Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРТИЙНИТЕ ПАРИ ПЛАЧАТ ЗА РЕВИЗОР

Бедна България храни над 280 политически партии. Или поне ръководствата им. Правителството подхвърля на пенсионерите жълти стотинки с оправданието, че държавата няма откъде да вземе повече пари. Сираците мизерстват в срутени бордеи, защото страната ни е бедна и не може да им осигури приличен дом и храна. Болниците приличат на багдадски дворец след американска атака, защото в хазната няма пари за здравеопазване, а политическите партии благоденстват и се множат. Миналата година бях 269, днес вече надхвърлят 280. Кой разправя, че не живеем в страната на абсурдите? Само през 2001 година, когато бяха последните парламентарни избори, в партийните каси официално са влезли над 9 млн. лева. Това показват проверките на Сметната палата. На практика обаче никой не може да контролира и да следи точно какви пари влизат и излизат от партийните каси. В какви куфарчета се разнасят. Откъде излизат и в коя централа влизат. Кой какво си купува с тях. Вярно е, че действащият закон, приет от синьото мнозинство в 38-ото Народно събрание преди две години, в самото навечерието на парламентарните избори, задължава всички партии да внасят финансовите си отчети в Сметната палата. И какво от това, след като и да не изпълнят законовото си задължение, партиите не са застрашени от никакви санкции. Що за закон е тоя, дето е оставил партийните лидери, които не са представили финансовите си отчети в палатата, на собствената им съвест и не предвижда никакви наказания или ограничения за хитреците. Напротив, държавата е задължена да изплати на всяка политическа сила, която е събрала с глас повече от 1% в последната парламентарна надпревара, по левче за всяка бюлетина, пусната за нея в урните. Интересно защо държавата изпълнява задълженията си, а партиите са свободни да не го правят? И защо произходът и движението на парите на една политическа сила, която е отговорна за управлението на страната, да са по-маловажни от парите на която и да е търговска фирма? Защо ревизорите могат да обърнат с главата надолу счетоводството на всяко дружество, но нямат право да надничат в сметките на партиите. Законът предвижда финансовите отчети да се представят в Сметната палата, но служителите й нямат право да анализират документите по никакъв друг признак, освен дали съответстват на Закона за политическите партии. Председателят на палатата Георги Николов се кани да прокара чрез депутати свои поправки в закона, които да увеличат правомощията на ръководената от него институция. Той предлага Сметната палата да има право да извършва проверки, за да установи дали са оправдани паричните операции и най-вече тези, които са свързани с анонимни дарители. В противен случай, твърди той, е безсмислено палатата да се занимава изобщо с политическите сили само в ролята си на архивар. Сега шефът на палатата дори и да констатира нередности в документите, не може да направи нищо. Според предадените в палатата отчети само 1/4 от всички политически партии в България са признали колко пари имат. Макар че никой не може да провери дали са казали истинатаВъв Великобритания, където по общото признание на всички специалисти отскоро действа най-доброто законодателство в областта на партийното финансиране и неговия контрол, специална комисия с много голяма власт контролира приходите и разходите на всички партии. Тя може да изиска всякакви документи от централите, а нейните служители могат да влязат в партийните офиси за пълна ревизия дори без специален повод или конкретни подозрения. Безконтролността на българските партии обаче не е останала незабелязана от държавниците в Европа. Те признават, че проблемът с черните каси е сериозен и там, но случващото се у нас като че ли надхвърля въображението им. Това е една от причините комисия от министри от Европейския съюз да изпрати до българските държавници специални препоръки за осигуряване на контрол и прозрачност върху финансирането на българските политически партии. Документът препоръчва пълна забрана на анонимни даренияСегашният български закон позволява до 25% от приходите на партията да идват от таен обожател, но в новите законопроекти на Борислав Цеков от НДСВ и Бойко Радоев от Коалиция за България е предвидена забрана за това. Европейските министри не одобряват и практиката българските партии да получават дарения от юридически лица, в които държавата има дори и минимално участие. Те съветват българските законотворци да забранят на партиите да получават пари даже и от частни фирми, които работят по държавни поръчки. Досега партиите у нас нямат право да получават пари само от предприятия, в които държавата има над петдесетпроцентно участие. Запознати обаче твърдят, че в това отношение законът не се спазва и голяма част от централите разчитат и на такива подаяния. Освен това дружества, в които държавата държи по-малък дял, нямат никакви законови проблеми да наливат в партиите пари. В Европа това е недопустимо. Политическата практика на Запад обаче отдавна е доказала, че един от най-важните механизми за осигуряване на прозрачност върху партийното финансиране е контролът и санкциите, каквито в България всъщност изцяло липсват. Затова политиците от Европейския съюз препоръчват на българските си колеги да създадат специален орган за независимо наблюдение. Той трябва да осъществява контрол над финансирането на партиите, да следи сметките им и разходите, направени от тях по време на кампаниите. Както и да за ги задължава да публикуват тези данни. В препоръките от Европа е предвидено дори специализирането на юридически, политически и друг персонал в борбата срещу незаконното финансиране на политическите партии и предизборни кампании. Евроминистрите не препоръчват конкретни наказания, но подчертават, че нарушителите трябва да бъдат обект на съответни ефикасни и строги санкции. В Германия например, ако една партия не изпрати финансовия си отчет до контролния орган до 1 септември, тя автоматично губи право на държавно финансиране. Много специалисти препоръчват този вариант и за България. Германската система предвижда сериозни наказания и за неверно попълнени или огласени данни. Ако например едно дарение не бъде оповестено правилно, партията плаща глоба, равна на двойния размер на финансирането. Всяко дарение над 50 000 евро трябва незабавно да бъде докладвано на председателя на Бундестага. Ако някой пропусне да го стори, партията получателка плаща на държавата 1/3 от сумата. Ако пък някоя организация се изхитри и в отчета си посочи по-голямо държавно финансиране от истинския му размер, с цел да прикрие други дарения, цялата субсидия веднага се връща на държавата. Това обаче се случва само в Германия. У нас, както стана ясно, изобщо не е така.Подготвяният в момента чисто нов Закон за политическите партии отлежава по лавиците на парламента повече от година. Изглежда, въпреки гръмките обещания на жълтите политици, че ще внесат нов морал в политиката, днес ентусиастите да го регламентират не са много. Според Борислав Цеков от НДСВ, който е и един от вносителите на проекта, правната комисия била толкова натоварена, че все не успявала да стигне до правилата за партиите. Колегата му Мирослав Севлиевски също не е оптимист, че законопроектът ще мине скоро на първо четене поне в комисиите. Иначе Цеков твърди, че е запознат с всички препоръки на европейските министри и те са отразени в новия правилник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във