Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРЛАМЕНТАРЕН НАЧИН ДА СЕ ПЛАШАТ ГАРГИТЕ

В централите на БСП и СДС напоследък усилено си говорят за вот на недоверие към правителството. Впрочем напоследък е силно казано - тази песен дейците от Позитано 20 и Раковски 134 пеят от година време. Може и още година така да си остане, ако властта не подава толкова услужливо тавата с гафовете и управленските скандали. Та на опозициионните партии хем да им се изостря апетитът, хем все пак да не им стиска... Власт е това, избори, шансове, сметки. И все пак социалистите дъвчат темата за доверието и недоверието към властта с ожесточение и протяжно, но нищо конкретно по въпроса не правят. Междувременно от Раковски 134 решиха да ги изпреварят. Явно заради вътрешните си проблеми синята опозиция първа се мобилизира и видя в тази стъпка начин да отклони вниманието от собствените си проблеми. През седмицата заместник-председателят на СДС Пламен Орешарски обяви, че сините ще искат вот на недоверие на правителството заради икономическата му политика, с която мнозинството забавяло икономическото развитие на страната. Решението на Националния изпълнителен съвет ще бъде гласувано на заседание на Националния съвет на съюза на 13 май. Сред мотивите за искането са провалените приватизационни сделки, финансирането на общините и здравеопазването. Все неща, срещу които и социалистите от доста време роптаят. Те обаче, и по-конкретно председателят им Сергей Станишев, имат по-друго виждане за партийната политика и то се базира на стария шлагер, че БСП е националноотговорна партия, която не ще да използва вотовете самоцелно и за вътрешна консумация. Упрекът е прозрачен - докато на Раковски 134 атакуват управляващите, на Позитано 20 се готвят стратегически за следващите избори. Схемата е разбираема, като се има предвид, че двете опозиции са на различни изходни точки. Поради ниската си обществена подкрепа СДС няма какво да губи. Социалистите пък непрестанно се хвалят, че общественото доверие от 20% към тях е равно на одобрението към НДСВ и СДС, взети заедно, и всячески се опитват да придадат реализъм на прогнозата, че те ще са следващите управляващи. Не по-малко е обаче притеснението им от обвиненията, че искат властта на всяка цена. Заместник-председателят на БСП Румен Петков по принцип не изключва възможността за единни действия на синята и червената опозиция. Същото заяви и Сергей Станишев, при условие че мотивите на двете политически сили съвпадат. Социалисти и демократи вече веднъж обединиха усилията си - двете парламентарни групи внесоха поотделно вотове на недоверие около решението на правителството за закриването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ Козлодуй през 2006 година, но гласуваха еднакво и по двете искания. Това накара много наблюдатели да си припомнят словосъчетанието синьо-червена мъгла като характеристика на политическия ни живот. Предстоящото искане за гласуване на недоверие ще бъде трето поред за сините. Първият внесен от тях вот беше за здравеопазването.Дали този път лодката на управляващите ще бъде пробита? Едва ли, но това и бездруго не е целта на занятието. Кризата в бившата управляваща партия стана очевадна през миналата седмица и дори твърдите сини поддържници вече се колебаят коя е тяхната кауза. С изключение на становището си по иракския конфликт, синята партия май няма с какво друго да се похвали за всичките последни месеци. В партийната централа никой не обсъжда въпроса как сините да се борят за властта, защото за тях тя изглежда като трептящ мираж. Дори и сините да преодолеят бързо вътрешопартийната криза, пътят до спечелване на общественото доверие се очертава доста дълъг. Поради това много анализатори са склонни да приемат предстоящата синя парламентарна атака като опит за париране на обвиненията към лидерката Надежда Михайлова, че не води достатъчно ясна и твърда опозиционна политика. Такава е и целта на зачестилите напоследък изявления на СДС-лидери, че предсрочните парламентарни избори са единственият изход пред страната. Според Румен Петков червената партия ще решава в началото на май дали в крайна сметка да иска вот на недоверие към кабинета на Сакскобургготски, или не. Причините за протакането на решението не били вътрешни разногласия по темата, а изобилието от поводи, твърди той. Социалистите обсъждали като възможни теми социалната, икономическата политика на правителството, енергетиката, здравеопазването и др. Кръгът около председателя Станишев обаче залага повече на утвърждаването на лявата алтернатива, докато управляващите трупат максимално количество негативи. Привържениците на по-крайната политика обаче се изкушават от удобните поводи за вот. Освен заместниците на Станишев Петков и Румен Овчаров, сред най-отявлените привърженици на крайните политически мерки са и някои от коалиционните партньори на БСП, като ОБТ например. От цялата ситуация червената партия би могла да понатрупа точки, ако правилно изиграе картите си. Окаяното състояние на останалите политически сили е добре дошло за левите и проблемите в БСП изглеждат по-лесно разрешими. На Позитано 20 не могат да се оплачат, че обстоятелствата са против тях, защото на практика и мнозинството на НДСВ и ДПС, и синята опозиция са заети повече със собствените си проблеми. Управленските провали на настоящата власт може и да не застрашават статуквото засега, но с всеки следващ неуспех проблемите в мнозинството се задълбочават. И в парламентарната група на НДСВ, и в отношенията с коалиционния партньор ДПС. Кризата в СДС пък все повече затваря синята партия и едва ли вотът ще реши проблемите й. А всичко това дава чудесна възможност на социалистите да се опитат да затвърдят позициите си. Стратегията на левите е повече от прозрачна - лидерите на партията се опитват да докажат, че ръководят най-подготвената за властта организация, докато сините се занимават със самоцелни атаки към управляващите. В червената централа явно добре разбират и друго - че обществената апатия и разочарование може да бъде най-големият им враг. Както се видя преди две години.По всичко личи, че Станишев е позатегнал партийните редици и определено имаше причина за това. Дори още преди конфликтите в НДСВ и в СДС да се задълбочат, в червената централа, и най-вече коалиционните партньори на БСП, живееха с мисълта, че победата на следващите парламентарни избори им е в кърпа вързана, независимо дали правят нещо за постигането й, или не. Председателят на социалистите смъмри тогава съпартийците си за нехайството им да бутат БСП към управлението, без да се знае какво ще правят с него. И без да е ясно доколко реална е възможността то да им бъде поверено. Макар с явно неудоволствие, социалистите се заеха да скалъпят поредната си управленска алтернатива, която трябва да убеди гласоподавателите, че БСП е правилният избор. Тази цел се превръщала в основна за партията според члена на Изпълнителното бюро Бойко Великов. Първият проект, посветен на земеделската реформа, беше представен през миналата седмица. Сред приоритетите, по които ще работят социалистите, са още социалната политика и националната сигурност. Който се съмнява, че това ще е поредният документ, който ще остане в папките на авторите си, не разбира нищо от лъскане на публичния образ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във