Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРЛАМЕНТЪТ ОБНОВИ СЪС ЗАДНА ДАТА И ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

Дългоочакваните от банки
и фирми промени в Закона за счетоводството най-сетне видяха бял
свят. След кратки парламентарни дебати (очевидно счетоводството
не е най-силният предмет на народните ни избраници) промените
бяха окончателно приети през миналата седмица, въпреки че по принцип
трябваше да се гласуват заедно с пакета от данъчни закони и преди
Закона за държавния бюджет за 1998 година. След доработката на
Министерския съвет и забавеното по незнайно какви причини разглеждане
на нормативния акт сега новият Закон за счетоводството влиза в
сила със задна дата - от 1 януари 1998 година. Е, по-загубена
работа - здраве му кажи, и то в държава, която претендира за коректни
взаимоотношения с данъкоплатците си и иска да въведе ред в попълването
на хазната. Случаят със задната дата не е единствен.
Той до голяма степен показва подготовката на българската администрация
и обяснява защо една немалка част от парите, предвидени в бюджета,
не идват на никаква дата. Но контрата, разбира се, никога не остава
нито в чиновниците, нито в творците от Народното събрание.


Колкото до новите изменения
в Закона за счетоводството, с тях се въвежда ясно разграничение
между краткотрайни и дълготрайни активи. Така че предприятията
ще ги посочват в отделни пера на балансите си, които публикуват.
Разделението важи и за инвестициите в ценни книжа. Новата разпоредба
дава възможност на предприятията, и по-специално на инвестиционните
посредници и дружества, банките и приватизационните фондове да
декларират пред властите коя част от портфейла им се смята за
краткосрочна (със срок на задържане до една година) и коя за дългосрочна
(с по-голям срок).


Дългосрочните инвестиции


ще се оценяват в края
на всяка финансова година по справедливата им стойност.
Досега те се водеха в баланса на дружеството по цена на придобиване.
Според определението на закона справедлива цена е сумата,
за която един актив може да бъде заменен или един пасив да бъде
погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване
на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена
или пазарна цена. Според експерти пък справедлива
стойност на акциите на дружествата, регистрирани на борсата,
ще е цената, по която те се търгуват там в момента на преоценката.
Същият принцип ще важи и за дългосрочните ДЦК (включително и за
облигациите по ЗУНК), за които БНБ публикува котировки от свободния
пазар. Досега такава преоценка се правеше само на инвестициите
в чуждестранна валута.


Ако в края на годината
след преоценка на дългосрочните ценни книжа в портфейла на дружеството
се окаже, че стойността им е по-висока от първоначално записаната
в баланса, положителната разлика ще се отчита по сметка Преоценъчен
резерв. Тя няма да се облага с данъци. Ако през следващата
година общата цена на портфейла с дълготрайни ценни книжа спадне,
отрицателната разлика ще се компенсира за сметка на натрупания
счетоводен резерв. В случай че той е недостатъчен, предприятието
ще реализира текущ финансов разход и ще намали облагаемата си
печалба. Ако обаче при продажба на актива е налице положителен
преоценъчен резерв, той се третира като финансов приход.


Тази система на счетоводно,
а и на данъчно третиране на дългосрочните инвестиции, позволява
на дружествата да формират финансов буфер, с който да застраховат
риска си от бъдещи загуби. Има и допълнително облекчение за инвестиционните
дружества, регистрирани по смисъла на Закона за ценните книжа.
При продажба на дълготрайни активи те ще отчитат постъпленията
си не като приход, а като резерв и това ще ги стимулира да правят
дългосрочни инвестиционни планове. Намалението на стойността на
дългосрочните им инвестиции ще става за сметка на резерва, а когато
нямат такъв или пък той е недостатъчен, те ще могат да отчитат
текущ финансов разход.


Същевременно въвеждането
на годишна преоценка на дългосрочните инвестиции изисква своевременна
и точна информация за борсовите цени на притежаваните акции, облигации,
държавни ценни книжа и за финансовото състояние на предприятието,
в което има дялове и инвестиционни имоти. При нашите условия набавянето
на тази информация ще е труден и бавен процес. Освен това е наложително
въвеждането и поддържането на строга аналитична отчетност на всички
дългосрочни инвестиции и на резултатите от тяхната преоценка за
минали периоди.


Инвестиционните имоти


на дружеството (сгради
и земи) ще се преоценяват по общия ред, предвиден за останалите
дълготрайни активи. С други думи, тяхната балансова стойност ще
се коригира при голямата ревалоризация в началото
на тази година и в края на всяка година с процент, не по-висок
от процента на увеличаване на цените на производителя, обявени
от Националния статистически институт. Това е една от съществените
разлики с предложения от правителството проект, който предвиждаше
преоценка да се прави едва когато инфлацията в рамките на една
година надхвърли 33 процента.


