Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАК СЕ ВЪРНАХМЕ В НАЧАЛОТО

Най-атрактивната борсова новина изскочи от сградата на пл. Македония, където миналия петък заседава съветът на директорите на БФБ - София. Изпълнителният директор на борсата Виктор Папазов подаде оставка. Някои активисти на пазара предричаха още преди два месеца, че той ще понесе отговорността за слабата търговия и ще бъде отстранен.


Спорно е дали вината за неработещия капиталов пазар е на мениджърите, или се ддължи на текстовете на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, приет от парламента през 1995 година. Той така и не успя да реши задоволително много от проблемите. Затова миналата седмица Народното събрание утвърди на второ четене изменения, с които се урежда търгуването на акции на бившите приватизационни фондове, дефинира се по-ясно какво е публично дружество и какво - организиран извънборсов пазар. Но и тези промени няма да отприщят търговия с акции и миналия петък Комисията по ценните книжа организира обсъждането на изцяло нов закон. Най-много спорове предизвика именно извънборсовият пазар, но при откриването на дискусията вицепремиерът Александър Божков заяви, че сега не е време да се прави втора борса, а усилията на всички трябва да бъдат насочени към подобряване дейността на БФБ - София. Според него е необходимо да се направят такива промени в практиката на борсата, че тя да заработи интензивно. Едва тогава по думите на г-н Божков може да има и успешен извънборсов пазар.


Всъщност вълненията по темата втора борса бяха предизвикани от предстоящия опит на СФБ - Капиталов пазар да направи организиран извънборсов пазар. На събранието й, което се проведе миналия вторник, бе взето решение за увеличаване на капитала на дружеството до изискваните от закона минимум 100 млн. лева. Петдесет и един процент от акциите ще придобият членовете на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), които след увеличаването на капитала на БФБ - София, ще имат и там над 50% от акциите. В БАЛИП членуват повечето инвестиционни посредници, с изключение на търговските банки.


В края на петъчната дискусия в НДК заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов предложи за създаването на извънборсов пазар да се говори едва след една две години. Опасенията му идват от опита на Чехия, където търговията се концентрира на непрозрачния извънборсов пазар, наблюдаваха се много манипулации и се сключваха много фиктивни сделки. Но тези разсъждения и колебания загубиха стойност, след като парламентът прие текстовете, уреждащи дейността на извънборсовия пазар. От друга страна, членът на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Весела Станчева заяви, че в конкретния случай новите законови разпоредби дават достатъчно гаранции за прозрачността на подобен пазар. На него ще действат правила за достъп, за приемане на ценни книжа, за извършване на търговията и т.н.


Промените, които експертите на Комисията по ценните книжа предлагат, засягат над 70% от текстовете на сега ремонтирания закон и затова бе възприета идеята да се създаде изцяло нов нормативен документ. При подготовката му е използван и опитът на капиталовите пазари в Полша, Румъния, Унгария, Русия и други прохождащи в тази област държави. Намеренията са новите текстове да бъдат внесени в парламента до края на този месец. Проблем ще е съгласуването им с другите държавни институции, защото се предвиждат и промени в Търговския закон, в Закона за ДДС, в Закона за облагане на физическите лица и този за корпоративното подоходно облагане.


Едно от предложенията е да не се облага с данъци разликата между продажната и покупната цена на ценни книжа, когато сделката е станала на организиран пазар. Друга идея, която сигурно ще срещне съпротива от страна на финансовото министерство, е 30% от данъка върху печалбата да се преотстъпват на публичните дружества (с изключение на банките и другите финансови институции) за инвестиции в основната им дейност. Разширени са значително и правомощията на Комисията по ценните книжа, като тя ще може да предявява искове пред съда за постановяване на недействителност на сделки, а при необходимост и да назначава квестори на организираните пазари или на инвестиционните дружества. Комисията ще може да изпраща свои представители както на общите събрания на дружествата, така и на заседанията на съветите на директорите им.


Най-важната промяна, засягаща борсата, е задължението Съветът на директорите да взема решение за увеличаване на капитала, ако има кандидати за записване на повече от 20% от вече вписания капитал.


Емитентите ще са задължени да предоставят на комисията освен годишен и шестмесечен отчет с информация, която ще бъде определена със специална наредба. При емисия на облигации отчетите ще се правят на всеки три месеца. Такава емисия може да издава акционерно дружество, което има най-малко двегодишна история, а заемът ще е в размер, който да не доведе привлечения капитал по счетоводния баланс да надвиши два пъти собствения капитал по баланса на дружеството.


Новият проектозакон предвижда, ако някой придобие над 50% от акциите в публично дружество, да е задължен в едномесечен срок да публикува търгово предложение към останалите акционери. Предложената цена не бива да е по-ниска от средната цена за последните три месеца.


Инвестиционните дружества ще се управляват от специални дружества. Управляващите дружества трябва да имат минимален капитал от 100 млн. лв. и да са получили лиценз от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Управлението ще се осъществява чрез инвестиционни нареждания, които ще се изпълняват от управителните органи на инвестиционните дружества.


Експертите на Комисията по ценните книжа се ангажираха да предоставят на Министерския съвет окончателния вариант на проекта в края на този месец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във