Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРТИЯТА НЕ Е БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ

Стойчо Кацаров, член на Националното ръководство на ДСБ, пред в.БАНКЕРЪГ-н Кацаров, мнозина свързаха името на партията ви - Демократи за силна България (ДСБ), с идеята за силната ръка. Вие твърдите, че сте просто за силни институции. Каква е разликата?- Между двете неща има много голяма разлика. В самата учредителна декларация изречението, че искаме силна държава, завършва и с това, че искаме малка, но ефикасна администрация. Под силна държава разбираме силни институции, защото само силни институции гарантират законност и правов ред. Давайки си сметка, че без законност и правов ред не може и дума да става за жизнен стандарт и лично благоденствие. Правовият ред е в основата на капитилистическия пазар. Така че без това задължително условие не може да се мисли, ако щете и за икономически ръст, за жизнен стандарт и лично благоденствие. Един от най-сериозните проблеми на сегашното управление е именно това - отслабването на държавните институции, отслабването на политическата система, което отваря вратата и на организираната престъпност. Това от своя страна води и до изкривяването на всички останали взаимоотношения в българското общество. То спира всякакъв вид развитие. Под силна България ние разбираме страна със силни институции и благоденстващи граждани. Под богата България разбираме държава с богати граждани, а не с голям държавен бюджет. Напротив, нашето мнение е, че държавата трябва максимално да се оттегли от решаването на всички въпроси, които не са нейна работа. Нашата политика е основана на свободната инициатива. Най-добрият начин да бъде подкрепена свободната инициатива е оттеглянето на държавата. Нашата държава не си е на мястото, тя е прекалено силна в намесата си в икономиката. И в същото време е прекалено слаба в може би най-важната си функция - сигурността на гражданите и защитата на правовия ред. Смятаме, че би трябвало да е обратното - тя да стане по-слаба в икономиката, в смисъл по-малко да се намесва в тази област и да е по-силна в защитата на правовия ред.Вие участвахте вече в управлението и тогава обещавахте същите неща. Защо смятате, че сега хората ще ви повярват?- Точно през тези четири години, когато управляваше правителството на ОДС, държавата се оттегли от икономиката. Няма друг период след 1990 г., в който държавата да е направила по-голяма крачка в тази посока. През 1997-а ние заварихме държава, в която 80% от икономиката беше в ръцете на държавни фирми и предприятия. Държавата беше най-големият икономически субект. След четири години управление оставихме икономика, в която 65% от БВП се произвежда от частния сектор. Това е огромна крачка. Всичко това трябва да бъде правилно оценено. Независимо от някои злоупотреби, направени в процеса на раздържавяването, политическата оценка е, че това е най-голямата крачка. Вярно е, че данъците и осигуровките не бяха драстично намалени, но нека не забравяме, че през 1997 г. страната беше в състояние след хиперинфлация, с абсолютно разбита банкова система и фактически неработеща икономика. Последствията от всичко това не могат да бъдат поправени за един ден. България тогава нямаше ресурс за втората крачка. Нека се замислим как би се развила България, ако правителството на Иван Костов беше продължило да управлява, и сега, и обратно - дали правителството на НДСВ би се справило през 1997 г. с онази тежка криза.В програмата на ДСБ е посочен стремеж към бърз икономически ръст. Как ще реализирате това пожелание?- Необходимостта от намаляването на данъците и лицензионните режими, намаляване на намесата на държавата e наше дълбоко убеждение. Ако направим нещо друго, то би било в противоречие с нашите разбирания.Сегашното правителство се обявява за продължител на политиката, поставена от управлението на ОДС. Защо тогава вие го критикувате?- Мисля, че това е само голо твърдение. Как сегашното правителство продължи приватизацията след огромното раздържавяване, което направи предишният кабинет - тя практически е спряла. Намерението на Милен Велчев за намаляване на корпоративните данъци аз не приемам насериозно и затова не искам да го коментирам, преди да е станало факт. В политиката са важни резултатите, а не намеренията. Намеренията на Сакскобургготски преди три години бяха едни, а изпълненото е съвсем различно. Но пропускаме нещо съществено. Позволяваме да ни заблуждават. Когато говорим за намаляване на данъци, трябва да имаме предвид, че в България осигуровките имат също характер на данък -задължително за всички, процент от дохода е, плаща се от наемника и от работодателя - т.е. има всички характеристики на данък. По дефиниция това е по-скоро вид данъчно облагане, отколкото осигуровка. Затова в оценката на данъчната политика на правителството трябва да се вземат под внимание и двата фактора - данъците и осигуровките. А на практика осигуровките бяха увеличени. Въвеждането на осигурителните прагове е увеличение на данъчноосигурителната тежест. Много е важен и фактът, че общата сума на преразпределение на националния доход, което прави държавата, се увеличава. През 2001 г. държавата е събирала и преразпределяла 37.5% от БВП, а през 2003-а този процент е 41. Това е фактическо увеличение на данъчноосигурителната тежест с 3 процента. Има сериозно разминаване от лансираните пред медиите тези и истинското състояние на нещата. Това е още един аргумент да обявим водената в момента политика за левоцентристка и да обясним защо ние като дясна формация не можем да я подкрепим.Заявихте, че няма да подкрепите бюджета на правителството за следващата година. Това означава ли, че вече познавате основните механизми, които ще залегнат при неговото формиране?