Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТВАРЯМЕ ДЮКЯН ЗА ПРЕОЦЕНЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Списъци, списъци, списъци. Това е единствената отличителна черта на българската приватизация.


Темпът й напоследък видимо се забавя, но списъците не престават да се роят и изменят.


Започна се със списъците на предприятията за масова приватизация. Последваха листите за целево касово раздържавяване. Преди две години се появиха описите на дружества, определени за финансова изолация или за ликвидация. Преди един месец възникна идеята за изработването на нов списък: на проблемните предприятия, предложени за касова приватизация, върху които не се спира нито едно инвеститорско око. Те се продават на цена, по-ниска от пазарната им оценка. В прав текст тези дружества ще се продават на символична цена от един щатски долар срещу ангажимента новият им собственик да погаси всичките им задължения.


Новият списък е вече факт. В него неизбежно се вписват повечето големи предприятия, попаднали преди две години в списъка за финансова изолация.


Типичен пример за продажба на символична цена от един щатски долар е приватизацията на Агрополихим - Девня. Нейният купувач - норвежката фирма Норск Хидро, пое ангажимента да плати всички задължения на девненското предприятие. Към средата на тази година те са 51 млрд. лв. (28 млн. щ. долара). Ако обаче Аграполихим беше продаден в началото на годината, купувачът му щеше да плати на бюджета и доставчици само 23 млн. щ. долара. Това предполага, че тогава цената чувствително би се различавала от 1 щ. долар. А причините за половин година работа предприятието да загуби 5 млн. щ. долара са известни - неуредените проблеми по доставките на газ от Русия (синьото гориво формира около 75% от себестойността на готовата продукция). Доскоро Булгаргаз продаваше газа срещу 110 щ. долара, докато руските торови заводи го купуват за 45 щ. долара. Като се прибави и кризата на азиатските пазари, делът на българския торов износ се сви до минимум. В България пък наторяването се смята за лукс, а при неуредения поземлен въпрос не се намират много ентусиасти, които биха инвестирали в чужда земя. Продажбата за символична цена се дължи и на още един факт - забавянето на приватизацията на девнеското торово предприятие. Търговията с торове е сезонен бизнес. В България най-активният сезон за пласмент на минералните торове е януари-май, а за азотните - октомври-ноември. С други думи, в момента е мъртъв сезон. А след като неговият бъдещ собственик купува бизнеса на завода, то логично е в разгара на сезона да предложи по-висока цена. Друг е въпросът защо приватизацията на Агрополихим бе отложена именно за времето на този мъртъв сезон. Подобно е и състоянието на другите два торови завода Химко - Враца, и Агробиохим - Стара Загора, макар че те не влизат в списъка за финансово оздравяване. След като Глобал Стелър се отказа да придобие Химко, преди две седмици офертата си оттегли и вторият кандидат - Деу, при това тя беше близо два пъти (57 млн. щ. долара) по-ниска от тази на определената за победител офшорна фирма. Заради мъртвия сезон от 1 юли във Враца е спряна инсталацията за производство на карбамид. От началото на годината старозагорското торово дружество пък е натрупало 8 млрд. лв. загуба. Консултантите, избрани за приватизацията на Агробиохим - КPMG и Баренцгруп са помолили Агенцията за приватизация да удължи едногодишния срок (който изтече на 1 юли), през който те трябваше да продадат старозагорското дружество, както и сделките за Антибиотик - Разград, и Верила - София. Причината за молбата на консултанта е, че липсват стратегически инвеститори за трите предприятия. Напредък бележат единствено преговорите за продажбата на Верила. Но кандидат засега е само работническо-мениджърското дружество. Безспорни клиенти за новия модел списък са и дружества като Ямболен - Ямбол, и Видахим - Видин, чиято приватизация се консултира от английската фирма Рес и Ко. Видинското предприятие си остава в изключително тежко финансово положение. Затова преди две седмици финансовият министър Муравей Радев се принуди да отпусне 1 млрд. лв. спешна помощ от изнънбюджетната сметка за дивидент от печелившите държавни предприятия. Ямболен пък кандидатства за излизане от списъка за финансова изолация, тъй като предприятието трайно е повишило финансовите си показатели и е изплатило всичките си задължения. Проблемът обаче е можем ли и как да се преодолеят ограниченията на закона за финансова изолация, който ще действа до края на тази година. Според неговите текстове за излизане от режима на финансова изолация и дума не може да става, поне докато засегнатите от него дружества са държавни.