Въпросът как ще се оценяват
книжата на дружествата, които не са регистрирани на борсата, все
още обаче остава открит. Ако те са придобити в процеса на касова
приватизация, могат да продължат да се водят в баланса по стойността
на придобиването им. Ако обаче са купени срещу инвестиционни бонове,
пазарната им цена в края на 1998 г. може да се различава драстично
от цената за придобиване на търговете от масовата приватизация.
На практика се оказва, че поправките в Закона за счетоводството
не дават обективен критерий за оценка на портфейлите на приватизационните
фондове и акционерите на тези дружества няма да имат яснота за
цената на своите акции. В допълнение, данъчни експерти се опасяват,
че липсата на точна процедура за оценка на корпоративните акции,
които не се търгуват на борсата, дава широка възможност за създаване
на различни схеми за данъчни измами.


Краткосрочните инвестиции


По-различни са принципите
на оценка на краткосрочните финансови инвестиции в акции и в ДЦК.
Те ще се преоценяват в края на всеки месец, като новата им стойност
ще се записва по борсова цена. Но и тук ще се появи огромен проблем
с оскъдната все още информация за борсовите цени. Положителната
разлика в стойността на краткотрайните активи ще се води като
текущ финансов приход, а отрицателната - като текущ финансов разход.


Досега преоценка на ДЦК
не се допускаше, а краткосрочните финансови инвестиции се оценяваха
в края на годината при определени условия.


Промененият Закон за счетоводството
предвижда паричните средства, вземанията и задълженията в чуждестранна
валута да се преоценяват по централния курс на БНБ: в банките
- всекидневно, а в останалите предприятия - в края на всеки месец,
като курсовите разлики се отчитат като финансов разход или приход.
Докато за банките и небанковите финансови институции тази разпоредба
не е нова, то в предприятията преоценката се правеше само в края
на годината (при повишаване на курса - преоценка само на задълженията,
а при понижаване на курса - преоценка само на паричните средства
и вземанията).


До какво ще доведе въвеждането
на текуща оценка на валутните активи и пасиви в нефинансовите
институции? Експерти твърдят, че предприятията, чиито валутни
активи и пасиви са приблизително равни, няма да имат промяна на
финансовия си резултат. Но в случаите, когато валутните задължения
са повече от валутните активи, предприятието ще реализира отрицателни
курсови разлики и загуби. Ако пък валутните активи превишават
валутните пасиви и средният курс на наличните валутни парични
средства е нисък, ще се реализират значителни положителни курсови
разлики и печалби. Експертите прогнозират, че това ще е често
явление, тъй като благодарение на инфлационните процеси през последните
няколко години наличните валутни средства на предприятията са
с по-нисък курс от сегашния. Ще се реализира т. нар. допълнителен
доход от притежание, който, като съставна част на печалбата,
ще се обложи с данък. За да се осигури левов ресурс за внасянето
на този данък обаче, предприятията ще са принудени да продадат
част от наличната си валута.


Би могло да се каже, че
въвеждането на текущата оценка на валутните активи и пасиви в
нефинансовите предприятия и тяхното отразяване в баланса по пазарната
им стойност ще доведе до увеличаване на приходите в бюджета.


Все пак отделни инвеститори
ще прекарат


поне още една година на
тъмно


Приетите миналата седмица
промени в Закона за счетоводството се разминават с очакванията
на повечето банкери и бизнесмени за по-голяма откритост на информацията
за публичните дружества. Задълженията за публикуване на счетоводните
отчети остават същите, както и в досега действащия закон. Те засягат
предприятия, чиито годишни баланси и отчети за приходите и разходите
се заверяват задължително от експерт-счетоводител. Инвеститорите
обаче се надяваха, че поне предприятията от масовата приватизация
ще публикуват отчетите си и за полугодието.


Наистина Законът за счетоводството
задължава дружествата, които предлагат публично акции или облигации,
да представят годишни и шестмесечни отчети, но само пред Комисията
по ценните книжа. Същото изисква и Българска фондова борса от
инвестиционните посредници, които котират акции на дружества от
масовата приватизация, а преобладаващата част от тях са банки.
Проблемът е, че в българския Търговски закон все още липсва ясна
дефиниция що е то публично акционерно дружество и дали предприятията
от боновия списък могат да се смятат за такива. Нещо повече, чуждестранните
експерти заявяват, че е крайно време да се даде и по-голяма публичност
и на данните за състоянието на държавните предприятия, които ще
се приватизират чрез продажба на пакети от акции.


Освен всичко друго подновеният
Закон за счетоводството предвижда съдържанието и формата на балансите,
на отчетите за приходите и разходите и на отчетите за паричните
потоци на банките и на небанковите финансови институции, на застрахователните
и на инвестиционните дружества да се определят с националните
счетоводни стандарти, които ще се утвърждават от Министерския
съвет. Досега за банките те се определяха от министъра на финансите
и управителя на БНБ, а за всички останали - от министъра на финансите
и председателя на Националния статистически институт.


Всъщност най-хубавото
на променения закон е, че промените му не влизат в сила, да речем,
от 1 януари миналата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във