Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПАРТИИ, ЗА КОИТО НИКОЙ НЕ Е ГЛАСУВАЛ

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПАРТИИ, ЗА КОИТО НИКОЙ НЕ Е ГЛАСУВАЛВ началото - разгърнато, курсивНародните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическата си ориентация. Минималният брой е 10 души, като всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група. Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е записано в глава четвърта на правилника на НС, предложен и одобрен от управляващото мнозинство в началото на мандата му. По смисъла на досегашния избирателен закон пък парламентарно представени са онези партии и коалиции, които са събрали над 4% от бюлетините на изборите или са имали в предходното Народно събрание толкова депутати, че да образуват парламентарна група през цялото му съществуване.До тукПротиворечието между двата текста е очевадно, но това не пречи на политиците да си затварят очите. Така, съвсем лесно и невинно и съвсем законно, разбира се, волята на избирателя бива подменяна. Схемата е много проста. Първо някой става депутат с листите на една партия или коалиция. След влизането във властта обаче, по принципни, а най-често по конюнктурни причини недоволни от нещо депутати се отделят от партията, вкарала ги в парламента, и създават нова формация.Това далеч не е всичко, което раждат изобретателните мозъци на родните политици, когато стане въпрос за прескачане и заобикаляне на закони. Оказва се, че парламентарна група - партия ражда. Тази схема бе използвана вече няколко пъти само в рамките на последния парламент. Тя е доста по-лесна и отваря широко вратите за създаване на партия, при това с парламентарно представителство още преди самата партия да е учредена. И ако в европейския свят, както твърди Юлияна Дончева от Новото време, също има практика недоволни депутати да излизат от своите и да се обединяват в нови парламентарни групи, то създаването на партия, след като вече има парламентарно представителство, си е български патент. Това направиха не само Новото време, но и ДСБ на Иван Костов, и Национален идеал за единство (НИЕ), която остана да съществува май само на книга, след като групата се разпадна.Шест по-значими партии и коалиции премериха сили на парламентарните избори на 17 юни 2001 година. Това бяха управляващата тогава коалиция ОДС, която включваше СДС, ДП, БЗНС-Народен съюз, Българската социалдемокартическа партия и НДПС (което се изтегли от коалицията малко преди изборите, но кандидатите му останаха в листата на ОДС); Коалиция за България (КБ), обединяваща БСП и други по-малки леви формации; новосъздаденото Национално движение Симеон Втори, коалиция ДПС с Либералния съюз и Евророма; Българската евролевица и двамата й коалиционни партньори - Българска единна социалдемократическа партия и БЗНС; коалицията Гергьовден - ВМРО. Само четири от явилите се на изборите партии и коалиции преминаха четирипроцентната бариера и разпределиха депутатските места в 39-ото НС. НДСВ получи 120 мандата; ОДС - 51 мандата; Коалиция за България - 48 мандата; ДПС взе 21 мандата. Така в НС бяха сформирани четирите парламентарни групи, които проведоха първото си заседание на 5 юли 2001 година. Четири години по-късно, в края на мандата, парламентарната група на станалото партия Национално движение Симеон Втори, е управляващо малцинство с 94 депутати, Коалиция за България се превърна във втората по големина група с един депутат по-малко от началото - общо 47, новосъздадената Костова партия ДСБ има 28 депутати, които влязоха в парламента с листите на ОДС, ДПС има 19 представители, а СДС остана с 15 депутати. Новото време, които не съществуваха по време на изборите, имат 10 депутати, а създадената парламентарна група Народен съюз на БЗНС-НС, ДП и група народни представители имат 11 депутати. Освен тях в парламента пребивават и девет независими народни избраници, повечето от които са влезли с жълта бюлетина. Как се случи така, че за четири години парламентарните групи в Народното събрание се увеличиха почти двойно?Големите реорганизационни процеси протекоха основно през март 2003 година. Това бе рождената дата на почти всички нови парламентарни групи. Голямото цепене засегна основно сините. Драмата, която окончателно разби партия СДС, стартира непосредствено след загубата на парламентарните избори, когато лидер за кратко стана Екатерина Михайлова, а впоследствие бе заменена от Надежда Михайлова. Близо година Иван Костов бе вътрешна опозиция. Отцепването бе дълъг процес, включително и в парламента. По-голяма част от депутатите в групата на ОДС се оказаха на страната на Костов и Надежда Михайлова, заедно с 12 свои хора, се видя принудена да създаде нова парламентарна група - СДС. Така се разграничи от Костов и от ОДС. Костов не само получи нова парламентарна група с името на партията Демократи за силна България, която бе учредена по-късно, но и остави Надежда на задните парламентарни банки.