Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАКТЪТ ЗА СТАБИЛНОСТ Е ВСЕ ОЩЕ ГОЛА НАДЕЖДА

Източна Европа мечтае за нов план Маршал още от падането на Берлинската стена през 1989 година. Може би защото комунизмът си отиде по мирен начин, тогава западните европейци и САЩ не възприеха идеята за масирани инвестиции в зараждащите се демокрации. Войната със Сърбия през 1999 г. обаче ясно показа нуждата от подкрепа на икономическия растеж в Югоизточна Европа. За съжаление обаче многобройните инициативи все още остават само на хартия. Затова с нетърпение се очакват резултатите от срещата на донорите, която трябва да се проведе на 29 и 30 март тази година в Брюксел. Тя е в рамките на създадения през миналата година

Пакт за стабилност

който трябваше да координира различните проекти и да осигури част от финансирането.


След войната със западната ни съседка САЩ и ЕС се договориха, че за да се осигури дългосрочна стабилност в Европа, в нейната югоизточна част трябва да се работи за създаването на мултиетнически демократични общества, в които са защитени правата на човека и има свобода на търговията и инвестициите. Ако тези цели бъдат изпълнени, разсъждаваха кроячите на новия свят, ще се създаде и необходимата сигурност в региона, която да направи една бъдеща война немислима.


Към изпълнението на тази задача трябва да се присъединят и международните финансови институции, и частният сектор. Още през ноември на срещата на премиерите от региона в Хисаря, те критикуваха Пакта за стабилност заради бюрокрацията в неговите структури и заради липсата на резултати.


Единственото, което е ясно засега, е, че на предстоящата среща в Брюксел ще бъде предложено да се финансира с предимство проектът за втори мост на Дунав. За това кои други проекти има само най-общи предположения.


Пактът е своеобразна сделка - международната общност ще работи за стабилизирането и интегрирането на страните от Югоизточна Европа, а те ще създадат нужните условия от политическа и икономическа гледна точка за постигането на тези цели.


Към Пакта за стабилност има създадени три кръгли маси - по въпросите на демокрацията и защитата на човешките права, по сигурността и по икономическите въпроси. Именно към тази последна кръгла маса на 16 януари тази година в Берлин бе създаден и нарочен

бизнессъвет

Той се председателства от Манфред Нусбауер, мениджър на немската строителна компания Зюблин (Zueblin), и от шефа на Лионе дез О Жером Моно. Целта на съвета е да служи като мост между бизнеса и международните финансови институции при осъществяване на проектите в Югоизточна Европа. България е в представена в него единствено от председателя на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов. На последното заседание на съвета, проведено на 16 март във Виена, са дискутирани проблемите, които съпътстват инвестициите в региона, и са представени 85 проекта. Те са били разделени в две групи. В първата са 35 проекта, които могат да бъдат започнати през следващите дванадесет месеца. Общата им стойност е 1.1 млрд. евро, но има нужда и от допълнително финансиране в рамките на 400 млн. евро. Във втората група са 50 проекта на стойност 2.7 млрд. евро, за които не достигат 1.5 млрд. евро. Именно на сегашната среща в Брюксел трябва да се реши кои от проектите ще получат допълнително финансиране. На срещата във Виена пред десетина дни бизнесмените са се оплакали, че в страните от Югоизточна Европа има много неясноти около данъчното облагане. По-бързи мерки трябвало да се вземат за премахването на монополните структури, за либерализацията на търговията. Все още се смята, че инвестициите в региона носят голям политически и икономически риск.


Задачата на Пакта за стабилност не е да създаде нова бюрокрация, а

да координира действията

на различните инициативи за региона. На конференцията страните ще информират за реформите, които са предприели след срещата в Сараево през юли миналата година. В Брюксел ще бъде приет пакет от приоритетни проекти под наименованието Бърз старт. Това ще бъдат разработки в областта на инфраструктурата, вътрешната и външната сигурност, демокрацията и защитата на човешките права.


Ще бъде одобрен и втори пакет проекти под наименованието Първи приоритети, чието финансиране трябва да бъде уточнено до края на тази година.


За проектите, свързани с европейските транспортни коридори в Брюксел, ще се състави план за подготвителната работа по тях.


Желание да инвестират в Югоизточна Европа имат и Швейцария, Япония, Норвегия и Канада.


В рамките на пакта ще бъде проведена Инициативата за борба с корупцията. Идеята е всяка от източноевропейските държави да бъде задължена да подпомага международния надзор в тази област. Всяка страна се ангажира и с предлагането на конкретни стъпки, които да подобрят средата за частни инвестиции.


Досега САЩ работи за региона чрез Инициативата за югоизточна Европа (SECI), позната повече като

плана Шифтър

Нейната цел е да се подобрят митническите и контролно-пропускателните пунктове, пътищата по границите и да се предприемат мерки срещу корупцията. Досега по тази инициатива е договорен заем за България от Световната банка за 60 млн. щ. долара. Освен това американците са определили за свой приоритет подпомагането на търговията. Страните от региона са малки и силно зависими от износа си за Европейския съюз, който обикновено е над 50 процента. Износът към ЕС е концентриран в пет сектора - земеделие, текстил, желязо и стомана, обувки и продукти на дървообработващата промишленост. Целият този внос е едва 1.6% от този на общността. В момента търговията както между самите страни от Югоизточна Европа, така и с останалия свят е затруднена от множество ограничения.


Президентът Бил Клинтън и Държавният секретар Медлин Олбрайт бяха категорични, че очакват

лъвският пай

от финансовата помощ да плати Европа. Затова изключително важни са усилията на Европейския съюз за интегрирането на страните от региона.


Основните международни финансови институции, на които се разчита в тома отношение, са Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка.


Всяка от тях е съставила специфична програма. ЕБВР има намерение да увеличи през следващите две години инвестициите в частния сектор с 15-20 процента.


Международната финансова корпорация е готова да инвестира в региона 650 млн. щ. долара годишно. На ОПИК американското правителство е предоставило 350 млн. щ. долара под формата на кредитни линии и инвестиционни фондове, които трябва да привлекат инвеститори в Югоизточна Европа. Освен това на американските конгресмени е предложен законопроект за търговски преференции за продукти, произвеждани в страните от Югоизточна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във