Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТНОШЕНИЯТА САЩ - ЕВРОПА СА КАТО ДИАЛОГ МЕЖДУ ГЛУХИ

Някъде между Кандахар и Куба нещо в трансатлантическите отношения започна да куца. През последните четири месеца проблемните теми между САЩ и Европа бяха позабравени. Те отново се появиха на повърхността с помощта на европейския либерален печат. Повод станаха група талибани, които бяха настанени в американската военна база Гуантанамо, здраво оковани не само в догмата на собствения си религиозен фанатизъм, но и във вериги. Тези около 150 талибани може би за първи път в живота си научават, че има други континенти. Те едва ли са се качвали на самолет и със сигурност не подозират, че са обект на спор между политиците от Европа и Съединените щати. Едните ги наричат военнопленици, а другите нелегални бойци. Без съмнение, Женевската конвенция за защита на военнопленници никога не е била настолно четиво на талибаните или принцип за отношението им към пленени врагове. Още по-сигурно е, че те никога не са допускали възможността да предложат на враговете си адвокатска защита. Ако някой можеше да погледне от Марс към Земята през последните дни, би решил, че Америка е проблемът на света. Съединените щати не са проблемът на света, каза тези дни обиден американският военен министър Доналд Ръмсфелд по повод на разгорялата се дискусия с европейците. За Ръмсфелд е впечатляващо прозрението, до което могат да стигнат парламентаристи от 5000 мили разстояние. Техните обвинения за нехуманно отношение към заловените талибани той определи като пълна глупост. Всъщност парламентаристите от Стария континент просто напомниха, че всеки, който е заловен по време на военни действия, има право на незабавна защита, според Женевската конвенция, или поне докато не се появи някакъв компетентен трибунал, който да определи статута му. Критиките срещу отношението на Съединените щати към заловените талибани не дойдоха само от парламентаристи, а от почти всички висши представители на европейската външна политика. Даже големият европейски съюзник на Съединените щати - Великобритания, поиска от Вашингтон обяснение с аргумента, че отношението към пленените талибани трябва да е човешко и в съответствие с международното право. Премиерът Тони Блеър не направи официално изявление, но зад кулисите е изразил остър протест пред Джордж Буш. Външният му министър Стро публично поиска да се спазва Женевската конвенция. Германия не остана по-назад. Външният министър Йошка Фишер покани американския посланик на разговор в министерството си, за да му каже, че в борбата срещу тероризма се защитават и ценности, особено честта и достойнството на човека. В един глас комисарят по външната политика на Европейския съюз Крис Патън и върховният представител за външната политика и сигурността Хавиер Солана също застъпиха такава позиция. Според Патън, има опасност Западът да бъде принизен, ако затворниците в Гуантанамо бъдат унижавани или екзекутирани. Всичко това показва, че има достатъчно основания за съмненията, че комуникацията между Европа и Америка е лоша. Наивно е да се мисли, че шумните реплики през Атлантика са само дребно недоразумение или просто неизяснена дефиниция. Случката изкарва на светло съмненията, че от двете страни не са наясно как ще продължи войната срещу тероризма и нямат еднакви мерки за наказанията на престъпниците. Вашингтон има основания да смята Женевската конвенция като неособено приложима поради простия факт, че тя става само за престъпници, които са от определени държави, а не от международни терористични организации. Не е нужно да се гледа от Марс, за да се забележи, че трансатлантическата връзка има слаби места. Поводът да се фокусира вниманието към нея не е само случката с талибаните в Гуантанамо. Твърде сериозно е, когато дипломат от мащаба на Хавиер Солана, бивш шеф на НАТО, напомня за опасността Съединените щати да попаднат в глобалната едностранчивост и напомня, че войната срещу тероризма може да има успех само ако САЩ, Русия и Европа действат заедно по логиката глобални проблеми - глобални решения. Сегашният генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, макар и по друг повод, също засегна темата. Европа си остава пигмей във военно отношение и трябва да заделя повече средства в отбраната, за да избегне тенденцията на Съединените щати към унилатерализъм, каза Робъртсън в една лекция. Общото между него и Солана е в едно - Европа не само е притеснена от склонността на администрацията на Джордж Буш към едностранни действия, но и не разполага със сили да промени нещата. Последните четири месеца даваха голяма надежда, че Съединените щати преминават към системата на мултилатерализъм, което, преведено от дипломатически език, означава, че при дефинирането на собствените интереси не трябва да се пренебрегват партньорите. Сега отново има големи опасения, че тези четири месеца са били просто кратка пауза за трансатлантическото отчуждаване и за маса нерешени проблеми между Европа и Америка. Като се почне от противоречията в търговията и разногласията по въпроса за глобалния климат и се стигне до проблемите на сигурността, политиката към Русия и различните очаквания от войната срещу тероризма. Отношението към заловените талибани и начинът, по който Съединените щати отхвърлиха европейските предложения за помощ в Афганистан, са само малко потвърждение за тревогата на Стария континент от външната политика на Вашингтон. Един коментатор сполучливо определи моментната снимка на трансатлантическия диалог като диалог между глухи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във