Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТНОВО САМО КОПНЕНИЯ ЗА БЪДЕЩ

В нощта на 19 април преди една година, в препълнените с възбудени политици и наблюдатели зали на НДК, едва ли някой е очаквал изненади. Обединените демократични сили бяха отдавна предизвестеният победител в последните парламентарни избори. Неизвестността, която поддържаше напрежението в политическите централи, се отнасяше само до броя на депутатските мандати.


Пъстрият пъзел на четвъртия свободно избран парламент на променена България бе подреден много преди полунощ на изборния ден. И макар че имаше и разочарования, поводите за доволство бяха много повече. Удовлетворени бяха всички, освен може би победителите. Бизнесблокът, Евролевицата, Обединението за национално спасение и Социалистическата партия се радваха на реализираните си надежди. Народен съюз нямаше от какво да се изненада и още в първите вечерни часове потъна блажено в уютното лоно на мнозинството. Съюзът на демократичните сили обаче посрещна щастието от победата си малко скептично. Вероятно трудностите на предстоящото управление помрачаваха усмивките на сините лидери.


Роденото в пролетната нощ 38-о Народно събрание бе не само ново, но и подчертано различно. Отликите бяха много и въпреки че повечето от тях не се натрапваха лесно пред погледа на избирателя, в крайна сметка точно на тях се основаваха всички надежди за бъдещето. Преди една година българският електорат подреди най-пъстрата парламентарна мозайка в новата политическа история на страната ни. Повече от пет партии и коалиции вплетоха любимите си цветове в пленарния килим. Това обещаваше разнообразие на гледни точки и чести противоречия, но и много възможности за търсене на нови пътища за преодоляване на трудностите.


Днес всички тези обещания са минало. И едва ли някой освен наблюдателите изобщо си спомня за тях. Отдавна отминаха дните, в които анализите бяха съсредоточени върху правилното разчитане на вота от 19 април. Сега въпросите са отправени към съмненията, че този вот е реализиран.


Преди една година българският народ гласува за реформата. Не се плашеше от трудностите и рисковете, които тя му предлагаше. Повече от всичко друго той искаше преходът да се осъществи. За целта от избирателите се изискваше търпение, а


от политиците - умения


Днес първият въпрос е кое от тези изисквания беше удовлетворено и има ли разочаровани?


Историците твърдят, че българският народ е търпелив. За добро или за зло, той по-често е търпял, отколкото негодувал. Търпението обаче не е направило живота му нито по-лек, нито по-спокоен. Има ли шанс поне сега търпението му да бъде възнаградено?


Когато на 7 май миналата година Йордан Соколов за първи път застана на председателското място в парламентарната зала, думите му бяха: Сега пред нас, народните представители от Трийсет и осмото народно събрание, стои задачата да възвърнем у нашия народ доверието в парламента - висшия законодателен орган на Република България. И наистина новият парламент успя да затвори няколко успешни страници от кратката си история. Първо приемането на националния герб беляза този успех с непознато народно одобрение и прокара път за крехка надежда пред надвисналата заплаха на наближаващите зимни месеци. Последвалото единодушно гласуване на декларацията за българо-руските отношения и разискванията по доклад на временната парламентарна комисия Антимафия, както и приетата наскоро Концепция за националната сигурност затвърдиха впечатлението, че политиците са се научили да решават проблемите не само чрез страстите, но и с разума си. Това, което някои наричат реформаторско мнозинство, всъщност е резултат от нормализирането на политическия живот в страната. Защото, ако е нормално опозицията да е несъгласна с решенията и оперативната политика на управляващите, още по-нормално е по национални и по значими въпроси да се стига до съгласие. Важното е


съгласието да не е конформистко


какъвто се оказваше всеки консенсус, постигнат през изминалите седем години на прехода. Тогава политическото единодушие не е градивно, а разрушително. То руши не само надеждите на избирателя, но най-вече морала и ценностната листа на нацията.


