Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРЛАМЕНТЪТ СТИГНА И ДО БЮДЖЕТА НА БНБ

След четиримесечен престой в парламента през тази седмица депутатите най-сетне ще приемат проектобюджета на БНБ за 1998 година. Наистина на 2 април членовете на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол намериха малко време да разгледат и обсъдят документа, но така и не гласуваха за влизането му в пленарната зала. После пък все не им достигаше кворум.


Причина за забавянето бяха и неочаквано откритите бели петна в Закона за БНБ. Там според депутатите липсва яснота какво представлява бюджетът на Централната банка. Ръководството й бе внесло в Народното събрание бюджет с приходи и разходи. Но народните избраници се позоваха на чл.48 от ЗБНБ, който не уточнявал дали става въпрос за приходите и разходите, или само за разходите. В ал.2 и 3 на същия член пък било записано, че Сметната палата проверява само разходите на БНБ. В крайна сметка заместник-председателят на Бюджетната комисия Венцеслав Димитров обясни досегашната практика да се одобряват само разходите, които трябвало да бъдат ограничавани. Логиката е, че 75% от превишението на приходите над разходите директно се превежда в държавния бюджет, а останалите 25% се заделят за фонд Резервен на банката.


Според управителя на БНБ Светослав Гаврийски бюджетът на Централната банка за 1998 г. е изготвен на базата на прогнозните показатели, договорени с Международния валутен фонд по време на преговорите през октомври миналата година, а именно при курс 1800 лв. за щатски долар, при 34.7% средна годишна инфлация и 16.4% - в края на годината. От внесения в парламента документ става ясно, че УС на БНБ е приел консервативния подход при изготвянето на бюджета си за тази година. В него са предвидени минимални разходи за лихви, комисиони и такси, за операции с ценни книжа и благородни метали, чийто размер не трябва да надхвърли 85 млрд. лева.


Разходите за издръжка на текущата дейност на БНБ се разделят от четири основни групи и се очаква да бъдат в размер на 61.01 млрд. лева. В първата и всъщност основна група се включват разходите за издръжка на паричното обращение, които са 39.54% от всички разходи. Сумата, заложена за производство на банкноти и за отсичане на монети, е 23 млрд. лева. Според ръководството на БНБ една част от средствата ще се използва за постепенната подмяна на банкнотите в обращение с нисък номинал с разменни монети. В останалите три групи влизат разходите за труд, за осигуровки и за материали, услуги, ремонт и амортизации.


Депутатите от Бюджетната комисия поискаха да узнаят на какви принципи са определени заплатите на членовете на управителния съвет на банката. Те препоръчаха да се създаде разпоредба за начина на определяне на възнагражденията на ръководството на БНБ, която да се утвърждава от Народното събрание.


В бюджета на Централната банка са предвидени и 28.503 млрд. лв. разходи за инвестиции. От тях 7.270 млрд. лв. са предназначени за довършване на печатницата на БНБ, 10.595 млрд. лв. - за покупка на имоти и строеж, 5.4 млрд. лв. - за изграждане на интегрирани системи. В същото време се отбелязва, че обемът на инвестиционната дейност за 1998 г. е с около 30% по-малък от миналата година. Това се дължи най-вече на факта, че основните разходи за изграждане на печатницата бяха извършени през 1997 година.


Бюджетната комисия предложи печатницата на БНБ да се обособи като търговско дружество на самостоятелна сметка. Като се има предвид производственият й капацитет, ще се препоръча на правителството и другите държавни органи да й възлагат отпечатването на паспорти, държавни ценни книжа, бандероли и други документи, изискващи специална защита - заяви Йордан Цонев.


Депутатите от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол са единодушни, че сегашният Закон за БНБ трябва да се измени и допълни, за да бъдат отстранени съществуващите в него неясноти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във