Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАК ПОДМАМВАТ МЕЧКАТА СЪС СЛАМА

ПОЛОВИНАТА ОТ БВП СЕ СЪЗДАВА ОТ СЕНЧЕСТИЯ БИЗНЕС


Имаше една приказка за селянина и мечката, която сигурно и Муравей Радев я знае. За да спаси живота си, селянинът предложил на мечката да си разделят по равно реколтата от неговата картофена нива. Ти вземи това, което е поникнало отгоре - казал селянинът, - а аз останалото под земята. Мечката се съгласила и, меко казано, останала силно разочарована. На следващата година тя поискала да стане обратното, но пък тогава селянинът посадил пшеница.


От доста време нещо подобно се разиграва и в българската икономика. Само дето нивата вече е на мечката и тя преценява дали горното или долното да даде на селянина.


Какъв процент от БВП дава сивата икономика, как функционира, в кои сфери заема най-голям дял, как да бъде изкарана на светло? От няколко години насам тези въпроси занимават и политиците, и икономистите у нас. Много пъти и по различни поводи проблемът е бил засяган, но винаги някак си мимоходом - за да се подкрепи една или друга политическа теза, да се оправдае определен финансов резултат или действие на правителството. С особена острота темата за сивата икономика бе поставен в началото на юли 2000 г., когато кабинетът на Иван Костов рекламира пред обществеността договорените с МВФ данъчни облекчения. По време на срещата с бизнесмени вицепремиерът Петър Жотев пък заяви, че са създадени условия за подобряване на бизнесклимата и се надява фирмите, които укриват данъци, да легитимират дейността си. Жотев обеща и безкопромисни мерки срещу всеки, който се опитва да прави маймунски бизнес в България. Много икономисти обаче смятат, че през тази и следващата година делът на сивата икономика няма да намалее. Стоян Александров дори директно окачестви като илюзия очакванията на управляващите да ограничат чувствително нелегалното предприемачество. Интересното е, че отново никой не се ангажира с точна оценка на

дела на сивата икономика

Националният статистически институт го изчислява на 23% от БВП за 1999 г., но на тези данни не се гледа сериозно. Далеч по-достоверно изглеждат анализите на български и западни икономисти, които смятат, че сенчестият бизнес дава между 35 и 40% от БВП на държавата.


Дори в Гърция, която е член на ЕС, от 20 години делът на сивата икономика е около 30 процента. За ЕС това е фантастична величина. Да не говорим за Турция, където този дял е около 43 процента. В Румъния той е над 40%, в Сърбия - около 60 процента. Така че няма как у нас да е по-различно, заяви през юни в интервю за в. БАНКЕРЪ членът на УС на БНБ Гарабед Минасян.


Сравнително точната оценка за размера на сивата икономика, както и за влиянието й в различните отрасли е от съществено значение. Най-малкото тя може да ориентира правителството за мерки, които реално биха довели до увеличаване на приходите в бюджета при продължаващо намаляване на данъците.

Възможности за подобна политика

има и това се доказва от едно изследване, направено от отдел Анализи на БНБ. В него оценката на скритата икономика се прави въз основа на паричното обращение в страната от юни 1997 до края на 1999 година. Методологията, използвана при анализа, едва ли представлява интерес за широката публика. По-важни са изводите. Оказва се например, че с налагането на финансовата стабилизация в страната делът на сенчестия бизнес в началото на 1998 г. нараства до 41.4 процента. След това постепенно намалява и в края на миналата година е около 24.1% (виж таблицата). Но авторите на изследването Николай Неновски и Калин Христов веднага правят уточнението, че в случая се обхваща само онази част от скритата икономика, която се обслужва в левове. В същото време, както самите те твърдят, практиката през изминалите години е доказала, че паричният оборот в левове е равен на този във валута - предимно в марки и в долари. Така елементарните сметки показват, че всъщност сивият бизнес дава минимум 50% от БВП на държавата. През изминалите три години това съотношение вероятно търпи съвсем малки отклонения, независимо от големите разлики в числата от таблицата. Обяснението за тях е доста простичко и се крие в

доверието към националната валута

Ниските стойности за 1997 г. (след въвеждането на Валутния борд) се дължат на факта, че по време на финансовата криза и хиперинфлацията в края на 1996-а и началото на 1997 г. левът напълно изгуби основните си функции не само в официалната, но и в скритата икономика. На практика ниската оценка за скритата икономика през 1997 г. се определя от все още възстановяващото се в реално изражение търсене на банкноти и монети в левове, изтъкват анализаторите от БНБ.


