Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРЛАМЕНТЪТ В ПОЗА РАЗКРАЧЕН СТОЕЖ

Несигурно и опасно е да си депутат при новия глобален икономически ред. Но за тази драма не сме виновни нито ние, избирателите, нито онези, които подреждаха листите. Драмата е в умствената недостатъчност и в липсата на четене. А четенето е ежедневна грижа и на г-н Симеон Сакскобургготски, и на йорданската кралица Раниа. И бъдещият президент на България трябва много да е чел, усети се спряганият за такъв Димитър Попов. Само с ослушване не става.За да схванат прогнозата за новото време, нашите депутати е добре да се запознаят с трудовете на световните икономически професори - синоптици Лестър Търоу, Джефри Сакс, Зигмунд Бауман, Джон Гълбрайт, Арнолд Тойнби и т.н. Всички те прогнозираха появата на глобалната икономика, която подчинява политиката. В тази скоростна икономика новото време носи повече пари от старото, защото разчита на новите информационни технологии. Парите се движат със скоростта на светлината. Информацията трябва да се движи по-бързо - заяви Дуейн Петерсън, изпълнителен директор в Мерил Линч.Според друг влиятелен икономист - Джефри Сакс, съветник и на нашия президент, глобализацията на света и проблемите на бедните страни са скачени съдове. За да не нарушим комфорта на свръхбогатите, трябва да сме послушни пред капризите на инвеститорите. Ако приемем, че България е компания, съгласно законите на новата икономика, тя ще принадлежи на хората, които инвестират в нея. И решенията се вземат от инвеститорите. Във времето на сателитните комуникации парите не се пренасят от кервани Глобалният инвеститор може да прехвърли капиталите си навсякъде, където е разузнал терени за по-високи дивиденти, оставяйки местните да си ближат раните, да поправят щетите и да изхвърлят боклука. Мобилността на парите създаде безпрецедентно освобождаване от отговорности. Ако местните надуват мускули, ако теренът изисква разход на сила или уморителни преговори, капиталът си намира друг ангажимент.Глобалните финансови пазари и икономиката на нематериалното изискват от нас (а и от всички бедни) да счупим трите крака на националния си суверенитет: икономическия, военния и културния. Глобалният ред, рисуван от икономистите, налага нова роля на държавата. От малките държави се очаква да се грижат само за законодателната и изпълнителната си власт. За бившите комунистически страни, пише проф. Зигмунд Бауман, е въпрос на пренагласа да отдадат своята икономическа и военна независимост на някой нов блок. А това са, както ги нарече Бутрос Гали, новите велики сили ЕС, НАТО и ООН. Спасителната сламка за унищожените икономически държави (като България) или за надлежно измислените (като Македония) е над-държавата ООН. Тази идея на Ерих Хабсбаум сп. New Left Review посочи така: По-голямата част от членовете на ООН вероятно скоро ще бъдат републики, създадени в началото на ХХI век, еквивалентни на Сакскобургготската.Днес глобалната икономика ни е отредила една гола роля - да бъдем обикновена служба за сигурност на мегакомпаниите. А националното правителство, единодушни са икономическите експерти, е длъжно само да администрира делата и да узаконява реда на територията в името на икономическите господари на света. Свободното движение на капитали и електронна търговия искат от държавата да си гледа политиката и да не се меси в икономиката, за да не предизвика шум по веригата.Безкомпромисни са заповедите на новия икономически ред. Единствената икономическа задача на правителството е да осигури уравновесен бюджет, по-силна подкрепа на бизнеса и да запази населението от пазарната анархия. На всеки да се гарантира порядъчен доход, поне за да няма болести, които да заплашат и богатите, категоричен е Дж. Гълбрайт.Правителството на Симеон от първия си ден се развихри да отговаря на тези изисквания. Именно глобалната икономика изисква да се махнат РМД-тата, за да не се раздробява икономиката; да се освободим от старите закони и данъци, които обслужват заводските магнати, а ощетяват нематериалната, информационната индустрия; да се постави чужд надзор на митниците, за да се избели сивата икономика; да се съкрати държавната администрация, за да се освободи място за скоростните сътрудници на глобализацията - компютрите.Правителството на Симеон следва да се вслуша и в по-радикалните препоръки, публикувани в Le Monde (29 август 1997): Министерството на ХХI век е министерството на телекомуникациите (у нас - на транспорта и съобщенията), което ще отговаря за съюза между финансовите интереси и потоците от данни, пари, стоки и хора. Министерството на финансите, няма как, ще остане (затова Симеон прие само него в ресора си), но идеалът е да се премахне Министерството на икономиката. Правителството в ХХI век, според великите сили, трябва да е лишено от правото на макроикономическото управление. Нещо, което Иван Костов се направи, че не чува.Затова пък новият ни икономически министър е в час с глобалните пазари, с условията на Световната банка, МВФ и Банката за международни разплащания в Базел. Със самочувствие на агент на световния капитал Николай Василев смело заяви (според нас - непосветените, недипломатично), че Турция е страна с високи данъци и никаква финансова стабилност, в която банките са на ръба на пропастта и макроикономиката е в много тежко състояние. Именно познаването на критериите за новия ред направи нашия министър и доклада му Новата икономика: Електронната икономика гвоздея на източноевропейската среща в Полша от 7 септември.