията са две. Или бърз успех в реформите и осезаемо подобряване на благосъстоянието на българина, или жълта жандармерия. Първото е трудно, а второто - недопустимо. Но кой е казал, че да се управлява една държава е проста работа?

Facebook logo
Бъдете с нас и във