Днес в пленарната зала за консенсус се говори все по-рядко. Причината вероятно е във факта, че политическият климат е станал поне малко по-откровен. Откровеността идва не от добрия нрав на новите депутати, а от по-ясните правила на играта. В 38-ото Народно събрание за първи път недвусмислено се знае


кой кой е


Кой и до колко подкрепя реформата, кой е против нея и защо. Кой е за НАТО, кой - не е . Кой срещу коя престъпност се бори, а коя защитава. Кой иска по-високи данъци и как ги оправдава. Новият парламент свали всички политически маски на неосъществения преход.


Но достатъчно ли е това, за да награди търпението на българските избиратели? Часовникът на новите управляващи не се оказа от най-бързите, но дали пък това не го прави по-точен?


Според скептиците реформата в реалния сектор фатално закъснява и за закъснението не съществуват никакви оправдания. Оптимистите обаче смятат, че едва сега приключва първият стадий, в който промените само набират потенциал и нормативна база. Противоположните позиции затова са полезни, защото ни очертават златната среда на реалността. Така че и тук истината сигурно е в центъра. Вярно е, че преди действията първо е необходимо да се подготвят законите, които ще ги регламентират. Именно липсата на такъв ясен регламент превърна първия опит на прехода в национална катастрофа.


Точно


регламентът на реформата


и неговото спазване се превърнаха в крайъгълен камък и за 38-ото Народно събрание. Конфликтът, който разделя непреодолимо депутатите в пленарната зала, е заключен във възможностите за контролиране на чистата игра в икономиката и бизнеса. И най-строгият регламент е безсмислен, когато не се спазва, и точно това доказват днес действията на повечето от магистратите. По всичко личи, че битката за спазване на правилата ще се превърне в историческия етикет на днешния парламент. За да бъдат принудени съдиите да се превърнат в обективни арбитри, ще е необходима промяна в конституцията. Първият щурм за формиране на достатъчно мнозинство за прокарване на такава промяна не успя. Вероятно управляващите ще повторят усилията си съвсем скоро. Но изгледите този път те да се увенчаят с успех не са много. Голяма част от финансовите ресурси на опозиционните партии са свързани пряко с този конфликт. И едва ли могат лесно да бъдат накарани да застанат срещу собствените си интереси. За много от партиите в ОНС, за Евролевицата, за БББ и, разбира се, за БСП промените в съдебната власт са много повече реална


заплаха за финансовата им стабилност


отколкото предизвикателство за абстрактна политическа битка, както самите те се стараят да представят нещата.


Тридесет и осмото Народно събрание съвсем скоро ще навърши една година. За повечето избиратели тази годишнина ще е повод единствено за въпроса: И какво от това?.


Все още - нищо


е единственият откровен отговор. Поредният парламент все още не е извършил мисията, за която беше избран. На 19 април 1997 г. българският народ гласува не за сини, не за червени, нито за оранжеви или зелени. Гражданите избраха реформата. Днес обаче те все още не могат да се зарадват на своя избор. Парламентът отново бави промяната, въпреки че този път застоят не е следствие от забавянето на нормативната база, както беше в 36-ото и 37-ото Народно събрание. Днешният парламент се стреми да навакса пропуснатото време и законопроектите почти спринтират през комисиите и пленарната зала. Пречката за истинското осъществяване на реформата е в лошия арбитраж на част от съдебната система. Всички депутати много добре осъзнават това, но в някои от тях липсва воля за промяна. Въпреки урока от януарските дни на 1997 г. част от политиците отново са готови да подменят истинското съдържание на политическия дебат. Дали обаче прословутото българско търпение ще е склонно да им прости?


Така или иначе и поради възрастта си, и поради темпа на работата си 38-ото Народно събрание все още принадлежи много повече на надеждите ни за бъдещето, отколкото на равносметките от миналото. А обещанията от предизборните кампании продължават да са само сантиментални намеци за красиви чувства. След дванайсет месеца на продължителна подготовка може би все пак ще дочакаме и дните на реалната реформа?

Facebook logo
Бъдете с нас и във