Лидерите на партиите, управляващи бедните страни, трябва да работят в сътрудничество с тези, които оглавяват голямата индустрия в областта на информационните технологии - писа миналата година в сп. Икономист Джефри Сакс. Логично и нашият лидер Сакскобургготски прие инструктажа на Влиятелните кръгове при срещите си в Брюксел.Но, както каза самият Симеон, да не обременяваме народа с научна терминология. Ще се върнем към по-достъпната - политическата. Новият икономически ред изисква радикална промяна и на парламентите: и на Конгреса на САЩ, и на британските и френските камари, и на норвежкия Стортинг, и на немския Бундестаг. Демокрацията на ХХI век, твърди Алвин Тофлър, ще се гради с нов парламент, нова съдебна система и нови конституции. Не е тайна, че Конгресът на САЩ отдавна е пречка за свободния летеж на капитали. Според сп. Файненшъл сървисиз ревю, когато Конгресът е във ваканция, борсите ликуват99% от ударите на Уолстрийт между 1897 и 1999 г. са били през лятото, когато представителите не заседават. Наскоро и британският депутат Джон Редууд заяви във в.Гардиън, че шумната и непочтена демокрация умира. Парламентът вече се възпираме като говорилня, която не може да реши проблемите на хората. И в САЩ, и в Англия на никого не му пука за избори, защото им приличат на скъпоструваща корида между професионални манипулатори на публиката. За никого не е тайна, че и в страните извън ЕС търговските и индустриалните закони, законите за здравето, сигурността, земеделието, храните се решават в Брюксел. При това - без публичност, без надзор от журналисти и без антракти за лобиране. Интересното в един парламент са вече само въпросите към премиера.Защо парламентът деградира? Защото партийно обвързаното лице се оказва непълноценно при обсъждането на бързо усложняващите се държавни проблеми. При изграждането на законите депутатите разчитат на подкрепата на външни съвети и експертни групи. Известни са вече намеренията на Симеон Сакскобургготски да свиква експертни съвети по всяка тема. А по този начин съвсем естествено законодателната власт се прехвърля от парламента към неизборни държавни сътрудници. Ето защо погледът на Симеон е към държавните агенции, а не към НС.Не само българският, а и парламентите по цял свят са еднакво претоварени и в резултат на това все по-безполезни. Дори се оказва, че обучаващите се непрекъснато граждани и работещите с ИНТЕРНЕТ могат да вземат сами политически решения и да ги подават, примерно, чрез петиция към законодателното тяло. И какво му остава на НС освен да бъде проводник на разумни идеиПленарната зала ще бъде ту багажна магазия за вносни решения, ту гара разпределителна за вече не толкова народни, колкото регионални представители. Всички депутати, а не само от Движението, трябва да се движат. Но не като блуждаещи електрони, а само до избирателния си район.За пример ще им служи, да речем, Борислав Цеков от НДСВ. Той обеща на всеки три месеца да се отчита за работата си в Силистренския регион. Докато партии и коалиции изискваха от своите депутати да култивират носталгия и да лобират за нечия промишленост или профсъюз, Симеон има по-модерно изискване - да знаят чужди езици. От това, разбира се, пострадаха първо неговите хора: Весела Драганова, която се оказа вън от важна международна мисия, и Галя Дичева, която вместо да оглави личната програма на премиера, си остана домашен секретар във Врана.Впрочем Симеон малко се интересува от депутатите. Не като от държавни служители в чужбина, а като на хора, на които ще се плаща не за стаж и дипломи, а за конкретен принос. Симеон съвсем не е популист, защото очевидно страни и от депутатите. Вероятно му тежи споменът за Фердинанд, който наел за градинар руснака Иван и често се хвалел. Е, Иване, а твоят цар някога да е разговарял така с тебе? - попитал го веднъж. Ваше Височество, отговорил градинарят, Император всероссийский не пизда, чтобы разговаривать с всякими садовниками.Симеон съвсем не е притеснен и от нееднородността на парламентарната си група: в правилника на НДСВ бе записано, че единството ще се гарантира от груповата дисциплина и ще бъде наказвано с порицаване или отлюспване. Симеон и днес поглежда към всичките 240 депутати и търси мотивиращи целия колектив личности, които не са партийни рожби и казват истината. Като Иван Пеев-Плачков, когото цар Борис III попитал: Мислите ли, че някъде греша?, а той отговорил: Да, Ваше Величество. На вас ви липсва смелост да вземате самостоятелно решения. След което царят повече не го погледнал. Днес Симеон има нужда от харизматична личност вътре в парламента, която да не гони партийния вятъра да обединява всички с достойно поведение. Колко от партизираните депутати могат например да имитират равновесното поведение на проф. Андрей Пантев, който макар в опозиция, отправи от трибуната най-впечатляващото послание към новия премиер, който не обърка бутоните, когато бе решено да гласува въздържал се за новото правителство и който въпреки това е обнадежден от умните деца в него.Дори в глобалната икономика държавното законодателство ще продължи да съществува. Лошото е, ако самите законодатели се управляват въз основа на обичайното право - чрез харизма и върховен суверен. Вероятно винаги има нужда от Солон. Ако има Солон, опасността от произвол и шум по веригата е много по-малка. Нали и нацистите проповядваха харизматичната теория за номотета, поверяваща на фюрера задачата да изобретява правото във всеки момент. Опасността на българските представители е да приемат Симеон само като политически фетиш и да спрат да представляват дори себе си. Тогава парламентът ще стане съвсем като независимия, от когото нищо не зависи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във