Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАНАЙОТОВ ЩЕ ИГРАЕ РОЛЯТА НА МАЙОРДОМ

Когато преди месец премиерът Симеон Сакскобургготски свали Пламен Панайотов от председателския пост в жълтата парламентарна група, враговете на Канцлера дори не си направиха труда да прикрият радостта си. Само дни по-късно обаче и лидерите на клуб Новото време, и хора от икономическия екип на управляващите с огорчение установиха колко дълбока е било заблуждението им и колко прибързано - ликуването. Поздравявайки новия председател Станимир Илчев, Сакскобургготски обяви и намерението си да изтегли Панайотов в правителството. Думите му бяха ясен знак за всички, че нещата няма да се развият така, както са очаквали. Основното притеснение на неприятелите на Панайотов беше, че на министерски пост врагът им ще придобие още по-голяма властСамо седмица по-късно като че ли се сбъднаха най-големите им кошмари. На 16 юли премиерът обяви промените в правителството, които даваха на Панайотов доста широк кръг от правомощия. Като вицепремиер, отговарящ за изпълнението на българските ангажименти и задължения в процеса на евроинтеграция, от Панайотов се очаква на практика да наблюдава работата на цялото правителство. Специалистите веднага обясниха, че това включва почти цялата дейност на почти всички държавни ведомства. Медиите пък обясниха, че така премиерът Сакскобургготски прехвърля тежките задължения по държавното управление върху Канцлера и запазва за себе си предимно представителни и арбитражни функции. Някои дори определиха новото амплоа на Симеон като премиер-президент. От 16 юли до 11 август, когато правителството излезе във ваканция, пресният вицепремиер нямаше достатъчно време нито да се запознае с обстановката на Дондуков 1, още по-малко пък да предприеме някакви по-забележими действия на новото си поприще. Въпреки това повечето от наблюдателите очакват, че присъствието на Канцлера в правителството ще се почувства сериозно още в първата половина на септември - веднага след началото на зимния политически сезон. Все повече поддръжници обаче започва да събира тезата, че изкачването на Панайотов по стълбичката на държавното управление всъщност не му носи повече власт и възможности. Може би дори на новия си пост амбициозният юрист ще е много по-ограниченуязвим и притеснен. Основанията за подобни разсъждения не са никак малко, но като че ли най-значимата от тях е в разстоянието между собствения му кабинет и този на шефа му - Симеон Сакскобургготски. Докато Панайотов беше председател на жълтата парламентарна група, Народното събрание му беше нещо като собствена губерния. Там премиерът идваше рядко, за малко и само по изключение се интересуваше точно какво се случва в този периметър. Иначе казано, в парламента Панайотов си беше и цар, и премиер, и президент. Неслучайно съвсем спонтанно възникна и прякорът му - Канцлера. Сега нещата със сигурност не могат да продължат по този начин. Между вицепремиерския му кабинет и бюрото на Симеон Сакскобургготски има не повече от двайсетина крачки. Така Панайотов със сигурност губи възможността да разполага със собствена територия, тъй като Дондуков 1 си има сериозен хазяин. Вярно е, че и докато беше парламентарен лъв, юристът изпълняваше най-вече и предимно волята на премиера. Но пък имаше време и възможност да разиграва и собствени игри. Сега изглежда, че му остава само първото. Всъщност не от днес е ясно, че качеството, което бившият монарх най-много цени у своя подгласник, е именноумението му за безпрекословно подчинениеКолеги на първия заместник-председател на жълтата партия твърдят, че още като доцент в Юридическия факултет на Софийския университет Панайотов е правил впечатление с това, че изпълнява абсолютно стриктно и безропотно всички поръчки на висшестоящите. Дори и в случаите, когато някои от тях са били леко унизителни. Явно тази му склонност днес се е превърнала в най-ценното му качество за премиера. Докато беше председател на мнозинството, той не допусна нито едно желание на патрона му да бъде подложено на дискусии или пък да не бъде реализирано максимално в рамките на собствените му възможности. Каквото и да му струваше това лично. Протестите на опозицията, на членове на жълтата група или дори на обществото оставаха без всякакво значение за непроницаемия Панайотов, когато знаеше, че изпълнява личната воля на Сакскобургготски. Много пъти доскорошният председател на мнозинството безскрупулно погазваше волята на собствената си парламентарна група, за да реализира бързо и стриктно волята на премиера. Вероятно новата му задача ще е да прави същото и в правителството. Нищо повече и доста по-малкоМоже би същите притеснения са терзали новия вицепремиер още в деня, когато Сакскобургготски му отправи поканата за правителствен пост. Тогава, не успявайки да прикрие липсата на всякаква радостна възбуда, Панайотов контрира интереса на медиите с лаконичната забележка, че въпросът не бил актуален. И до днес тази реакция се обяснява с огромното му желание в края на годината да стане председател на Върховния административен съд. Тогава този висок пост в съдебната система се овакантява и Панайотов вече беше започнал да си урежда играта за предстоящия конкурс. Негови приближени още тогава отбелязаха, че поканата на премиера е изненадала доста неприятно Канцлера. Той обаче бързо е съобразил, че ако скърши волята на Сакскобургготски и му откаже, ще трябва да се прости и с мечтата си за шефския стол във ВАС. Сега някои от приближените му подозират, че приятелят им би могъл да се опита отново да се кандидатира за лелеяния пост, макар при новите обстоятелства това да изглежда твърде малко вероятно. Очевидно орисията на Панайотов е да си остане дясната ръка на Симеон, докато самият премиер желае това. Дясна ръка в случая трябва да се разбира абсолютно буквално. Хора, които познават отблизо уменията и маниера на Панайотов, са сигурни, че той всъщност никога няма да се превърне в съветник и душеприказчик на министър-председателя. Обикновено неговото въображение не надхвърляло възможностите за перфектно изпълнение на поставените му задачи. Извън тези обязаности юристът рядко изказвал мнение. В същата логическа схема познатите на Канцлера разглеждат и т.нар. явление панайотки. Те са сигурни, че той не храни никаква привързаност към тези хора. Единствената им задача винаги е била да бъдат послушни пешки в изпълнение на спуснатите му отгоре задачи. Това била свързващата нишка между Панайотов и панайотките и тя можела всеки момент да се разкъса, ако някой обърка стъпката. Най-интересно е дали в започналата партия шах пешките ще съхранят важната си роля, или в изпълнение на новите си задачи Панайотов ще се нуждае и от нов отбор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във