Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАЛЕСТИНСКИЯТ ИЗБОР

С палестинските избори за президент в началото на 2005 г. в Близкия изток реално започна времето след ерата на Ясер Арафат. Махмуд Абас, който убедително спечели президентския пост, при това в най-демократичните избори в арабския свят, събира надеждите не само на палестинците, но и на международната общност за възобновяване на мирния процес. Абас дойде на власт с програма, която по същество цели да постигне мир с Израел. Този мъж в действителност носи особена отговорност не само за по-добрия живот на палестинците, но и за изхода от омагьосания кръг на израелско-палестинските отношения или както казват анализаторите - за демилитаризация на интифадата. Изборът на Махмуд Абас със сигурност съдържа невероятни възможности за ново начало на палестинската политическа история, която досега се измерваше главно в кратките паузи между интифадите и примирията с Израел. Изборът на наследника на Арафат със сигурност ще има значение и за целия регион на Близкия изток, защото в сложните регионални взаимоотношения палестинският проблем е играл особена, а в критични моменти и решаваща роля. Той винаги е бил от стратегическо значение за Близкия изток. Няма страна в района, която да не е въвлечена в израелско-палестинските връзки. Палестинските избори имат и едно особено актуално значение, свързано с Ирак и очакваните там избори, които или ще бъдат решаващи за легитимацията на нов Ирак, или ще задълбочат кризата. Още преди войната в пустинята беше ясно, че Ирак и израелско-палестинският мирен процес са като скачени съдове в сложната политическа система на Близкия и Средния изток. Палестинският избор е изпитание преди всичко за световната политика, която поне от четири десетилетия се мъчи с неуспешна профилактика на мира. Постигането на мир между израелци и палестинци през годините се превърна в нещо като външнополитически оксиморон в играта на международна политика, който караше света да бърка понятията за мир и примирие. Успехът на 69-годишния Махмуд Абас, който в палестинската автономия наричат с партизанското му име Абу Мазен, ще зависи от способността му да съчетава много интереси. С основание се приема, че от ключово значение за тази способност ще бъдат първо вътрешните му отношения с мощното ислямистко движение Хамас. То първо призова за бойкот на изборите, но по-късно обяви, че е готово да работи с новия президент. По времето на Ясер Арафат, когато Махмуд Абас беше министър-председател, един път успя да постигне примирие с организацията Хамас, но то продължи само 52 дни. Със сигурност през следващите шест месеца, до предвидените през юли парламентарни избори, разбирателството или неразбирателството на новия палестински президент с организацията ще бъдат решаващи и за неговия президентски старт. Абас имаше сложни отношения с движението по време на предизборната си кампания, но предупреди и Израел, че няма да вдигне оръжие срещу други палестинци. Радикалната палестинска групировка Хамас все пак показа готовност за сътрудничество. Според публикации в медиите тя вече не изключвала по принцип признаване на държавата Израел, ако тя се изтегли от Ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан и Източен Ерусалим. Успешният старт на Махмуд Абас ще зависи и от това дали ще съумее да състави дееспособно правителство. Това, че назначи Ахмед Курая за министър-председател, според експертите се възприема като знак, че Абас е повече склонен към постепенно решаване на проблемите, отколкото към шокова терапия.В строга взаимозависимост са отношенията на новия палестински президент с движението Хамас, от една страна, и с Израел - от друга. В едно интервю, дадено неотдавна, Абас показа готовност за мирно споразумение с Израел, но постави условие за признаване на независима палестинска държава в границите от 1967 г. и справедливо решаване на проблема с палестинските бежанци. Първоначалните сигнали от Тел Авив са положителни. Израелският премиер Ариел Шарон, който с гласовете на лявата опозиция трудно успя да прокара правителството на голямата коалиция, поздрави Махмуд Абас с победата, проведе с него десетминутен телефонен разговор и отправи покана за среща. Двамата се договориха за поддържане на диалога и за среща в близко бъдеще. Първите предложения на Шарон бяха за възобновяване на сътрудничеството на равнище служби за сигурност и координация на въпросите, свързани с предвиденото за лятото изтегляне от Ивицата Газа. Телефонният разговор между двамата беше първият контакт от 2003 г. насам, когато Ясер Арафат свали Махмуд Абас от поста министър-председател. От израелска страна най-оптимистично настроен е вицепремиерът Шимон Перес, който по израелското военно радио нарече Махмуд Абас интелигентен и опитен мъж, на когото трябва да бъде даден шанс.Международната общност като цяло демонстрира подкрепа за новия палестински президент. Още преди изборите администрацията на Съединените щати, най-важният солист в квартета за Близкия изток, недвусмислено заложи на Махмуд Абас, но при ясни условия за демократизация, реформи и активно противодействие на всякакво насилие. Вашингтон приветства избора на Махмуд Абас като важна крачка към самостоятелна палестинска държава. Веднага след приключването на изборите американският президент Джордж Буш каза: Америка е готова да помогне на палестинския народ да постигне целите си. Според Вашингтон новият президент трябва да решава трудни задачи като борбата срещу тероризма и корупцията, като изграждането на демократични и способни институции и създаването на палестинска икономика. Европа изглежда най-ентусиазирана от палестинския избор. Германия заяви готовност за подкрепа при създаването на независима, жизнена и демократична държава в рамките на всеобхватно мирно решение. Франция говори за избора като нова надежда за мир, а Великобритания призова новия президент да използва мандата си, за да положи основите на бъдещата палестинска държава. Най-въздържани бяха в арабския свят. Някои даже се отказаха от изявления. Египетският президент Хосни Мубарак например отправи поздравления, но и изрази надежда, че оттук нататък палестинците ще говорят с един глас.Световният отзвук показва, че международната общност демонстрира огромен ангажимент и няма намерение да остави решаването на проблемите на местните актьори, които само от време на време спираха да воюват. Основното в американското, европейското и руското възприемане на избора на новия палестински президент е създаването на палестинска държава. Може би сега, в началото на 2005 г., след ерата на Ясер Арафат действително има реална перспектива за край на покера около Близкия изток и за хроничната липса на мир межди израелци и палестинци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във