- Ние имаме представа за подготвяната бюджетна рамка. А и едва ли има опозиция в света, която да подкрепя бюджета на управляващите. Вече са затворени всички глави в преговорите на България с Европейския съюз. Защо опозицията се оказа толкова безсилна и не успя да принуди правителството да подложи предлаганите от ЕС условия на предварителна обществена дискусия? И нормално ли е една опозиция да допусне такова нещо?- Ние използвахме всички възможни механизми, за да получим информация за водените преговори, но не я получихме. След като в нарушение на конституцията управляващите отказват да предоставят информация дори и при наличието на писмени въпроси, как да ги принудим? Това са дефекти на държавното устройство. Сега, разбира се, тя вече не може да бъде крита и ще стане ясно какво е договорило правителството и какви ангажименти е поело.Ако се окаже, че българският интерес не е достатъчно защитен, какви шансове има евентуално следващото правителство, за да коригира някои неблагоприятни последствия?- Не трябва да се чака следващо правителство. Ако българският интерес наистина се окаже незащитен, управляващите ще усетят силата на опозицията и на ДСБ.По какъв начин?- Ще видите.Имате ли ресурси за предизвикване на парламентарна криза?- Нека да видим параметрите на договореното и начина, по който е защитен българският интерес. Твърди се, че предсрочни избори в този момент биха били пагубни за държавата...- Защо да са пагубни? Кой го казва? Няма аргументи за това.Но преди четири години Иван Костов също настояваше хората да изчакат приближаващите избори, за да дадат своя вот за промяна. Сега ситуацията с какво е различна, скоро приближават избори?- Нека се изразя така - трябва ли да изядеш една ябълка до края, за да разбереш, че е гнила?След връщането на десните лидери от Будапеща промени ли се нещо в дясното пространство, или смятате, че нещата щяха да бъдат същите, ако бяха прекарали почивните дни в София?- По принцип няма нищо лошо в такива срещи. Друг е въпросът защо трябва да се провеждат в чужбина, а не в България. Този въпрос е пряко свързан с въпроса за коалирането на партиите, които наричат себе си десни, но това измества проблема, въпросът е да бъдат обединени избирателите с такива или близки нагласи, а не да бъдат обединени с ръкостискане, на лидерите на няколко партийни формации.Значи проблемът е да бъдат обединени избирателите, а не лидерите?- Аз така разбирам думата обединение. Важното е да бъдат обединени хората, които имат десен начин на мислене. Това може да стане с коалиране на такива партии, а може и без. Според мен, доколкото може да се говори за криза на политическото представителство на десницата, от тази гледна точка партиите се нуждаят повече от конкуренция, отколкото от коалиция, защото в конкуренция ще се родят добрите идеи.Това е по-скоро нова идея, защото досега се говори, че има лидерски проблем?- Това го говорят, защото така им изнася, а не защото е истина. Имаме много просто видимо различие по отношение на управлението. Сегашното управление, което само се определя като либерално-социално, е фактически левоцентристко. Ще дам един пример - програмата на Лидия Шулева за временна заетост е една програма, с която би се гордял Карл Маркс. Има много такива примери, които определят характера на управлението. Такова управление по дефиниция не може да бъде подкрепяно от партия, която определя себе си за дясна. Тука става въпрос за дълбоко политическо различие. Според мен кризата в момента не е толкова в идеи и ценности, колкото в отношенията между десните партии?- В София беше изградена една коалиция, която беше обявена за модел за бъдещо дясно управление - така беше анонсирана коалицията за управление на София. Тази коалиция практически се провали след няколко месеца. Тя не е нещо ново. Първият такъв опит беше за президентските избори. Обединението, за което всички говорят, е една теза без съдържание и без покритие. Тя е проверявана практически и се е проваляла и двата пъти. Затова казвам, че не е проблемът в лидерите на десницата. И двата пъти те показаха, че могат да застанат един до друг на избори, и двата пъти ги загубиха. И двата пъти моделът, който очертаха, се проваля.Ценностните заявки, които дадохте, показват, че вие клоните към една консервативна партия. Това не е цялата десница.- Това е по-скоро клише. Десницата по дефиниция има фундаментални различия от левицата. Разбира се, че има нюанси във всяка една политическа платформа и програма. Нещо повече - програмата и платформата на една и съща партия могат да търпят развитие, които по оценките на един или друг наблюдател да бъдат по-консервативни или по-десни. Но това по-скоро е една игра на думи.Това ваше схващане ви определя като автентичната десница на България. Така ли се възприемате?- Коя е или коя ще бъде автентичната десница е въпрос, който не зависи толкова от моето желание или желанието на някой друг. Отговорът на този въпрос ще видим от резултата на следващите парламентарни избори. В този смисъл трябва да се разглежда и това, което каза Иван Костов - че лидерският проблем е открит. Тоест избирателят на следващите избори ще отговори - има ли автентична десница изобщо и ако има, той ще посочи коя е тя.Колко според вас са хората в България, които мислят дясно? Казвате, че дясномислещите в България нямат представителство?- Аз бих ги определил като активната част от гражданското общество. Хора с такъв начин на мислене има и сред бедните, и сред богатите. Това е въпрос на ценности, морал и традиции, а не е въпрос на пари и имуществено състояние. Така по същия начин можете да намерите хора с много пари, които са дясномислещи. Най-често това са хора, които са взели живота си в свои ръце и се опитват самостоятелно да се борят и да успяват. Не може да бъде изключен никой. Партията не е браншова организация - тя не може да отправя послания към една или друга група. Партията винаги отправя послания към всички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във