Възстановеното търсене на национална валута за разплащания е причината за значително по-високата (с 20%) оценка на скритата икономика през 1998 г. в сравнение с предишната година. Възраждането на лева като валута за разплащане дава възможност да се оцени и тази част от сенчестия бизнес, която до този момент се е обслужвала от чуждестранна валута.


За бързото проявление на вътрешния ефект спомага и рязкото намаляване на лихвените проценти по левовите депозити и задържането им на нива, по-ниски от американските и германските лихвени равнища. Това прави обслужването на скритата икономика с левове по-евтино, смятат в отдел Анализи на БНБ.


Освен това анализаторите на Централната банка твърдят, че икономическата стабилизация, постигната с въвеждането на Валутния борд, и възстановяването на бизнесактивността несъмнено са свързани и с възстановяване на икономическата активност в скритата икономика.


Получените по-ниски оценки за скритата икономика през 1999 г. не биха могли да се интерпретират като намаляване на нейния дял и превръщането й в официална. В известна степен се наблюдава

ново преориентиране на скритата икономика

от обслужване с левове към долари поради поскъпването на долара спрямо еврото (респективно лева). Практически използването на щатския долар за обслужване на сенчестия бизнес го застрахова от валутния риск, породен от движението на курса евро/щатски долар (ефект, подобен на този от началото на 1997 г., но не в такава голяма степен), се коментира в проучването на Централната банка.


Доводите в него звучат доста убедително, но

констатациите съвсем не са утешителни

за кабинета. Излиза, че ако поне една трета от оборота, който прави сенчестият бизнес, бъде изваден на светло, приходите в хазната от различните видове данъци, мита и такси трайно ще се увеличат с около 50 процента. Тогава правителството ще може да си позволи да намали чувствително облагането върху доходите на физическите лица, да свали ставката по ДДС поне до 18% и допълнително да облекчи тежестта по корпоративно-подоходния данък. И то без подобно намаляване на данъчното бреме да е съпроводено със свиване на бюджетните разходи или планираните инвестиции.


Въпросът е как да се издърпа скритата икономика на повърхността? Засега политиката на управляващите е чрез умерено намаляване на данъците и затягане на фискалната дисциплина да принудят нелегалните бизнесмени да легализират операциите си. Но резултатите от тази тактика са повече от съмнителни. Да излезеш от сенчестата икономика съвсем не е толкова лесен процес и най-малкото изисква значително време. Нелегалният бизнес също има своята организация, схеми на отношения, взаимната зависимост между доставчици и производители, търговци... Както казва Стоян Александров, това е все едно да си член на мафията и изведнъж да поискаш да я напуснеш, което е невъзможно.


Другият ход на кабинета е всички данъчни ставки да се намалят много по-драстично от това, което обеща да направи. Аргументът за подобни действия е да се създаде икономическа среда, при която разходите за избягване на данъците ще са по-големи, отколкото ако плащат коректно. Само че поне засега управляващите не смеят да предприемат такива кардинални мерки. Явно министрите не вярват в ефективността на данъчната администрация, която трябва да осигури необходимите условия за събиране на постъпленията в бюджета.

Среден дял на скритата икономика като процент от БВП
Година I трим. II трим. III трим. IV трим. Средногодишно
1997 - - 9.9 20.6 15.2*
1998 41.4 36.3 35.2 28.2 35.3
1999 33.1 23.4 20.7 19.0 24.1

Facebook logo
Бъдете с нас и във