Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРТИЯТА НА КОРОНАТА ПО СВЕТА И У НАС

СДС бе учреден в мазето на Института по социология и цялата му първа година бе изпълнена с борби между привържениците на непосредственото улично действие и дисидентски настроени теоретични изследователи на социалната активност при социализма. Ранната синя утопия бе, че е дошло Великото време на интелигенцията... Първото, съдебно незачетено учредяване на НДСВ бе в Дома на техниката и състезанието бе кой е по-усърден в царепреклонството си. Сегашното, трето поредно учредяване на НДСВ ще е по-професионално организирано, отколкото първите два опита, но пък спадът в политическия авторитет на движението и на неговото правителство в момента малко заглушава тържествените фанфари от учредяването на пътепоказващата Новото време политическа сила. И след 6 април въпросите що е то НДСВ и какво всъщност иска политическата сила, която управлява страната, какви са нейните близки и по-далечни политически цели, кои са за царя и кои не са, ще продължат да нямат ясен и еднозначен отговор...Учредяването на партия на властта, която вече е на власт, е отклонение от нормалната политическа логика, но се случва не толкова рядко. То е индикация, че властта не се опира на строго политически основания и съответно страда от известен дефицит на легитимност.Характерна черта на партиите на властта е, че се стремят да се самоопределят като общонародни, надпартийни, като партии, стоящи над лявото и дясното, извън спора между едните и другите и т.н. Те предлагат на обществото специфично разбиране за консенсуса - обществено съгласие за това, че са почти несменяеми титуляри на управлението. Такива модели функционират в много краища на света, включително и в страни, в чиято демократичност малцина се съмняват. Вече няколко десетилетия в Япония властта принадлежи на Либерално-демократичната партия; в Мексико Институционално-революционната партия управлява 65 години и едва преди два месеца най-сетне изгуби властта. Основният политически проблем при този тип партии е, че в някакъв момент лидерите им обявяват останалите играчи просто за излишни. Както примерно направи Насър през 50-те години в Египет... По правило самоудостояването на една партия със статуса партия на властта много скоро предопределя псевдоопозиционния характер на всички останали. Когато първо е взета властта, а после се прави партията, партийните статуси стават пряка функция на административните. Така министрите стават директно членове на съответните политбюра, назначените за областни управители поемат контрола върху регионалните партийни структури и т.н.НДСВ освен това спада към подчертано авторитарните партии. Като промонархическа партия, въвела името на владетеля в наименованието си, НДСВ достига теоретично мислимите граници на персонификация на вътрешнопартийната власт. Симеон Сакскобургготски умело разреши конфликта между прокламираната си лична надпартийност и императива да бъде водач на монархическата партия. НДСВ ще бъде дясна, авторитарна, лидерска, поне в реторичен план промонархическа и родолюбива, и неизбежно силно олигархическа партия. Неолиберална в икономиката, елитарно-консервативна в политиката, демагогско-популистка в публичното си поведение. В събота вечер ще се разбере кои освен Симеон са в ръководството на царската партия, но както и да е съставена ръководната гарнитура, тя ще оставя усещането за декоративност. Но учредяването на НДСВ-партия е абсолютно необходимо, доколкото сегашното състояние на проблематизирано представителство на централно, и особено на местно равнище, създава принципна неяснота в политическата система и е допълнителен фактор за обществена нестабилност. Твърди се, че НДСВ излизало от статуса си на движение. Тенденциозното и инфантилно противопоставяне на партиите и движенията няма сериозна политологическа и правна основа. То е продукт не толкова на обществената неприязън към партиите, колкото на желанието на интерпартийната политическа класа и на пряко обслужващите я политически интерпретатори да дефинират някакви принципни различия между уж двата типа политически структури. Такива различия няма, ако и едните, и другите се стремят пряко да участват в политическия живот. НДСВ ще бъде непълноценна партия, както досега бе и непълноценно движение, не по организационно-уставни и регистрационни причини.Най-невинното питане около учредяването на НДСВ-партия е за какво ще се спори на учредителния форум на новата партия? Какви ще бъдат вътрешните политически различия, спорове и конфликти? Как ще се разрешават? Любопитно е например как новоучредената партия оценява днешната политическа ситуация в страната? Как оценява дейността на собственото си правителство и какво му препоръчва? Възможно е в Зала 3 на НДК изобщо да не стигнат до тези въпроси.Политическата концепция на Симеон Сакскобургготски се свежда до това в страната да няма сериозна политическа опозиция. Всички значими политически сили, по възможност, в някаква степен да са ангажирани с властта и управлението. Не е важно кой точно управлява, самата политика, която се прокарва, също няма решаващо значение. Този модел освен че е малко реалистичен, в конкретните български условия е и опасен. Той утвърждава култ към едно непрозрачно управление. Политическото управление на страната деградира до администриране на територията. Неслучайно Симеон нееднократно афишира себе си като администратор. Дали ще администрира и партията си, а съответно и голяма част от българския политически живот? И по този начин да превърне политическата отговорност в административна, носена по йерархията. И изключваща върха й? Кой знае?Това, което със сигурност може да се предвиди, е, че учредяването на партията бележи предизвестения край на усилието на Симеон Сакскобургготски да изгради НДСВ като общонародно, надпартийно политическо движение, алтернатива на цялата партийно-политическа система. Когато Симеон Сакскобургготски се появи на политическата сцена преди година, първите политологически коментари прокараха паралел между него и Луи Наполеон и особено между него и далечния му роднина Луи Филип. Днес много по-основателен изглежда историческият паралел между Симеон Сакскобургготски и друг един герой на френския ХIХ век - генерал Буланже: шампион по популизъм, военно-бюрократично и авторитарно-демагогско управление, при привидно съблюдаване на демократичните изборни порядки. Поначало да подозираш един цар по рождение и сан в бонапартизъм и цезаризъм си е направо наивна смешка. Че какво друго би могло да бъде? Отделен въпрос е доколко НДСВ на този етап е достатъчно годен инструмент, за да се извърши официално прокламираната от Симеон Сакскобургготски подмяна на политическата система. Премиерът няма нужда само от една отделна царска партия, колкото и мощна да е тя, а от цялостна партийна система, включваща леви, центристки и десни партии, които приемат управлението му. Обратното означава, че НДСВ ще обслужва други цели, различни от тези, които привиждат в нея симпатизанти и активисти. И различни от съкровените въжделения на самия Симеон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във