Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕКОРАЦИЯ?

Като изключим избирането на надзорен съвет на Агенцията за приватизация, досега парламентът не е гласувал нито едно решение, свързано с широката рамка на управлението. Депутатите изкараха ваканцията си, без да са дали вота си нито за икономическата програма на кабинета, нито за външнополитическата. Да не говорим за цялостната управленска стратегия на правителството. Разбира се, най-простото обяснение за това е, че въпросните стратегии не бяха готови, докато депутатите още бяха на работа.
Сега пък, когато отново са в Народното събрание, икономическата програма на премиера не само е налице, но и предстои да влезе в действие. Обикновено такъв мащабен документ, който представлява фундаментът на икономическото ни развитие, минава през парламента и получава одобрението поне на мнозинството. Дали ще стане така? Или стратезите на правителството и най-вече самият Симеон Сакскобургготски са решили да прескочат въпросната институция?
По подобен начин стоят нещата с външнополитическата активност на правителството. По време на посещението си в Брюксел премиерът Сакскобургготски всъщност би следвало да представи външнополитическата стратегия на страната. Параметрите на външната политика обаче също не са обсъдени в парламента. От малкото на брой, но обширни изявления на премиера и на външния министър Соломон Паси се разбра за какво ще се бори страната ни през тяхното управление. Нищо лошо, но тежката санкция на парламента ще придаде сила и авторитет на доктрината.
Теоретично погледнато, сега кабинетът няма мандат да води една или друга политика. Не се ли създава по този начин впечатлението, че новата власт подменя функциите на институциите - бавно и полека... По принцип ролята на парламента не е само да гласува закони, а да легитимира основополагащите намерения на правителството - като ги приема или отхвърля. Това дава възможност все пак за някаква форма на взаимен контрол.
Може да се поспори по въпроса доколко такъв механизъм реално е функционален. Досега многократно сме били свидетели на проформа гласувания в Народното събрание, включително и за управленски програми. За някои това може да изглежда като чиста проба загуба на време, ако се възприеме презумпцията, че мнозинството така или иначе ще гласува спуснатите предложения. Въпросът обаче има и чисто принципна страна, която е доста по-важна. И тя е свързана с ролята на отделните власти и с конституционно заложените им функции. До голяма степен откриването на новата парламентарна сесия и функционирането на Народното събрание през следващите месеци ще дадат отговор на въпроса дали става дума за трайна тенденция в българския обществено-политически живот и в дейността на институциите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във