Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРТИЯ БРИДЖ БЕЗ КОЗОВЕ

Искането на Демократичната
левица да се гласува недоверие на правителството на Иван Костов,
макар и сравнително неуспешно като политически резултат, предизвика
съществено раздвижване в неравните редици на опозицията. И въпреки
че нито една от парламентарните групи не допусна да бъде въвлечена
в играта на големите, въздържанието им не беше докрай
последователно, нито пък прозвуча достатъчно убедително. Желанието
на социалистите за бламиране на кабинета прокънтя като сигнал
за надпревара сред опозиционните групи. Надпревара, в която всички
изведнъж се почувстваха застрашително, изостанали.


Резултатът от гласуването
на недоверие на правителството отново потвърди ширещото се впечатление,
че междинните партийки и коалицийки са повече имитационни, отколкото
състоятелни политически съюзи. Нито Обединението за национално
спасение, нито Евролевицата намериха в себе си необходимото самочувствие
и кураж, за да изградят пред публиката ясни позиции и да ги отстояват
докрай. Политиката наистина е коварна игра и често толерира дребните
хитрувания. Но когато една партия не може да избере между за
и против конкретно управление, тя просто предварително
се самопризнава за капитулирала пред тежестта на политическите
отговорности. Има моменти, в които


третата възможност е забранена


Социалдемократите и спасителите
нарушиха тази забрана и вероятно дълго ще си плащат глобите си.
Да се измъкнеш по чорапи, когато си в лъча на прожектора, определено
не е най-хитроумната тактика. Въпреки че едва ли си водят записки
избирателите, със сигурност няма да забравят сценичния провал
на центристките.


Вотът на недоверие се
оказа много по-сериозно предизвикателство за опозиционните групи,
отколкото за мнозинството. Но много малко от тях успяха да се
справят успешно с него. По съвсем разбираеми причини най-засегнати
се оказаха депутатите от Евролевицата. Причините за неподправеното
им раздразнение са поне две. Първата е, че по идеологически и
социален статус те се намират най-близо до Демократичната левица.
А когато от съседите се стреля, никой не се чувства напълно безопасно
в собствения си дом. Втората причина е предстоящият учредителен
конгрес на партията. Месец преди заветната дата Евролевицата със
сигурност се нуждае много повече от участие в събития с позитивни
послания, отколкото от труднообяснимо въздържание. Именно такова
позитивно послание трябваше да излъчи новината за консултациите,
които лидерите на евролевите проведоха с останалите парламентарни
групи. В това отношение вотът на социалистите им изигра лоша шега.
Медийният шум около дебатите и гласуването му изцяло заглушиха
съобщенията за техните парламентарни срещи. Но затова пък постави
в центъра на общественото внимание безпринципната им позиция спрямо
най-важния въпрос - добре или зле се управлява днес страната.
Оказа се, че Евролевицата няма мнение по този въпрос. Депутатите
й демонстрираха огромна охота да говорят и да обвиняват по време
на дебатите, но категорично отказаха да поемат някаква отговорност
в деня на гласуването.


Същата тактическа грешка
допуснаха и народните представители от ОНС. Системата на парламентарно
управление се гради върху идеята, че опозиционните партии са постоянен
коректив на управлението и стриктно следят неговите грешки и отклонения.
Единственото задължение на неуправляващите партии е да контролират
властта.


ОНС и Евролевицата доброволно
абдикираха


от тази своя отговорност.
Но тогава възниква въпросът в състояние ли са изобщо тези междинни
формации да поемат сериозни политически отговорности. В навечерието
на учредяването на партия Евролевица отговорът на този въпрос
е прекалено неизгоден за нейните учредители. БСП раздаде картите
петнайсет минути преди началото и лидерите на социалдемократите
изтеглиха губещата карта още преди да са влезли пълноценно в играта.
И все пак нито Александър Томов, нито неговите подгласници възнамеряват
да признаят поражението си. Едва ли точно сега е най-удачният
момент за такива откровения. В последните седмици преди конгреса
шефовете и експертите на Евролевицата се стараят да изглеждат
изцяло погълнати от съзидателния парламентарен процес. На това
внушение бяха подчинени и споменатите вече консултации с всички
парламентарни партии. Провеждането на тези срещи трудно намира
убедително обяснение, но и без тях се разбра, че евролидерите
не държат особено на яснотата. Защо една малка парламентарна група
ще свиква консултации за обсъждане на собствените си законодателни
приоритети е въпрос, чийто отговор напомня поговорката за жабата.
За същата жаба, която като видяла, че подковават вола, и тя вдигнала
крак.