Изобретателността на Костов обаче едва ли би могла да се мери с тази на Новото време - те дадоха най-яркия пример за това как се прави от нищо нещо. Влезли с листите на НДСВ, нововремци дълго време бяха най-шумната и активна част сред жълтите редици. Първо създадоха дискусионен клуб Новото време на името на иначе атрактивната Група за натиск Новото време, учредена през 1999 г. предимно от хора на изкуството. През март 2003-а клубът се превърна в парламентарна група, която остави управляващото мнозинство в малцинство, а четири месеца по-късно в политическия живот се появи партия със същото име. Нововремци продадоха обратно гласовете си на НДСВ в подкрепа на Бюджет 2005 и подписаха споразумение със Симеон и Доган, че ще бъдат третата партия в така наречения управляващ Либерален алианс. В крайна сметка резултатът от сложната акробатика е едно министерско кресло за няколко месеца и някой и друг пост в изпълнителната власт.Една от най-бурните и кратки истории обаче имаше парламентарната група Национален идеал за единство (НИЕ). Тя бе създадена от недоволни царски депутати, а партията със същото име, формирана впоследствие, остана да фигурира само на хартия, след като групата се разпадна със същата скорост, с която бе създадена. Пак в началото на 2003 година Марианна Асенова, Никола Николов, Пламен Кенаров, Димитър Стефанов, Мария Гигова и Иван Козовски напуснаха НДСВ. Заедно с първите отцепници от царската фаланга, независимите Надка Пангарова, Сийка Димовска, Стела Банкова и Владимир Димитров, с които достигнаха заветния брой за сформирането на парламентарна група, депутатите създадоха НИЕ, а Николов, който дотогава бе член на Оборище, стана неин председател. Групата не успя да просъществува и една година - в началото на 2004-а Асенова я напусна, с което депутатите в НИЕ останаха с един по-малко от нужната бройка според правилника на НС и групата се разпадна. Асенова стана член на политическото ръководство на движение Социалдемократи на Николай Камов. Останали сами, трима от вече бившите депутати от НИЕ приеха поканата на Анастасия Мозер за създаването на поредната нова парламентарна група - Народен съюз, от БЗНС-НС, ДП и група народни представители. Групата стана седмата поред, най-малка формация в Народното събрание. От вълната на делене и роене не бяха пропуснати и ДПС и Коалиция за България. В началото на парламента един от заместниците на ДПС Осман Октай се скара с лидера Ахмед Доган. Причината - обвинението на Доган, че Октай е присвоил 350 хил. долара покрай предизборната кампания. Резултатът - Октай излезе от групата на ДПС и остана независим депутат, лидер на организацията Демократично крило, която неотдавна стана една от петте учредители на Балканска лига, обявена като алтернатива на ДПС. КБ също се размина с само с една жертва за четирите години мандат - лидерът на ОБТ Кръстьо Петков, който участваше в Нова левица. Петков сформира Български републикански блок със земеделеца Яне Янев и Гюнер Тахир, но след като Янев отиде при Надежда Михайлова, Петков създаде Коалиция на розата със социалдемократа Александър Томов и напусна парламентарната група на КБ.Сред останалите по-незабележими промени е излизането от НДСВ на Елка Анастасова, която изкара почти целия парламент като независим депутат. Както и прелетът на жълтата депутатка Мима Ненкова от НДСВ в СДС. Последните двама, които останаха извън групата на царските депутати са представителите на Оборище Теодора Литрова и Николай Чуканов, с гласовете на които бе свален председателят на парламента Огнян Герджиков по време на парламентарната криза.За бума на никнещите като гъби парламентарни партии се оказа тясна дори сградата на Народното събрание. След като се видя затруднен да осигури самостоятелни стаи за всички нови групи, доскорошният председател на парламента Огнян Герджиков заплаши, че може да се наложи да излезе да работи в палатка пред НС, след като предостави и собствения си кабинет на новите формации. Заплахата му може би щеше да стане реалност, ако роенето, цепенето и деленето бяха продължили. Но мандатът изтече и е време за нова тактика. Сега политиците започнаха да се обединяват в, меко казано, странни компании. И да объркат така избирателите си, че те да се чудат за кого всъщност гласуват. ЕДНО КЪМ ЕДНОЕлка Атанасова, независим депутат Г-жо Атанасова, влязохте като депутат от НДСВ, а после станахте независим депутат. Не беше ли това подмяна на вота на избирателя?