Банкеръ Weekly

Общество и политика

Партийна мрежа или Голямото оплитане

Голямото посрещане се оплете в Протестна мрежа. И затова не беше голямо. Нито пък протестът нанесе очакваните поражения на посрещнатите управляващи. Тук няма нужда от усукване.


В очакване на Голямото посрещане опозиционните и извънпарламентарните партии взеха, че скочиха на своя глава в Мрежата. Тоест партийните лидери тръгнаха след обикновените граждански координатори. Подкрепа за Мрежата изразиха ГЕРБ и Реформаторският блок. Но вместо да се ужасят от такава подкрепа, координаторите призоваха политическите симпатизанти на партиите да се включват в Голямото посрещане, без да носят партийни знамена. Макар и партийци, те можели да посрещнат Орешарски и компания като свободни граждани на България.


За да не лъснат много белите конци (демек кой кого подкрепя), координаторите поставиха условие на партиите - да приемат трите им искания, наречени Операция 100-3-5. Ще рече - оставка веднага, избори до края на годината и начало на операция Чисти ръце. И поясниха, че предназначението на последната е да премахне всички връзки между държавното управление и мафията. Нещо като намерението на управляващите да приемат декларация, с която да обявят за национален приоритет прекъсването на връзките между депутатите и бизнеса. С две думи - мисия невъзможна.


И така, за деня на протеста картите се подредиха. Но не в стил 100-3-5, а в 3-5-8. Ама така се подредиха, че някои от асовете взеха да цакат всички протестиращи. Сваленият с февруарските протести експремиер Бойко Борисов, който нарече тогава протестиращите улицата, сега цъфна в тяхна подкрепа. Край загражденията някои викаха: Бойко и Елате при нас, но повечето го освиркаха. Вероятно защото им е крайно трудно да го приемат просто като свободен гражданин на България. Същия успех имаха и аверите Борисови - Цветан Цветанов и Лъчезар Иванов. С тази разлика, че бяха освиркани дори от симпатизанти на ГЕРБ. После стана ясно, че ГЕРБ-ерите били призовани от шефа си да го акламират от първа линия, докато той слиза сред народа (досущ както при февруарското му слизане от сцената).


Борисов призова по-рано симпатизантите на партията му да се включат в демонстрацията и те явно бяха изпълнили заръката. Групата негови поддръжници (според предварителната уговорка) се подредиха на предна линия минути преди Борисов да слезе при народа. А народът узна, че Станишев е диктатор, че управляващите са втора, трета и четвърта политическа сила, че Борисов е бесен от смяната на протежетата му на ръководни постове. Все партийно насочени мисли - нито дума за гражданите. А дори в слизането на Бойко сред народа да е имало и граждански порив, той помръкна при вида на момче с плакат: БСП =ГЕРБ. МАФИЯ. Тук експремиерът се обиди тежко и след няколко минутки сред народа реши, че не е затам . След което хлътна в омразния му парламент.


Преди това обаче успя да обясни освиркването на репортерите с хора в редиците на ГЕРБ, които развалят впечатлението. Но лека-полека се очистихме. А управляващите бяха посрещнати от него с поредната порция изящна словесност. Като: Айде, давайте си оставка и всичко да тръгне добре в държавата! и Дайте да дадем оставка, да се направят избори, хората да си дадат гласа. Нали сте вече първа сила - ще победите и пак ще управлявате. Тогава ще стоим там тихичко и ще си мълчим, нали сте първи.Иначе казано: Дайте да дадете, за да можем да вземем!


Така де, за взимането е въпросът, не за гражданите. И на Борисов му беше припомнено, че при управлението си е провел тотална чистка в администрацията в полза на калинките, че в мандата му 2% от фирмите усвояваха над 90% от всички средства от оперативните програми и по линия на обществените поръчки. Къде е тогава връзката между тази ревност в полза на монополите и антимонополните лозунги на протестиращите?


В тази обстановка войнственият понякога Волен Сидеров направи точна констатация: Нито протестите са на ниво, нито парламентът е на ниво.И предложи на протестиращите да се намерят работа, защото повечето от тях били безработни или икономически обвързани с ГЕРБ. Това била една от причините да се излиза на протест в работно време в продължение на месеци. А лидерът на най-голямата парламентарна група се държал като сърдито момче и се оплаквал: Аз съм най-голямата група, пък не ми давате да управлявам.


Въобще голямо посрещане се получи, няма що. Гражданите, доколкото ги имаше в чист вид, бяха подхванати от толкова чисти ръце, че се оказаха координирано в мрежата. От която впрочем изобщо не са излизали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във