ЗММ София се опитва да се измъкне от финансова изолация чрез процедурата по несъстоятелност. Както е известно, дружеството пое към фалита още през миналата година. В съответствие с Търговския закон в средата на януари 1998 г. по искане на финансовото министерство и Агенцията за приватизация съдът прекъсна фалитната процедура за четири месеца. За този период немската фирма Роланд Бергер и Партнер трябваше да помогне на софийското дружество да си намери стратегически инвеститор. Оказа се обаче, че няма друг кандидат за приватизацията на ЗММ освен мениджърския му екип. Но по негласно разпореждане на правителството тези дружества нямат шанс. И тъй като на 15 април четиримесечният срок изтече, а Роланд Бергер и Партнер не можа да представи пред Агенцията за приватизация надежден купувач, в началото на юни прецедурата по несъстоятелност беше подновена. Все пак задачата на международните консултанти е да намерят стратегически инвеститори, а не да подаряват предприятия на техните колективи.


Ботевградският автобусен завод Чавдар също се разходи до съда по несъстоятелност заради необслужваните си задължения към Дисконтова къща, впоследствие джиросани на БАЛКАНБАНК. И в този случай съдебните процедури не са приключили. Всеобщо е мнението на финансовите експерти, че без бърза приватизация и без стратегически инвеститор Чавдар трябва да затвори. И тук единствен кандидат за приватизация е работническо-мениджърското дружество. Финансовите експерти са скептично настроени към подобна развръзка.


В изключително тежко финансово състояние се намира чугунолеярното врачанско предприятие Веслец. За негов приватизационен консултант преди месец бе избрана чешката финансовоинвестиционна групировка Ескпандия. Според експертите в отрасъла Веслец е непродаваем като цяло предприятие. В същото положение е и маданското Горубсо. Заради социалното напрежение, взело връх в началото на тази година, дружеството бе разделено на осем самостоятелни части. В момента с помощта на приватизационния консултант Райфайзен инвестмънт се изработват встъпителните баланси на тези осем дружества, някои от които вече имат и съдебна регистрация.


В спешното отделение са силистренският месокомбинат Меком и русенската корабостроителница. Тя също се нуждае от спешна приватизация, тъй като само по този начин ще се измъкне от ограничението на Закона за финансово оздравяване да привлича заемни средства. Както е известно, кораби не строи със собствен капитал нито една корабостроителница в света.


Проблемни са и трите стоманодобивни предприятия - Кремиковци, Промет и Стомана. Първите две са в списъка за финансова изолация. За Промет и Стомана приватизационният им посредник Аткинс очаква оферти до 17 юли. За Кремиковци в началото на миналата седмица кабинетът реши да продаде 96 вместо 70% от акциите. В увеличената цифра влизат и неизкупените в масовата приватизация акции. За да подпомогне продажбата на трите стоманодобивни предприятия, очаква се през есенната сесия на парламента да бъде приет закон за преструктуриране на стоманодобива, който предвижда редица данъчни облекчения.


Не бива да забравяме обаче, че приватизацията на символична цена срещу един долар не решава автоматично проблемите на закъсалите предприятия. Ако купувачът не бъде обвързан с кратки срокове за погасяване на останалите задължения, той може да забрави за тях и да започне да експлоатира дружеството само срещу 1 щ. долар. За добро или за лошо, първата подобна продажба - на Магнитни Глави - Разлог, проведена през 1992 г., бе провалена. Неотдавна софийската фирма Исма пък се отказа от покупката на Интеркварц (работещо в режим на финансова изолация) срещу 1 щ. долар заради 24 млн. щ. долара задължения по ЗУНК. Заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов вече предложи правителството да има право да променя задълженията по ЗУНК на предприятията, за които е открита приватизацонна процедура.


МВФ настоява до края на годината дружествата от финансовата изолация или да бъдат продадени, или ликвидирани. Според експерти от финансовото министерство трагедията на повечето предприятия, работещи в режим на финансова изолация, е, че не се намират сериозни кандидати за тяхната приватизация. При тази ситуация изходът наистина е съдебната процедура по несъстоятелност или ликвидация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във