Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТЛИСТВАНЕТО СВЪРШИ

Отлистването е процес, приличащ на познатото предимно при сините отлюспване. Отлистване се получава, когато един министър, депутат или активист не попадне в партийните листи. Партиите, които ще участват в парламентарните избори на 25 юни 2005 г.,регистрираха в сряда в районните избирателни комисии окончателните списъци с кандидат-депутатите си. С това вълненията около листите приключиха. На практика всяка от големите политически сили произведе драма при подбора на кандидат-депутатите си за предстоящите избори. Отлистените най-добре си знаят защо им се случи така. В механизма на отлюспването обаче се наблюдават и общи за всички партии неща. Сърдитите са предимно народни избраници, вкусили по един или по няколко мандата в парламента. Недоволните по правило обвиняват лидера си в авторитарност и недемократичност при реденето на листите. Сините го сториха най-остро, жълтите - само под сурдинка и с молба да не ги цитираш, червените - плахо и с примирена въздишка.Всяка партия имаше своите мотиви при правенето на селекцията и те бяха ясни още преди истинския старт на кампанията. В кандидатдепутатското кадруване у нас от години работят няколко правила, валидни и до днес. Първото е лоялност към партията. Второто е обществена известност на кандидата, или поне прочутост сред привържениците на съответната партия. Третото е, ако може, кандидатите да са необременени със светло политическо минало. Но последното правило няма голямо значение за политическите централи. Доказва го например това, че отлюспените от ОДС депутати от 38-ото Народно събрание Христо Бисеров и Йордан Цонев се настаниха в листите на ДПС. Напоследък наистина правилата не са това, което бяха. Единствените, които все още залагат твърдо на тях, сафаворититев предизборната надпревара Коалиция за България. БСП първи подредиха листите си и това, че имаше един обиден социалдемократ и един за кратко разгневен ром, се забрави бързо. Левите заложиха на емблематични за партията водачи, сполучливо разпределени по райони. Те са депутати, кметове и партийни активисти, достатъчно известни както в столицата, така по места. Вторите и третите в червените листи също са неслучайни хора, което е ясна заявка, че БСП разчита поне на три мандата в районите с дълги листи. Резултатът, според коментаторите, ще бъде монолитна парламентарна група, която, както е по традиция, не се поддава на цепене и роене. И както винаги, партийната дисциплина ще си каже думата, така че отлистване и отлюспване не може да се очаква. За такъв ред в партията си мечтаят и цариститеТе много държат на лоялността към НДСВ. Това беше първият критерий за подбор на кандидат-депутати, назован от председателката на предизборния щаб Лидия Шулева в края на март, когато жълтите започнаха кампанията си. Тези неслучайни думи се размиха в очакването дали НДСВ ще се яви на изборите в коалиция с партньорите си от Либералния алианс. После, при обявяването на царските водачи, всички бяха много заети да се дивят на Бойко Борисов и на Йордан Лечков начело на листите. И не разсъждаваха много-много за жълтата стратегия на подреждането. А царските критерии бяха пределно ясни и прости. Първо, не си правил собствени парламентарни групи и панаири в парламента, второ - симпатичен си на царя и си приятел на Пламен Панайотов. Жълтите не са забравили как още в зората на тяхното управление няколко депутати, приближени на Стоян Ганев, напуснаха парламентарната група и избраха несигурното битие на независими. През цялото управление на НДСВ таралежите от групата за натиск Новото време показваха бодлите си и накрая си направиха парламентарна група и партия. ДПС упорито искаше да има тежката дума в Либералния алианс и не спря да къса нервите на царя с претенции за властови позиции. Ето защо накрая и Доган, и Кошлуков бяха оставени да консумират резултатите от собственото си поведение и сега ще се явят сами на изборите. Подреждането на царските листи представлява микромодел на случката с Новото време и с ДПС. Когато миналата седмица бяха обявени листите на жълтите, на Врабча 23 настана сдържан смут. Единствен кметът на Сливен Йордан Лечков даде воля на чувствата си и напусна царската листа, която оглавяваше. И това бе единственият скандал. На Врабча 23 под сурдинка разказваха как актьорът Коста Цонев настоявал пред царя да бъде вкаран в листа и заради него особата строшила хатъра на футболната легенда Лечков. Друг е въпросът, че след като имената бяха съобщавани на час по лъжичка миналата сряда, в четвъртък в парламента цареше неловкост. Жълтите се споглеждаха гузно помежду си, а изпадналите от листите си колеги въобще не поглеждаха. Политическите наблюдатели тутакси отбелязаха, че в много градове на втора и трета напълно избираеми позиции са попаднали депутати, за които само роднините им знаят, че са били в Народното събрание. За четири години единственото им качество било лоялност, а единствената работа - да следят нарочните знаци, по които да се ориентират как да гласуват. Е, там където царят съзира във водача на листата министерски ресурс, вторият и третият не са толкова безлични. Но неизменно са лоялни. На лоялност се учат в движение и недолюбващите се помежду си водачи на царските листи. Точно затова по подредбата нямаше бурни коментари, а всички бързичко си припомниха, че всъщност царят въобще не им е обещавал сами да си изберат подгласниците, а по-скоро ги окуражил най-положително да дават предложения. Не така кротичко се размина синьото подрежданеВ централата на Надежда Михайлова скандалът тлее от цял месец. При обявяването на водачите няколко от членовете на Изпълнителния съвет демонстративно напуснаха заседанието, за да се оплачат на журналистите. Преди десет дни ритуалът се повтори в Народното събрание. Депутати и активисти, сред които Васил Василев и Михаил Михайлов, се оттеглиха от сините. Лидерката Надежда Михайлова запази хладно мълчание, броженията на недоволните седесари продължиха, но вниманието на медиите и обществото вече е заето с реалния старт на предизборната кампания. И така отлистванията бяха подминати само с едното вдигане на рамене. Пак така незабележимо, само с една публикация в медиите, един от верните на Иван Костов хора, Петър Жотев, напусна ДСБ. Мотивът му бе, че нямал доверие на лидера си. Лидерът, както му е присъщо, не обърна внимание на тази работа, защото беше зает да праща царската лотария за изборите на съд. И в двата случая напусналите изтъкнаха едни и същи причини - еднолично, авторитарно редене на листите. Въобще отлистванията за тези избори минаха под мотото какво тук значи някаква си личностТова е напълно нормално поведение за лидерите. Както е нормално те да си редят листите, но да демонстрират допитване до широките партийни маси. Причините за непопадането в листите на едни или други депутати и политици си приличат в една или друга степен при всички големи политически играчи. Първата е наистина лоялността към партията и лидера. Втората поне би трябвало да бъде необходимостта от нови лица в политиката, неразочаровали все още избирателите. Както и да е. На 25 юни ще се разбере доколко политическите централи са познали в подредбата. Тяхната работа по отлистването свърши. На второ четене думата ще има избирателят. И нищо чудно да отлисти цели партии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във