Съюзът на демократичните
сили започна третата парламентарна сесия с традиционния си тур
от консултации върху предстоящата законодателна програма на парламента.
В стремежа си да имитира големия брат Евролевицата
явно показва, че е изчерпала въображението си.


Трудно обяснима нервност


е обхванала и депутатите,
обрекли се на националното спасение. Съобщението от Позитано
20, че социалистите ще искат да се гласува недоверие на кабинета,
предизвика пълен хаос в техните и без това нестройни редици. И
въпреки че на пръв поглед объркването беше овладяно бързо, изглежда,
че мощни подводни течения продължават да мътят единството в коалицията.
Както и при Евролевицата, отсъствието на представителите на ОНС
от пленарната зала в деня на гласуване на вота се превърна в откровено
самопризнание за осъзната липса на политическо самочувствие. Вероятно
парламентарната стеснителност на спасителите е основната
причина да правят многобройни агресивни изказвания в провинцията
и извън сградата на Народното събрание и в същото време им да
отсъстват редовно при пленарните гласувания.


Друг сигнал за задълбочаване
на комплекса за малоценност, който либералната коалиция развива,
е нежеланието на Ахмед Доган да се среща с лидерите на двете големи
партии - СДС и БСП. И въпреки че привидната му свенливост може
да изглежда романтична в очите на някои девойки, за обществения
имидж на едни сериозен политик тя е по-скоро пагубна. Още по-пагубна
обаче може да се окаже натрапващата се непоследователност в позициите
на ОНС. За три седмици членовете му така и не успяха да си изяснят
доверяват ли се, или не се доверяват на правителството на Иван
Костов. Седмица преди гласуването Димитър Луджев беше категоричен,
че кабинетът трябва да бъде бламиран. Ден по-късно тази му категоричност
беше вече с обратен знак. От дебатите по повод поискания вот пък
стана ясно, че спасителите се затрудняват да вземат решение и
не са способни да преценят добре или зле управляват сините. Избраният
от тях вариант да не влязат изобщо в пленарната зала по време
на гласуването напомняше поведението на щраус, който в стремежа
си да избяга от действителността безпомощно крие главата си в
пясъка, а щом реши, че опасността е преминала, щръква отново над
всички. Няколко дни след вота, на почтително разстояние от столицата
и най-вече от парламентарната трибуна, Ахмед Доган отново събра
смелост и вирна глава с дръзки прогнози за скорошната гибел на
кабинета на Костов. Въпросът обаче е как ще се случи това, след
като сегашната опозиция не е в състояние да поеме никаква отговорност
за нищо. Явно силата и на ОНС, и на Евролевицата е само в приказките.
И колкото по-далече от парламентарната трибуна са казани, толкова
по-смели и нападателни са те. Когато дойде момент за поемане на
отговорност, и едните, и другите


предпочитат да напуснат
залата


Колкото и странно да звучи,
единствените, които поеха изцяло бремето на категоричното решение,
се оказаха депутатите от разпадналата се парламентарна група на
Бизнесблока. Едни от тях подкрепиха правителството, други се въздържаха
да раздават оценки, но повечето открито и достойно изразиха позициите
си и ги потвърдиха с ясен вот.


Гласуването е поемане
на отговорност. И дори когато изборът е въздържал се,
той пак е символ на ясно обявена принципна позиция. Жорж Ганчев
и депутатите, които избраха този вариант, демонстрираха ако не
категоричност, то поне парламентарно самочувствие и осъзната отговорност
за решението си. На Евролевицата и на ОНС не им достигна нито
политическата воля, нито необходимата смелост, за да застанат
на такива откровени и ясни позиции. Този път Бизнесблокът поведе
играта в центъра. Христо Иванов и Жорж Ганчев не пропуснаха шанса
си.


БСП раздаде карти от колода
без козове. Поради тази причина победител нямаше. Единствените
губещи се оказаха тези, които не изиграха играта докрай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във