- Аз съм един от учредителите на НСДВ, далеч преди движението да влезе в парламента. Излизането ми от групата през март 2002 г. беше свързано пряко с това, което ние заявихме и с което спечелихме общественото доверие, и онова, което се случваше на практика. Не можах да остана безучастна към процесите, които започнаха в НДСВ след влизането ни във властта. Формираха се различни центрове. Аз бях член на политическото ръководство на коалицията между НДСВ, Партията на жените и Оборище, но въпреки това не участвах реално във вземането на каквито и да са решения. В НДСВ се водеха битки, имаше противоборство дори по отношение на това дали НДСВ да бъде партия, или не. Не трябва да забравяме, че идеята бе НДСВ да не е партия от познат тип, а национално движение. С решението да се регистрира партия започна подмяна на първоначалните идеи, започна недоволството, рейтингът падна рязко. Позволихме си да отправим апел към премиера за изпълняване на социалните и икономическите обещания, за връщане на курса, който бяхме обещали, за демокрация в групата. Впоследствие разширихме тези акценти, които бяха част от философията на самия премиер, изказвана в различни негови речи. Други в НДСВ надделяха и ние подадохме оставки. В никакъв случай обаче не забравяме защо сме тук. Не бих нарекла това подмяна на вота, защото сме отговорни и държим на политиката, с която сме влезли в парламента. Доц. Пламен Кенаров, депутат от БЗНС - Народен съюзДоц. Кенаров, влязохте в парламента с листите на НДСВ, после бяхте в парламентарна група НИЕ, а след разпадането й станахте депутат от БЗНС - Народен съюз? Не е ли това подмяна на вота на избирателя?- Влязох от листите на Национално движение Симеон Втори, което беше непартийна структура, а не от листите на партия НДСВ. Поради подмяната на вота на българските граждани - от национално движение НДСВ се превърна в партия, аз напуснах партийната структура. Заедно с други колеги създадохме парламентарна група НИЕ - Национален идеал за единство, като реакция на това, което ставаше в новата жълта партия. Тя събра само министри, народни представители и областни управители. Такава партия аз не мога да приема. Останахме независими и поради сериозните политически процеси на преструктуриране вдясно, бях поканен от г-жа Мозер да направим нова парламентарна група на равнопоставени начала. Аз влязох в 39-ото Народно събрание като част от управляващите, участвах през първите шест месеца в управлението и виждайки недостатъците на превръщането на едно национално движение в партия и превръщането на бивш цар в партиен секретар, напуснах това движение и станах опозиция.Проф. Иван Козовски, независим депутат Проф. Козовски, влязохте с листите на НДСВ, а сега сте независим депутат? Не е ли това подмяна на вота?- В известен смисъл и така може да се тълкува, но веднага трябва да отбележа, че никога не съм членувал в партия НДСВ. Когато влязохме в парламента, бяхме гражданско обединение, национално движение. Аз съм прагматичен човек и останах крайно разочарован от качеството на хората в парламентарната група на НДСВ, в която има много малък процент компетентни, една значителна част са под средната интелигентност на българина, а има и някои други, предимно от женски пол, които имат качества да са в други сгради, но не и в парламента. Това е първото, което ме накара да взема това решение, но такъв е субстрактът на група, събрана от кол и въже. Освен това аз, като компетентен в здравеопазването човек, се опитах да помогна в тази сфера и предложих някои поправки и проектозакони. Нито един от тях не бе приет... Не мога да търпя и нахалниците, особено когато са обградени с корупция и когато нямат чувство за мярка, а такива са по-голямата част, особено от по-младите членове на НДСВ.Елиана Масева, депутат от ДСБГ-жо Масева, влязохте в парламента с листите на ОДС, по-късно бе създадена парламентарна група и партия ДСБ, която не е участвала в изборите. Не беше ли това подмяна на вота на избирателя?- Ние не сме напускали ОДС. Искахме да запазим идеята и каузата като дефинираме ясно позицията на дясната опозиция в българския политически живот. Напуснахме СДС, защото те не видяха кризата, нямаха визия за бъдещето и пред нас имаше само една алтернатива - да създадем нова формация, партия, която да отговаря на интересите на хората, които са ни избрали. Ние продължихме да осъществяваме парламентарна и политическа дейност под името ОДС, но когато то беше присвоено от партия СДС и коалиционните й партньори, решихме, че е съвсем нормално да променим името на парламентарна група Демократи за силна България. Не бих казала, че сме изменили на каузата или идеите, напротив. Избирателят се нуждае от ясна политика, която да даде пример за това, че в България има реално дясно пространство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във